В неделя в Благоевград се проведе първи тур на кметски избори. До тях се стигна, след като победителят от 2019 г. Румен Томов (подкрепен от БСП) бе отстранен съдебно, защото не се бе заличил навреме от фирмата си. Другата седмица ще се проведе балотаж между Илко Стоянов („Има такъв народ”) и Томов, а кандидатът на ГЕРБ Андон Тодоров остана трети. Макар надпреварата да е изпълнена с много местни специфики, се очертаха важни изводи в национален план. Провеждан в навечерието на изборите за парламент (11 юли), вотът в Благоевград е едновременно генерална репетиция на масовото машинно гласуване и ориентир за силата на партиите.
Машините улесняват!
В рамките на изборния ден бе задействана случайна или нарочна манипулация. Тя гласеше, че хората са се изплашили от машините. Повод за коментарите даде слабата избирателна активност. И, наистина, стойностите й бяха ниски, за да приключи около 28%. Това, което пропуснаха разтревожените коментатори, е, че на частични избори активността винаги е ниска. Много преди да бъдат измислени машините тя бе: 20% в Русе през 2002 г., около 30% на двата тура в София през 2005 г. (с участието на изгряващата политическа звезда Бойко Борисов), 23% в столицата през 2009 г., 25-26% на двата тура във Варна през 2013 г. (в размирно време на протести). С една дума, активността в Благоевград бе най-нормална, машините не бяха фактор.
Те повлияха за друго – ликвидираха невалидните бюлетини. Невалидният вот бе 5% в Благоевград през 2019 г., а сега такива случаи бяха единични. И се дължаха на малките секции (под 300 души), в които се гласуваше по стандартния начин.
А частични избори в неделя се проведоха и на други места в България. Навсякъде, където гласуването бе изцяло машинно, невалидни гласове просто нямаше – машината произвежда единствено изряден вот. Протоколите се попълваха доста по-лесно, избирателните комисии бяха готови с резултата до часове. С една дума, на този етап няма как да се каже, че машините водят дори до едно отрицателно следствие.
Вържи гетото, за да са мирни изборите!
Първият тур в Благоевград бе съпроводен от един много любопитен факт – въпреки оспорваната борба, не бе подаден нито един сигнал за купуване на гласове или други нередности. Активността в ромските секции бе най-ниска (към 15%), наоколо бяха паркирани патрулки.
Твърде е съмнително дали полицейските усилия са били решаващият фактор за необичайно мирния изборен ден. Принципно при частични вотове купуването на гласове няма особен смисъл – кметът ще управлява кратко, липсва състезание между кандидат-съветници (традиционно то развихря огромен алъш-вериш). Подобни „безинтересни” избори се охраняват лесно. Но е факт, че колкото по-стриктно се съблюдава редът, толкова повече вотът става по-честен.
Слави Трифонов е човекът!
Първият тур донесе преднина от 7% на Илко Стоянов пред Румен Томов. Същевременно подкрепеният от ГЕРБ Андон Тодоров остана на 9% зад Томов (35%-28%-19% ). Най-интересното e, че Стоянов, който е бивш общински съветник и съпричастен към няколко партии през годините (СДС, „Глас народен” и т.н.), не е кой знае колко силна мажоритарна фигура. Нито пък е особено мощен в Благоевград (доскоро работеше като зам.-кмет на Петрич). Но щом е кандидат на „Има такъв народ” (ИТН) и Слави Трифонов, се превръща във фаворит. Случвало се е многократно през годините в България – изгрява месия, печели наред, печелят и хората с него. Партията на месията полита като ракета и няма значение кой, как и защо тя носи. В този смисъл изборите в Благоевград потвърдиха тенденцията, която вече и социолозите улавят за 11 юли. Вятърът духа в платната на Трифонов, той е новият човек, който ще променя България. Промяна ли е, подмяна ли… – за резултата е дребнотемие. Куп логични и нелогични фактори пълнят кошницата на ИТН.
Стоянов, разбира се, може и да не спечели на балотажа. Преди две години Томов загуби първия тур с 1900 гласа (от тогавашния кмет Атанас Камбитов), сега изостава с 1200. Но резултатът на Стоянов от неделя се дължи единствено на явлението ИТН. На 11 юли остава да разберем колко точно е голямо. Конкретно за Благоевград ИТН повлия най-малко с това, че без нея ГЕРБ щеше да е поне на балотаж, както винаги.
Тиранът е ранен, но слуховете за смъртта му са преувеличени!
Третото място на кандидата на ГЕРБ е отвсякъде дискредитиращо за партията. Крахът има и символно значение, защото Андон Тодоров бе подкрепен от ВМРО (силни в региона), НФСБ и „Воля” (не е ли коалицията копие на националното статукво?). Но е истина, че от поне година ГЕРБ е тотално разбита в Югозапада. Кметове избягаха при Цветан Цветанов (включително Камбитов), има лидерски дрязги, резултатът там на 4 април бе слаб. Самият Тодоров бе припознат външен човек (преди 2 години се яви като кандидат на Партията на зелените и „Воля”). Единици са случаите, в които ГЕРБ не играе със собствена номинация, а подкрепя инициативен комитет. Единици са и случаите, когато неуморно обикалящият България Бойко Борисов не навестява претендента в кампанията. Сега се случиха и двете. Накратко, благоевградската история показва, че ГЕРБ си има огромни вътрешни проблеми, които може да я провалят на избори. Подобни язви има и в други градове. Но обобщен извод за 11 юли не може да се направи.
Извън всичко това, резултатът от първия тур е много добър за Томов и БСП, а е унизително трагичен за „Демократична България” (малко над 3% за Виктория Каракостова). „Изправи се! Мутри вън!” не издигна кандидат, подкрепи човека на ИТН. Събитията в Благоевград дадоха, наистина, доста насоки за размисъл.
Диян Божидаров, Сега