Големите губещи са Русия и Европа, политиката на САЩ превръща Москва във въоръжената ръка на Китай
– Проф. Христов, снощи изнесохте лекция в Бургас на тема „България в окото на бурята” – интересно заглавие, което може да се тълкува по двояко.
– Това е метафора, разбира се. Истината е, че въпреки огромното нежелание на България да бъде засмукана от грамадния геополитически вихър, в който бавно, но сигурно влиза цяла Европа, ние сме много близко до епицентъра, поради чисто географското ни разположение. България от друга страна е важна като територия – не като народ и не като държава.
– Това винаги в исторически план е било така, не е новина.
– Поради това, че е важна територията, въпросът днес не е „Дали?”, а по-скоро „Кога?” И трябва да ви кажа, че събитията надминаха дори моите най-песимистични очаквания.Идвайки към Бургас по АМ „Тракия”, се разминах с огромен военен ешeлон – 125 мм оръдия, БТР-и и т.н., които заминаваха очевидно към украинския фронт. България така или иначе вече е вътре в този конфликт. И вече сме на екзистенциалния етап да се молим да не участваме във войната директно, което поне Цар Борис III е избегнал.
– А има ли такава опасност, наистина, да влезем директно в тази война?
– Има. Общо взето действа синдромът на сваряване на жабата постепенно, „Прозорецът на Овертон“. Според мен температурата се повишава. Това са косвени индикации. Дано ни отмине най-лошото.
– В геополитически план има ли връзка войната с фалита на SVB в САЩ от миналата седмица?
– По-скоро не. Това са други процеси, макар че те взаимно резонират. Икономическите трудности, в които почва да навлиза Европа, са ясни, но това вече се наблюдава и в САЩ. Вчера прочетох, че швейцарската банка „Креди Суис” трябва да бъде спасяванa с повече от 50 млрд. долара. Това рано или късно ще повлече и други.
– Има някакви наченки все пак, че Европа сякаш „дава назад” за Украйна. Включително и в САЩ сякаш виждаме такъв процес.
– Европа няма собствена воля. Разбира се, има здрав разум и сили, които по някакъв начин се опитват да стопират или намалят скоростта, с която Европа бива засмуквана в украинското блато, но огромната геополитическа инерция е толкова голяма, че според мен няма сила, която да спре този процес.
– Преди дни губернаторът на Флорида Рон ДеСантис излезе с интересна интерпретация – за конфликта в Украйна като „териториален диспут”…
– Вие говорите за Америка, не за Европа.
– Като говорим за Европа, трябва да говорим и за Америка, все пак.
– Ако в САЩ се смени управляващият естаблишмънт, което е отворен въпрос – не знаем дали ще се случи, може би ще има друго развитие на ситуацията. Но на този етап моето виждане е, че по-скоро отиваме към ескалация.
– А до какво може да доведе тази ескалация?
– От чисто теоритичен, сценарият за ядрена война и тотална анихилация на Земята, става реален.
– Русия свали американски дрон в Черно море. Това знак ли е, че скоро можем да видим гореща и директна война между САЩ и Русия?
– Такъв инцидент беше въпрос на време да се случи. Такъв тип разузнавателни полети се осъществяват не първа и не втора година. Беше въпрос на време на ответна реакция. Дано да се стабилизират нещата само на това ниво. Забелязах, че веднага се задействаха совалки на най-високо ниво. Министърът на отбраната на САЩ се свърза с колегата си от Русия, после е имало контакт и с началника на Генералния щаб. Тоест задействали са се каналите за военна комуникация. А аз, да ви кажа честно, разчитам само на здравия разум на военните от двете страни, защото това са единствените хора, които знаят за какво реално става дума. Ако оставим нещата в ръцете само на политиците, ситуацията е отчайваща.
– Особено ако видим кои са политиците в САЩ. Те са неспособни на диалог, според мене.
– Изобщо нямат такива намерения. Там е взето решение мизата да се вдига. Те са убедени, че ще съкрушат Русия. Това показва, че нямат елементарна историческа грамотност и демонстрира, че в желанието им да се наложат – тъй като в тандема Китай-Русия, те смятат Русия за по-слабото звено, искат да избият Русия от това звено и да се приключи процесът по „обкръжаването” на Китай.
– Отново ще спомена ДеСантис. В последното му изказване той коментира и това – че политиката на Байдън в момента в посока Украйна е деструктивна за САЩ и по-скоро в помощ на Китай.
– Точно така е. В момента има голяма дискусия, защото в резултат на политиката на САЩ сега Китай бавно, но сигурно засмуква Русия и я превръща в своя въоръжена ръка. Истината е, че големите губещи от този конфликт са Европа и Русия. И че вървим не към многополярен свят, а към биполярен такъв.
– Нова Студена война?
– Тя вече е налице, въпросът е кои са субектите и кои са двата полюса. Новият свят отново ще е двуполярен. За съжаление демаркационната линия, ако не и горещата ще минават директно по българската граница.
– Коя граница визирате – на изток към Черно море или на север – към Дунав.
– Източно и северно, то е повече от ясно. Нещата са изключително тревожни.
– Няма ли да надделее разумът?
– Прощавайте, но това е клише, което не значи нищо. Какво значи да надделее разумът? Никой не е искал да избухне и Първата световна война, не знам дали знаете. Когато се е случило убийството на ерцхерцога Франц Фердинанд в Сараево, всички са смятали, че това ще се размине с демонстрация на военна сила и мобилизация. И както никой не е искал да започва война – вече излязоха документи, изведнъж всички се оказват засмукани в конфликт, продължил 5 години и унищожил цветът на Европа. В известен смисъл Първата световна война е началото на края на Европа.
– А къде се намира Индия, където прирастът на населението е с огромни темпове, в цялата сегашна ситуация?
– Индия няма намерение да наруши наложения таван на цените на експорта. Тя играе амбивалентна роля. Не знам дали знаете, но вносът на нефтопродукти от Русия по посока Индия се е увеличил над 5 пъти за последната година. От друга страна Индия, по обясними причини, се опитва да играе междинна роля към англосаксонския свят. Голяма част от елита там е англо- и американо-центрично ориентиран. От друга страна обаче големият страх на Делхи е Китай. Сега Индия сякаш повече гравитира към новосъздаващия се англосаксонски съюз AUKUS (A.ustralia, U.nited K.ingdom, U.nited S.tates, бел.а.), на който липсва демографска плътност, която Индия съвсем спокойно може да предостави. Именно страхът от Китай тласка страната към този съюз.
– Неутралитет ли е това?
– Засега се опитват да се държат неутрално, да.
– Възможно ли е това поведение да е заради неформалния съюз BRICS, в който Индия участва заедно с Русия и Китай?
– Светът се е разделил на две. По отношение на войната в Украйна и по-скоро – да си го кажем директно – сблъсъкът между САЩ и Русия. Наскоро имаше едно голямо социологическо проучване, което показа, че грубо казано линията минава по средата. Допитването до големи страни като Китай, Индия, Турция и арабските страни показа, че подкрепата за Русия е в порядъка на 50-60%. А от другата страна – САЩ, Централна Европа, Западна Европа и гравитиращите към тях страни, обществените настроения са на другата крайност.
– А каква е в крайна сметка ролята на България в целия този процес, който наблюдаваме?
– На пешка, която бива местена по шахматната дъска.
– Няма ли как да се промени това?
– Не, няма как, защото в крайна сметка ние нямаме традиция на самостоятелна политика и на собствено поведение.
– Някои сравняват определени лидери на български партии с Орбан в момента…
– Моля ви, това мисля, че е сериозен разговор на сериозна тема. Такова твърдение показва абсолютно непознаване и на българските, и на унгарските реалности. Унгария е абсолютно имперска страна с висока държавна имперска традиция, с много културен народ, който има залегнала традиция и памет за национална съпротива, и отстояване на национален интерес. Унгария се е съпротивлявала в абсолютно… как да кажа в такива безиходни ситуации срещу Руската империя, Австрийската империя и т.н., така че Унгария действително се изживява като собствен полюс на микрополитиката. Аналогиите между двете страни са безсмислени. Но това е част от цялостния процес на сриване. В България вече не може да се говори сериозно по сериозните теми поради липсата на експертиза. У нас в оборот влязоха няколко генерации, чието общо образователно и интелектуално ниво е меко казано примитивно. Казвам го като университетски преподавател.
– Добре, обаче националистически формации все пак обират една голяма част от вота с популисткото си говорене.
– Естествено. За да не гръмне чайникът, винаги се изпуска парата. Така е, ако не се лъжа, от 2005 г. Една система се пази по този начин и най-глупавото е това да се подтиска. Има едни 15-20% от електората, които мислят по този начин – по-скоро те не мислят, а рефлексират емоционално върху тези теми. Съответно е хубаво този вот да бъде обран и контролиран под формата на уж опозиционен.
– В контекста на поредни избори сме все пак. Можете ли да направите някакви прогнози?
– Предполагам, че ще бъде формирано правителство, което ще ни вкара във войната. Това е. Това е смисълът на случващото се.
– Под „окончателно” имате предвид български ботуши на украински терен?
– Вероятно и това.
– Все пак има разлика между „хора на терен” и „хора на терен”. Ние и сега имаме българи, които се бият там за Киев. Нямаме обаче истински войници, част от Българската армия.
– Самият факт, че български, не дай Боже, военен контингент замине на украинския фронт, това означава тотално обръщане на Рубикона. После трябва да сърдим само на себе си.
– Какво става след това?
– Четвърта и последна национална катастрофа. След това просто няма да има България. В Бургас сте на първа линия, да се надяваме, че няма да го усетите.
– Добре, а от другата страна на монетата има ваши колеги анализатори, които говорят,че Русия ще се разпадне на съставни части.
– Така говореха през 1812 г., така говореха и 1941 г. И през 1989 г. Съобщенията за смъртта на Русия са леко преувеличени. От друга страна т.нар. „Специална военна операция” в Украйна лъсна цялата несъстоятелност на олигархична пост-перестроечна Русия на т.нар. „Руска федерация” от 1992 г. Това показа, че обществно на олигархичен капитализъм, базирано на периферно изсмукване на ресурси в западна посока и съответната олигаргична върхушка не може да бъде самостоятелен център на силата и не може да задава свои собствени цивилизационни и културни силови полета. Русия ще се претрансформира в хода на този гигантски сблъсък. Ние сме само в началото му, но може би ще присъстваме и за края му. Разбира се, всяка прогноза е хлъзгава – ако искате да разсмеете Бога, съобщете му за плановете му в живота си.
Георги Русчев, Флагман