Българите винаги мрънкат, защото имат стандарт над възможностите си

 

Проф. Андрей Райчев се нарежда сред най-популярните социолози и тв анализатори у нас. Едва ли има медия, която да не го е канила като авторитетен събеседник и специалист, можещ да анализира събитията отвъд видимите данни.

Категоричен е, че след поредните кметски избори страната ни върви натам, накъдето си върви по принцип и основните тенденции продължават. Според него правителството или т.нар. „сглобка“ е връстник на войната в Русия и ще си отиде заедно с приключването й. Категоричен е, че ако имаше възможност да надникне в главите на Байдън и Путин можеше да посочи и конкретна дата и година. Според него предвид наблюдаваните симптоматики на затихване на войната, има шанс нещата да се нормализират.

На мнение е, че от годините на демокрацията страната ни е пропуснала десетки неща. Първото и вероятно най-важното от тях е, че сами развалихме селското стопанско, след което приватизацията в индустрията бе забавена излишно, след което бяха продадени заводи за жълти стотинки. Нищо от това не трябваше да се случва. Но пък за сметка на това извършихме мирен преход, за разлика от съседна Югославия.

Преди известно време страната удари фалит и поради тази причина бяхме фиксирани към марката. Към днешна дата в България влизат 100 млрд. евро, което не е никак малко. Към днешна дата правителството се чуди какъв бюджет да направи с 84 млрд. лв. национален доход. С други думи успехът за годините на демокрация за България е голям. Образува се обаче парадокс, характерен за цяла Източна Европа – българите никога не са живели по-добре, но пък и не са се чувствали по-зле от сега.

И на фона на всичко това опозицията твърди, че държавата ни е изправена пред фалит. Проф. Райчев обаче недоумява защо фалит. Посочва, че ако Европа изпадне в рецесия, то това неизменно ще се случи и у нас. Повече от три десетилетия българинът е заел хленчеща поза и продължава да хленчи. Факт е, че има кражби, корупция, несправедливост, но далеч не може да се каже, че сме бедни като църковни мишки. Българинът обаче мрънка, че сме в тежка криза, защото има стандарт над възможностите си. И всичко това на фона, че живеем много по-добре от предпоставките за живот у нас. В този смисъл специалистът определя прехода като успешен.

Той определя страната ни като Москвич, движещ се със 150 км./ч. и допълва, че няма как да се движи по-бързо.

Прогнозира, че ни очаква спокойна политическа зима, защото никой няма интерес да тръгне да събаря правителството, поне до европейските избори няма да има промяна. Колкото и българинът да пищи, Еврозоната е важно нещо, категоричен е Райчев. Очаква „дребна“ инфлация от максимум 10%, но тя няма да ни спъне. Влизайки в Еврозоната ще станем част от кредитната система на Европа, което ни отваря всякакви врати за разлика от Шенген, който просто не ни е нужен. И макар българите да се страхуват от очакваната инфлация, след това ще са доволни, посочва Райчев.

На въпроса чий е Крим, социологът посочва, че според него Русия е в гражданска война – нещо страшно кърваво и безнадеждно. Единствената му надежда с това нещастно място още от времето на „Тихия Дон“ е тази месомелачка да спре, защото е ужасно братски, славянски народи да се бият на кръв и да се мразят все повече и повече. Мечтае си тази война да спре, без значение дали границата ще бъде на Днепър или на Дон. Дори и след края на военния конфликт обаче, последиците ще се точат десетилетия – тероризъм, омраза, пропаганда… Според него с всичко това Путин е създал втора Полша, втора ненавиждаща ги нация. Историческите последици също ще са огромни. Затова нормален човек би призовал за спиране на кръвопролитията…

Оптимист е обаче за войната между Израел и палестинците от Ивицата Газа. Посочва, че арабският свят търпи Израел, за да ликвидира „Хамас“, който е писнал на всички. Според него, ако Газа се изчисти, се отваря възможност за създаването на палестинска държава, която би трябвало да признае Израел. А Палестина не го признава засега. Според него обаче там ще бъде постигнат мир на основата на две държави.

Източник: Уикенд

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *