Ако от „Демократична България“ смятат да заемат страна в битката между отделните крила на комунистическата олигархия, нека да бъдат така добри да ни го съобщят преди изборите
От пост на „Демократична България – Русе“ във Фейсбук подразбрахме, че е била осъществена „предизборна среща“ във фирма „Приста ойл“ на водача Стефан Тафров и други кандидати от листата за депутати. Подразбрахме, защото в текста към поста това е формулирано като „среща с бизнеса“, без името на фирмата да се споменава. Снимките обаче говорят. Тафров разговаря с работници на „Приста ойл“. Тафров разговаря със служители от администрацията на „Приста ойл“.
Вчера в анализ на „ФРОНТАЛНО“ за предстоящите избори в Русенско очертахме основните проблеми пред „Демократична България“ за вота на 11 юли. Към тях прибавяме и това ритуално самопрострелване в крака на водача на листата Стефан Тафров, дошло още на десетия ден от кампанията, пишат от сайта.
Червените нишки на Борисовата държава
Собственици на фирма „Приста ойл“ са братя Бобокови. За тях в свой пост във фейсбук точно преди година съпредседателят на „Демократична България“ и шеф на ДСБ Атанас Атанасов казва по повод арестуването им от Гешефтурата дословно: „Братята Бобокови са племенници на бившия първи секретар на БКП в Русе и впоследствие секретар на ЦК на БКП – Ангел Бобоков. Червените нишки на Борисовата държава!“
А генерал Наско е информиран човек и нямаме право да се съмняваме в неговите думи. Всеки русенец от по-старото и от средното поколение знае много добре за какво иде реч. Най-пресният пример за взаимодействието на Борисовата държава с „червените нишки“ са едни 20 000 000 лева от бюджетния излишък, които Борисов нарина на братя Бобокови в края на 2018 г. за дяловете им в спортната „Арена Русе“. И това, че после те се изпокараха по между си, изобщо не отменя този факт на явна злоупотреба с публични средства.
В коя нормална страна държавата покрива с обществени пари загубите от провалено частно бизнес начинание? Отговорът ви е ясен. В Борисовата държава, разбира се. И кои трябва да са тези „бизнесмени“, че да получат такова правителствено благоволение и да се отърват с компенсация от едно губещо начинание? Има ли смисъл пак да отговаряме? Казал го е генерал Атанасов: това са „червените нишки на Борисовата държава.
Въобще, Бобокови са хора с влияние, надхвърлящо далеч възможностите на обикновени бизнесмени. През годините видяхме как държавата играе по тяхната свирка. Видяхме как Община Русе се огъва и изпълнява всяка тяхна прищявка. Видяхме от разпространените материали от Гешефтурата и от неговото самопризнание как Пламен Бобоков „лобира“ за назначаване на прокурор. Всичко това нормално поведение на нормални бизнесмени в нормална държава ли е и какво мисли „Демократична България“ по тези въпроси?
Днес се питаме какво прави Тафров с кандидат-депутати и активисти на ДБ при „червените нишки на Борисовата държава“. Какво се промени за една година? И защо вече е ОК „демократи“ да ходят на крака при „червените нишки“?
Пита се: какви разговори и договорки е имало между Тафров и Бобоков
Много ясно е, че Тафров и компания няма начин да прекрачат прага на „Приста ойл“ без знанието и разрешението на „чорбаджията“ Пламен Бобоков. Подразбира се от само себе си, че разговор между двете страни е имало. И г-н Тафров дължи обяснение на избирателите на „Демократична България“ за съдържанието на този разговор, какви договорки са били постигнати и срещу какво.
В Русе отлично знаем, че Бобокови не правят нищо даром. Имаме примери и със спонсорирането на ФК „Дунав“, и със спортната зала, и с бившата Музикална гимназия, която им беше дадена срещу ангажимент за реставриране преди… забележете… 15 години и все още не е напълно реставрирана.
Та, какво поиска от вас Бобоков и какво ви обеща, г-н Тафров? Индулгенция – да го пишете него, „комунистическата червена нишка“, за „демократ“ или друго? Обеща ли ви финансова подкрепа за изборите или просто ви уреди „предизборна среща“? Впрочем, без отлагане Стефан Тафров трябва да излезе и да изрази публично отношението си към Бобокови, така както го направи Атанас Атанасов преди година.
„Наши, читави олигарси“?
Ако е окей „Демократична България“ да легитимира всеки олигарх-клиент на Гешефтурата, почвайки от Васил Божков, минавайки през Баневци, Арабаджиевци, Стайковци и всякакви други „червени нишки на БКП и ДС“, завършвайки с Бобоковци – кажете го отсега. Нека да го знаем преди изборите. Така е честно.
Защото присъствието на хора от „Демократична България“ в „Приста ойл“ дойде като гръм от ясно небе. Не е за вярване как такъв гаф може да бъде допуснат. Все едно Христо Иванов да бъде поканен от Пеевски на „предизборна среща“ с колектива на някоя негова фирма. Пък, ако смятате, че Бобоков не е токова токсичен, колкото е Пеевски, нека поне генерал Атанасов да излезе и да обяви промяна в „генералната линия на партията“ по отношение на „читавите олигарси“.
С лош дъх на корпоративен вот
Чудно е, дали Стефан Тафров се е поставил на мястото на работниците и служителите, с които разговаря по фирмите за „корупция, законност и честност“? Дава ли си сметка как тези хора се отнасят към прищявката на шефа „да се срещат“ с кандидат-депутати и тези работници не се ли питат защо това се прави? „Думам ти, дъще – сещай се, снахо!“
Не са ли именно тези „фирмени предизборни срещи“ част от механизъма на корпоративния вот? Морално укорима ли е тази практика у нас и трябва ли „Демократична България“ да прави „като другите“? Трябва ли точно нашите „демократични“ кандидат-депутати да са част от тези досадни за обикновения работник „срещи“ по предприятията? Нека г-н Тафров да каже.
Язък, наистина, че един дипломат е в състояние да допусне подобен гаф. Дано поне Тафров да намери смелост и да се извини на онези представители на русенската демократична общност, за които какъвто и да е досег с „червените нишки на Борисовата държава“ е абсолютно недопустим.
Дунав мост