Това е част от констатациите, включени в годишния Доклад за върховенството на закона в частта за България
Главният прокурор на България – независимо кой заема този пост – разполага с необичайно много правомощия в правораздавателната система, които практически са оставени без контрол. Въпреки някои опити за промяна през последните десетина месеца те се провалиха и ситуацията остава същата. Предизвиква загриженост отсъствието на съдебен контрол над решенията на прокурор да откаже да започне разследване.
Това са само част от констатациите, включени в годишния Доклад за върховенството на закона в частта за България. Документът бе разпространен днес от Европейската комисия и в него са събрани заключенията на институции на ЕС, на Съвета на Европа, на международни и неправителствени организации. Той обхваща периода от публикуването на предишния доклад (30 септември 2020 г.) до края на април 2020 г., т.е. последните месеци от живота на правителството на Бойко Борисов и 44-ото Народно събрание.
Документът не съдържа препоръки, няма и механизъм за някакви санкции при установени груби нарушения. Целта му е превантивно да се посочват проблеми и по тях да започват по-активен диалог в страната, както и с европейските партньори и институции.
На независимостта, качеството и ефективността на правораздаването е отделена значителната част от текста. Общото впечатление е, че има някои малки стъпки, както и план за действие от 6 декември, но някаква по-значима промяна няма.
Ето каква пише в уводната част на доклада:
„Правосъдната реформа в България е постепенен процес с важни последици за независимостта на правораздаването и общественото доверие, но предизвикателствата остават.
Нов закон за главния прокурор и неговите заместници влезе в сила. В същото време този закон бе оспорван пред Конституционния съд и той обяви, че противоречи на конституцията. В резултат на това остава предизвикателството за отговорността и наказателната отговорност на главния прокурор.
Загрижеността за съставянето и функционирането на Висшия съдебен съвет също остава. Реформа по този въпрос бе предложена в проекта за нова конституция, но в крайна сметка не бе приет.
Главният инспектор и инспекторите в Инспектората на ВСС продължават да работят, макар мандатите им да изтекоха през април 2020 г.
Режимът за професионално издигане на магистратите предизвиква загриженост, тъй като назначенията на съдии на по-високи постове не се извършват съгласно обичайна процедура за открита конкуренция.
Въпреки законодателните опити цифровизацията на правораздаването все още изостава.“
Добър ход на България е приемането от правителството на План за действие, но въпросът е за реалния капаците за изпълнението му, коментира еврокомисарят за правосъдие Дидие Рейндерс след въпрос на кореспондента на БНТ на брифинг в Брюксел. Според него същото важи и за антикорупционната рамка и реформата на начина, по който се назначават съдиите на различни места в България – нещо, което е обсъждал с министъра на правосъдието в София. Трябва да се вложат ресурси във всичко това, допълни той.
В доклада са посочени като положителни процеси „значителният напредък в ефективността на системата за административно правораздаване“, както и „консолидирането на прилагането на институционални реформи в борбата с корупцията“ чрез нови приоритети и увеличен капацитет, описани в стратегия за периода 2021-2027 г. и др.
Но веднага следва заключението, че „значителни предизвикателства остават за ефективността на мерките за интегритета на обществената администрация, лобирането и защитата на източниците за корупция, където няма необходимите регулации. Въпреки увеличената активност при разследванията и подсилените ресурси, остава нисък броят на делата за корупция по високите етажи и тепърва трябва да се види солиден набор от окончателни осъдителни присъди“.
Както е обичайно за този тип доклади, по-конкретните разяснения и примери се съдържат в бележките под линия, където по-обширно са цитирани заключения на други авторитетни институции.
Ето няколко посочени примера за властта на главния прокурор:
„В мнение на Венецианската комисия (CDL-AD(2019)031) се казва: Мнозинството разследващи са служители на полицията, процедурно надзиравани от прокурорите; малък броя следователи имат статут на магистрати и работят в Националната следствена служба или в разследващи поделения, които са част от прокурорските служби на регионално ниво. Процедурно, всички те са под надзора на прокурорите. Процедурният надзор означава, че всички решения на разследващ могат да бъдат отменени от надзираващия прокурор. Надзираващият прокурор, от своя страна, е обект на надзор от прокурор на по-високо ниво в йерархията, достигащ чак до нивото на главния прокурор.“
„Главният прокурор може да анулира или поправи всяко решение от който и да е прокурор, което не е било прегледано от съдия. Нещо повече, той може да командирова прокурори без съгласието им за период от 3 месеца в рамките на календарна година (бел.ред. – това е известен начин да се заобикалят конкурси за по-високи постове, както и да се оказва натиск със заплаха за изпращане в друг район), както и да дава писмени инструкции на прокурори във връзка с прилагането на закона, включително по конкретни случаи. Главният прокурор разполага и със значителна власт над прокурорите, ръководещи служби на районно и окръжно ниво.“
„Потенциалните кандидати за прокурори може да се опасяват от рискове за кариерата си, в случай, че главният прокурор е против тяхната кандидатура, тъй като всички членове на Прокурорската колегия във ВСС също са подчинени на главния прокурор“ (из Меморандум H/Exec(2021)9 от 11 март 2021 г. за Департамента за изпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека).