На днешния ден преди 8 години депутатът Делян Пеевски бе избран от парламента за шеф на ДАНС с подкрепата на БСП и ДПС, тогава управляващо мнозинство. Това предизвика един от най-големите и най-спонтанните протести за цялата история на прехода, които се случиха същия ден вечерта.
Пеевски бе свален от поста още на следващия ден. Протестите продължиха, но до голяма степен тяхната спонтанност се изгуби. 14 юни 2013 г. обаче си остава една от знаковите дати в последните малко над 30 години.
Именно на този ден се роди онази общност от хора, която и до днес с ирония мнозина, най-вече свързани с криминалната олигархия, наричат „умни и красиви“. Понякога им слагат и по-презрителни етикети – „соросоиди“, „анархо-либерали“ и други подобни.
Това са хората, които искат България да стане истинска европейска държава, с европейско върховенство на закона. И които не се поддават на обичайния скептицизъм, чието основно правило гласи: „тая работа никога няма да стане“.
До 14 юни 2013 г. тези хора все още не бяха общност. Днес вече имат и политическо представителство чрез „Демократична България“.
След 8 години може да се каже, че моделът #Кой, олицетворяван най-вече от Пеевски, е сериозно разклатен. ДПС няма шансове скоро да влезе официално във властта, дори вече не е балансьор, а Пеевски не е депутат. Последният стожер на модела е главният прокурор Иван Гешев, но ще е пресилено да се твърди, че неговото бъдеще на поста е светло и безоблачно.
През всичките тези години нашите институции твърдяха, че Пеевски е чист и неопетнен като момина сълза. Изведнъж обаче той получи санкции от САЩ по закона „Магнитски“ и нашите институции официално бяха разкрити като превзети от мафията. С основание може да се твърди, че тези санкции сериозно удрят по бъдещите бизнес планове на Пеевски, но най-вероятно няма да засегнат това, което вече е припечелил като успешен млад човек.
Изключително интересен е и въпросът #кой предупреди Пеевски, за да се раздели той с всичките си бизнеси предварително. ДПС има традиции в това отношение. Подобно предупреждение имаше и към Христо Бисеров, срещу който преди няколко години прокуратурата се задейства по сигнал от партньорска служба за съмнителни финансови преводи. Накрая стана така, че вместо прокуратурата да осъди Бисеров, Бисеров осъди прокуратурата.
Вероятно за последните 8 години можеше да има и по-големи успехи в разбиването на модела. Но за това трябва революция, а българите никога не са били особено големи революционери. И това не е непременно лоша черта. С еволюция става по-бавно, но по-безболезнено.
Знаци, че моделът #Кой е застрашен има отдавна.
Първо – т.нар. автентична десница, т.е. хората, които са твърдо за евроатлантическата ориентация на България и твърдо против каквито и да е компромиси с Русия, се обединиха в „Демократична България“. През 2013 г. подобно обединение нямаше, после пак се появи за кратко, дори участваше във властта, за да се разпадне отново.
Второ – през миналата година имаше продължителни, макар и не винаги мащабни протести срещу същия този модел.
Трето и може би най-важно – отношенията между САЩ и Русия сериозно се обтегнаха, а България като почти гранична държава на южния фланг на НАТО, стана особено важна за Вашингтон. Черно море е новата Берлинска стена, а България е в ролята на ФРГ от времето на Студената война, докато на другия бряг Крим е ГДР.
Тези три факта най-вероятно са свързани помежду си. Ние сме на първа линия и сме част от челния сблъсък на новата студена война. Известно е, че българската корупция до голяма степен е производна на влиянието на Русия у нас. С течение на времето всичко това започна да влияе пряко на интересите на САЩ и те, съответно взеха мерки.
Международното положение е благоприятно за това България да се придвижи напред по пътя към това да стане реален, а не формален член на ЕС. Представляващите модела дълго време се правеха, че всичко е наред, но вече и те знаят, че не е. Въпросът е дали българският народ ще поиска и дали ще успее да революционизира малко еволюцията.
Любен Обретенов, Клуб З