Продължителното мислене води до умора и грешни решения. Това установили френски учени, откривайки топлата вода. Особено изтощени били онези участници в изследването, които трябвало да се концентрират продължително върху по-сложни въпроси. Един от тях бил искат ли 20 евро сега или 50 евро след една година. И се оказало, че хората от групата с по-сложните задачи били склонни да вземат бързите пари, докато останалите мислели в по-дългосрочен план. Изводът е, че при настъпила когнитивна умора явно взимаме решения в полза на по-простите подходи и действия, които не изискват напрежение или чакане. Затова важните решения били за началото на деня, а не за вечерта – в края на напрегнат ден.
Оттук и някои когнитивни паралели към родната ни управия. Декларирам, че съм изцеден и ме цепи нон стоп главата от сутрин до вечер, колчем мерна инфо по топ темата за газа. Кой е подозирал, че този привидно прост пазарен въпрос ще избие в ежедневна главоблъсканица?! Вярно, парите са далеч повече от 20 или 50 евро, пък и трябва да ги обръщаш в рубли. Но пък по темата се напрягат толкова много политически, експертни и лаишки мозъци, че правилно решение отдавна трябваше да има. В началото на кризата, а не в разгара на поредната предизборна кампания.
А то вече пълна лудница! Експремиерът Кирил Петков например изпуши дотам, че ще съди предшественика си Бойко Борисов за половин милион лева. Омръзнало му да слуша лъжите на ГЕРБ-ерския вожд за газови посредници и комисионни като част от мутренските му похвати. Друго дългосрочно решение на изтощения Петков е да архивира на мига съдебното решение, с което арестът на Борисов беше обявен за незаконен: „Неговият арест е само първата стъпка, много хора са разочаровани, че той е още на свобода!“ Което изтощеният Асен Василев подкрепя с призива лъжовните похвати на Борисов да бъдат пенсионирани от българската политика.
Един безплатен съвет на Петков и Василев – сутрин на бистра глава да помислят за размера на иска и да внимават с адвоката си. Борисов също търсеше едни големи пари по съдебен ред от Волен Сидеров, твърдейки че с клеветниците само съдебните дела могат да решат проблема. Но накрая плати десеторно повече за разноски, отколкото му присъдиха. Не че го затруднява, но съдиите са обръгнали толкова на лакърдиите им, че се чудят кой път да хванат. Ами ако Борисов поиска обезщетение за нощта зад решетките? Представяте ли си деликатното положение на съдийката, която ще анализира доказателствата за оргията в Министерския съвет, на която кабинетът „Петков“ взел решението за ареста му.
Колкото до продължителното мислене за газовите доставки, тотално се газирахме от служебния на Гълъб Донев. Тъкмо се настроихме на втечнен американски, и се оказа че тръбният руски нямал алтернатива. А-ха да подпукаме „Газпром“ арбитражно за неизпълнените доставки по договора, и ново двайсет – „Газпром“ щял нас да разсипе, че не приемаме схемата им на плащане с рубли. И сме щели да си платим, както си платихме реакторите. Та след шумния газов отказ, с който удивихме света, преговарянето с „Газпром“ се оказа вече неизбежно.
При толкова лъжи и недомислици най-простите задачи стават прекалено сложни, а грешното решение чука на вратата. Карат ни да се чудим дали Парижкият арбитраж в тази обстановка и точно по такова дело ще отсъди в полза на Москва. И да се терзаем дали пък е чак толкова невъзможно, щом като евролидерите мълчат гузно, докато плащат по руските условия. Във всеки случай трудно е да приемем за чиста монета уверението на служебния кабинет, че смяната на курса била към обикновения човек, а топлината нямала цвят и политически пристрастия. Абе, толкова ли е сложно да се пуснат тръби във всички посоки и да се взема газ на изгодна цена от всички възможни доставчици без да вдигате шум и да пишете Закони за диверсификацията?!
Огнян Стойчев, Банкер