Доброволно” тестване с детектор на лъжата и подписване на запис на заповед за 500 000 евро – това са двата метода, с които в „Има такъв народ” държат партийния елит в зависимост, мирен, тих, покорен и сведен до обща сива маса.
Иначе казано, който иска да прави партийна кариера при Слави Трифонов, първо трябва да си съгласи да докаже лоялност към партията и лично към нейния вожд и основател.
Да, няма грешка, запис на заповед за 500 000 евро разписва всеки кандидат за депутат, който има шанс да влезе в парламента. Това споделиха недоволни, като някои дори твърдят, че са на крачка от раздялата и с гурото си Слави Трифонов, и въобще с политиката, пише „Уикенд”.
Огромните пари моментално ще бъдат изискани, ако на някой му хрумне да напусне парламентарната група и да се обяви за независим. Друг е въпросът доколко са изпълними подобни финансови условия, но пък е достатъчно мъчителна самата мисъл за запори и разправии с години със съдия-изпълнители.
Починът на Слави Трифонов да държи депутатите като заложници не е нито нов, нито оригинален. В по-ранни години записите на заповеди превръщаха в крепостни селяни парламентаристите от „Атака”, а също и от забравената вече партия на Яне Янев – „Ред Законност Справедливост”.
Там сумите бяха адекватни на стандарта в онези времена и варираха – от 200 хил. лева до 300 хил. лева в полза на офшорни компании. Източниците ни засега премълчават в чия полза са се разписали, но и самият Слави Трифонов има какво да предложи в офшорните зони.
И докато рейтингът на „Има такъв народ” се срива и в момента се движи между 8 и 11%, лидерът все така упорито продължава да стои на тъмно. Говори се, че досега не повече от два пъти е благоволявал да се яви лично пред своите хора. Колкото да ги нахока!
Както е известно, Слави Трифонов общува с членовете на партията и с избирателите с писания във фейсбук, защото явно не разчита на „аналоговите” симпатизанти.
Посланията му до каймака в партията, както и до депутатите от парламентарната група в миналите две Народни събрания, пък стигаха чрез посредниците Виктория Василева и Тошко Йорданов, който след няколко гафа вече е по-често на резервната скамейка.
Сега откритието на Христо Бисеров – Виктория Василева, е безспорната дясна ръка и глас на Трифонов и тя, според източниците ни, редовно спуска разпорежданията му до подчинените.
Василева задава и опорните точки по различни теми, които всеки от познатите лица в „Има такъв народ” трябва да овладее и да изрецитира без запъване, ако случайно бъде потърсен от медиите.
Достатъчен е бегъл преглед из сутрешните блокове на телевизиите, за да стане ясно, че по всички канали мозъците от „Има такъв народ” говорят едно и също, като по наръчник на партийния агитатор.
Все пак в партията най-после се били убедили, че тактиката на пълно мълчание и игнориране на всякакви покани за интервюта е губеща и затова сега е зададен тон за по-любезно общуване с журналистите, като се предпочита директната в ефир комуникация през електронните медии.
Единственото изключение от общия хор остава Мика Зайкова, само тя имала право да не се придържа към опорните точки, спуснати от госпожа Виктория. Както подшушнали уж на майтап от ръководството, Зайкова е на години и на тази възраст човек може да приказва всичко каквото му дойде в ума, не е фатално дори и да изтърси някоя очевидна глупост.
се пак преди време, по-точно веднага след като се появили стряскащите данни на социологическите агенции за срива на „Има такъв народ”, Слави Трифонов решил лично да стегне актива.
На срещата – твърди, че май е втора с личното му участие, пред отбран кръг партийци той говорил дълго, мрачно и гневно за позора, който нанасят, включително и на личната му репутация, като се сриват от първа сила до някаква си четвърта и то само за няколко месеца.
Подчертал и личния си принос (за авторитета, не за безпрецедентния срив) на партията, включително и големите финансови загуби, които търпи. С типичния си груб и безапелационен тон заявил, че няма да се поколебае да потърси персонална сметка от всеки един от тях.
Дал да се разбере, че няма незаменими хора и всеки е свободен да се махне, никой не задържал. А как точно ще се процедира с ренегатите, не станало ясно.
Източниците ни обаче са категорични, че могат да очакват всякакви макаренковски методи. Намекват, че при Слави не е по-различно от силовите групировки в миналото, където босът налага глоби и други наказания, от които няма измъкване.
Посочват като пример Тошко Йорданов, който изненадващо си обръсна главата, но не защото така му харесва или иска да е бунтар, а понеже това било, представете си, наказание от шефа.
„Няма да коментирам прическата си, нали сте умни всички. Мога да се шегувам много, няма много дълбоки общочовешки послания, всички знаят кога сме се подстригвали в нашата група, може да проверите в интернет” – не скри раздразнението си самият Тошко Йорданов, когато го питаха защо се е разделил с къдриците си.
Известно е, че хората на Трифонов си обръснаха главите през 1998 г. в знак на протест срещу свалянето на „Хъшове” от ефира на националната телевизия. Случаят сега е друг, казват запознати, според които наказанието има връзка с упоритото номиниране на плагиата Петър Илиев за вицепремиер и вътрешен министър.
Тогава Йорданов обяви, че няма да изтеглят Илиев и „всеки да си гледа неговата партия”.
„Човек на години – да се остриже нула номер като наказан ученик, просто защото така му е наредено от някого си, да стъпче достойнството си, понеже на еди кой си така му харесва да мачка хората и да избива комплексите за значимост, ами не е нормално – коментират източниците ни. – Това да не е изправителен лагер, или трудово-възпитателно училище!”
Напук на казармените порядки, въведени от вечно нацупения бос в „Има такъв народ”, някои много сериозно мислели да мигрират към формацията на усмихнатите харвардци.
Явно тези кроежи вече са стигнали и до ушите на Слави Трифонов, понеже наскоро той поискал кандидатите за депутати и други от елита за пореден път да докажат, че са му верни, като се подложат на детектора на лъжата.
Впрочем, според източниците ни този съмнителен полицейски метод е прилаган в „Има такъв народ” и по-рано, по един или друг повод. Далеч не всички обаче се съгласявали да ги прекарат като стадо през полиграфа, да изживеят цялото обвързване с кабели, само за да потушат параноичните мисли за предателство, хрумнали на Слави Трифонов и най-близката му кохорта.
Факт е, че от партийните редици си тръгнаха цели структури в провинцията, а също и отделни хора. Повечето от тях по една или друга причина не коментираха публично причините за раздялата.
След появата на „Продължаваме промяната” обаче отливът се засилил още повече. Все пак да не виним Трифонов за всички беди. Част от активистите си тръгнали, защото решили, че проектът на Кирил Петков и Асен Василев е по-перспективен за личното им кариерно развитие и финансово благополучие.