Президентът Румен Радев подписа тази вечер Заключенията на Европейския съвет, въпреки че преди това изрази несъгласие с включени в тях постановки. Главното разминаване между думите и делата му е по въпроса за европейската помощ за Украйна срещу руската агресия.
В т.7 от документа се казва: Европейският съюз е твърдо и изцяло на страната на Украйна и ще продължи да оказва силна политическа, икономическа, военна, финансова и хуманитарна подкрепа на Украйна и нейния народ толкова дълго, колкото е необходимо. Европейският съюз и държавите членки увеличават усилията си, за да помогнат за посрещането на неотложните военни и отбранителни нужди на Украйна. Като взема предвид интересите в областта на сигурността и отбраната на всички държави-членки, Европейският съвет приветства постигнатото в Съвета споразумение за спешна доставка на наземни и артилерийски боеприпаси за Украйна, а при поискване – и на ракети, включително чрез съвместно възлагане на обществени поръчки и мобилизиране на подходящо финансиране, включително по линия на Европейския механизъм за мир, с цел да се осигурят 1 милион артилерийски боеприпаси със съвместни усилия в рамките на следващите дванадесет месеца, без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави-членки.“
Преди да влезе на заседанието в Брюксел президентът заяви, че България няма да дава директно на Украйна снаряди. „България се ангажира с производството на снаряди за нуждите на наши партньори, ако те поискат това, а не за Украйна“, каза той. По думите му България е важна част от Европейския механизъм за укрепване на мира, създаден година преди войната в Украйна. „Затова високо оценяваме визитата на комисар Тиери Бретон, която започна именно от България, като признание за традициите, опита и големия капацитет на отбранителната ни индустрия. С ЕК ще работим за повече инвестиции в отбранителната ни индустрия, но България не участва в съвместната доставка за снаряди за Украйна заедно с други 9 държави. Ангажираме се само със снаряди, които могат да отидат при наши партньори, ако те поискат това. Но не и с Украйна“, каза Радев.
Колебливата позиция на българския държавен глава пролича още при огласяването на дневния ред на срещата на високо равнище. В поканата си до участниците председателят на съвета Шарл Мишел написа, че главната цел е да се потвърди готовността на европейските лидери за подкрепа на Украйна. Той предложи да бъдат обсъдени възможностите за търсене на отговорност от извършителите на военни престъпления в Украйна, за използване на запорираното в ЕС руско имущество за възстановяването на нападнатата страна, както и за увеличаване на европейското производство на боеприпаси в съответствие с нарасналите нужди на Украйна.
И по трите теми Радев има различия във възгледите с всичките си колеги от ЕС без унгарския премиер Виктор Орбан. Досега той пази пълно мълчание за издадената от Международния наказателен съд заповед за арест на руския президент Владимир Путин като извършител на военни престъпления, мълчи също за руското имущество, с което може да се подпомогне възстановяването на щетите в Украйна, причинени от Русия, противопоставя се на изпращането на оръжия и боеприпаси за отбраняващата се страна, под предлог че така спомага да се ускори възстановяването на мира
Независимо от особените си виждания за войната в Украйна Радев трябваше да изслуша по видеовръзка украинския президент Володимир Зеленски, който за осми път се включи в заседание на Европейския съвет, въпреки че неговата страна е само кандидатка за член на ЕС. В началото на заседанието ръководителите на страните от ЕС разговаряха с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, който неотдавна посети Украйна. Повечето европейски лидери вече намериха начин да изразят лично в Киев солидарност с борбата на украинския народ, но Радев не е между тях.
Българският президент се интересуваше от други въпроси, които също фигурираха в дневния ред на двудневното заседание. Както личи от съобщение на неговата пресслужба, той е разговарял във вторник с председателя на ЕС Шарл Мишел за енергийната криза и справянето с миграционния натиск. Интересувал се е какво да прави със скъпия природен газ, нагнетен в нашето газохранилище, при положение че цената му на пазарите вече е значително по-ниска, как износът на украинско зърно през България да не създава притеснения у българските зърнопроизводители, че ще понижи пазарните цени и ще направи непродаваеми техните запаси на сегашните им по-високи цени, как в борбата срещу нелегалната миграция европейските партньори да помогнат на България не само финансово, но и по други начини, защото тя самата трудно се справя.
Утре участниците в Европейския съвет ще разговарят с ръководителите на Европейската централна банка Кристин Лагард и на Еврогрупата Паскал Донахю.
segabg.com