След мутрите идва ред на безродниците

Всичко българско и родно любя, тача и милея.

Иван Вазов

–––––––-

Тодор Колев пееше за незаконната любов и твърдеше, че благодарение на неговата песен това явление е изчезнало. Президентът Румен Радев каза веднъж на мутрите да си ходят и те изчезнаха – поне от неговия речник. Но навръх националния празник речникът му се обогати с нова мишена за поразяване – безродниците. Не е известно откъде са се взели, но разобличаването им трябва да е национална задача, щом са посочени точно в такъв ден.

В тържественото си слово на Трети март Радев заяви: „Някога възрожденци, будители опълченци, строители на съвременна България възкресиха Родината. Те пишеха История. Наш дълг е да я опазим от безродници и осквернители.“ Внушаването на дълг чрез безадресен призив за съпротива означава, че трябва сами да ги издирим и прокудим. За да ни помогне, президентът ни подаде жокер с думите: „Недопустимо е над България да се веят други знамена, освен родния трибагреник“. Следователно достатъчно е да се огледаме кой чие знаме вее, за да обозначим безродниците.

На масови прояви през последната година са се развявали три вида „други“ знамена: руското, украинското и европейското. Руското и украинското символизират разделението в обществото ни по въпроса за войната в Украйна. Руснаци и украинци обаче са участвали рамо до рамо в Освободителната война и едва ли точно 3 март е повод за публично възмущение на държавния глава от техните знамена. Самият той започна словото си с думите: „За втора година посрещаме празника, когато в Украйна бушува война. В нея се избиват мъжете, чиито деди заедно освобождаваха Родината ни. Това е и наша болка.“

Остава само третата възможност – европейското знаме

Въпреки че президентът го държи в кабинета си до националния флаг и го показва край елхата, когато ни отправя новогодишни поздрави, вероятно има причини да го смята вече за несъвместимо с родния трибагреник. Защо развяващите европейско знаме оскверняват историята ни като безродници? Европейският съюз няма пълномощия да тълкува миналото на която и да е държава членка, освен от годината на нейното присъединяване. Следователно летописът му за българската история се отброява от 2007 г.

Радев ни дава допълнителна следа към безродниците, която ни води точно към проевропейските среди в страната. „Намират се хора, които предлагат да разоръжим армията в разгара на войната“, каза той в загадъчния стил на своето слово. Тъй като никой не е настоявал публично за разоръжаване на българската армия, упрекът му трябва да се възприема иносказателно. В същия стил той упрекна преди време някои политици, че са войнолюбци, защото гласуваха в Народното събрание страната ни да се включи с военна помощ за Украйна в общите усилия на ЕС и НАТО за подкрепа на жертвата на агресията. Виждаме, че „войнолюбците“ вече преминават в категорията „безродници“, защото ако България извади за Украйна от арсеналите си нещо различно от каски и санитарни принадлежности, ще разоръжи собствената си армия.

Само че България без ни най-малко да се разоръжи може да се включи в общия план на ЕС за закупуване на боеприпаси за 2 млрд. евро, от който не само няма да пострада отбранителната ѝ способност, но ще се стимулира военното ѝ производство. Дори ако предостави също и тежки оръжия на Украйна, пак няма да опразни арсеналите си, защото може да ги компенсира чрез някоя от работещите вече триъгълни схеми със западните ни съюзници, от които се възползват държави в Източна Европа.

Не е изключено Радев да вижда

друга намеса на ЕС в най-новата история на България

и тя да го дразни. Неговото поведение през втория му мандат се различава значително от позициите, които изразяваше през първия си мандат. Ако на 9 юли 2020 г., когато издигна юмрук срещу мутрите, се зарече да води „битка за справедлива, модерна и европейска България“, сега не намира опора в европейската политика. Проблемът е, че като държавен глава, който поради липсата на редовно правителство участва пряко в Европейския съвет,  долавя като лични упреците срещу липсата на върховенсво на закона и ширещата се корупция на високо равнище в България, които по-рано се сипеха върху бившия премиер Бойко Борисов. Тъй като е безпомощен да направи каквото и да било за изчистване на образа на страната, той има нужда да го прикрива. Така става съучастник на клептокрацията, която е главен герой в най-новата история на страната ни.

Когато под европейското знаме българи се дистанцират от тази срамна страница в националната си история, се вписват в определението „безродници“. През криминалния преход държавата бе ограбена не от чужденци, а от свои. За тяхното разобличаване днес се разчита не толкова на националните правозащитни органи, колкото на външни фактори (закона „Магнитски“, Европейската прокуратура, британски санкции). А закрилата им е патриотичен дълг на всички власти, които досега не са допуснали нито един висш политически функционер или нашенски олигарх да влезе в затвора.

Точно заради тях и поради липсата на върховенство на закона

се провалиха големите европейски амбиции на Радев,

с които можеше да се запише с добро име в българската история. Нито Шенген, нито еврозоната се оказаха постижими цели за неговите служебни правителства. Тяхната колебливост и фактическа услужливост към клептокрацията (оплетена и от руски зависимости) поставиха България в неудобното положение да изглежда държава със съмнителна проевропейска ориентация. По този начин държавният глава отстъпи терен на човек с тежка отговорност за нерадостната картина като Бойко Борисов, който се бие в гърдите като най-правоверен евроатлантик.

Може да се очаква, че еволюцията на Радев ще продължи да обогатява речника му с нови етикети по адрес на гражданите, които отказват да следват политическата му акробатика. Нищо чудно към „безродници“ да добави и „майцепродавци“. А емигрантите, които са загърбили родината си, да нарече „невъзвращенци“. Може да си вземе назаем думи и от речника на възходящи политици като лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който на 3 март му пригласяше с определенията „антибългари и отродена еничарска измет“.

Късният Радев започва да прилича на късния Георги Първанов, чийто втори мандат също бе по-слаб от първия. Но за разлика от него няма смисъл да си прави „президентска партия“, защото вече си има.

Светослав Терзиев, Сега