Прехваленият от премиера суап с ЕЦБ изплаши инвеститорите и вдигна рязко цената на дълга
Прехвалената от премиера Бойко Борисов суапова линия с Европейската централна банка (ЕЦБ), с която той се опита да си направи вътрешнополитически ПР, се оказа лоша реклама за България на международните пазари.
Веднага след като ЕЦБ и Българската народна банка (БНБ) обявиха договорения суап линия до 2 млрд. евро на 22 април, доходността по българските 10-годишни облигации рязко се е повишила, тоест цената на външния дълг на страната е нараснала, показва справка в системите за финансова информация. Доходността се е покачила повече от двойно – от около 0.25% на 0.63%, и до момента не е спаднала, сочат данните на „Блумбърг“.
Тези стойности са в противоречие с бодряшкия тон, с който премиерът обяви договорката миналата седмица:
„Снощи ми се обади Кристалина Георгиева, след като беше чула за суапа с ЕЦБ. И вика: Бойко, тази вечер на мека, пухена възглавничка сладък сън ще спиш. Спокоен! Милиарди евра имаш, вързал си се за… Викам: Криси, Христос Воскресе, и ти да си жива и здрава! Добра работа свършихме!“, каза Борисов на брифинг в Министерски съвет на 23 април вечерта. Премиерът се похвали още, че суапът бил знак за доверието на ЕЦБ и евроинституциите в България, поради което се надява страната да бъде приета в чакалнята на еврозоната през юли, заедно с Хърватия.
Вместо да успокои финансовите пазари обаче ходът на българските институции явно е разклатил леко доверието на инвеститорите в стабилността на родните финанси, защото подобни суап линии по принцип сключват държави, които смятат да ги ползват. Споменатата от премиера Хърватия например, която също договори суап до 2 млрд. евро, се наложи да интервенира чрез централната си банка пет пъти на вътрешния си пазар от началото на март насам, за да подсили отслабената си хърватска куна, а освен това започна да изкупува и правителствени книжа заради сериозната задлъжнялост на страната – около 75% от БВП.
България обаче е във валутен борд и подобни интервенции са забранени. Освен това по силата на механизма на борда левовете в обращение са покрити на 155% с евро (благодарение на близо 28 млрд. евро валутни резерви), така че изобщо не е ясно каква е функцията на договорената суап линия и дали тя изобщо може да се използва.
Суап линията бе широко рекламирана от премиера Бойко Борисов като негова заслуга, въпреки че тя би трябвало да е в правомощията на „независимата“ поне на хартия централна банка (БНБ), която в последно време все по-отчетливо оставя впечатлението, че действа под диктовката на правителството. Финансовият министър Владислав Горанов се опита да обясни, че суапът е допълнителна защита на валутния борд, но очевидно финансовите пазари възприемат новината по-скоро като сигнал за повишен риск, отколкото като осигуряване на допълнителна защита.
Освен доходността по външния дълг се вдига и тази по вътрешния. На 27 април се провали търгът за пласиране на 5-годишни ДЦК за 200 млн. лв. на вътрешния пазар, тъй като Министерството на финансите отказа да се съгласи на 0.56% доходност на фона на постигнатите отрицателни доходности през януари и февруари по същата емисия.