„Дойче банк“ и други финансови институции са замесени в транзакции на мафиоти, престъпници, наркотрафиканти и финансиране на тероризма
Три са българските банки, чиито транзакции фигурират в изтеклите доклади „FinCEN Files“ на американските служби за борба с финансовите престъпления. „Инвестбанк“,“Пиреос Банк“ и държавната Българска банка за развитие имат операции за над $60 млн., определени от експертите като съмнителни. Над $31 млн. са получени в България, а близо $32 млн. са били изпратени от страната. Българската следа в досиетата FinCEN е от извадка от документи, които съдържат достатъчно информация за бенефициентите и останалите участници в сделките.
Шест от седемте операции са с участието на „Пиреос“ (в момента е обединена с „Пощенска банка“ – б.р.). Повечето са свързани с Кипърската народна банка, която през 2013 г. беше в центъра на финансовата криза на острова.
През ноември 2016 г. „Пиреос“ и „Насърчителна банка“ (преобразувана още през 2008 г. в Българска банка за развитие, но явно фигурираща в системите със старото си име – б.р.) правят най-голямата от съмнителните сделки: при нея към сметка в държавната банка влизат $31 млн.
Останалите държави, участвали във финансовите операции, са Латвия, Кипър, Чехия. Има и един трансфер от декември 2010 г., който е дошъл от сметка в Latvian Trade Commercial Bank.
България е представена и в списъка с големи частни клиенти чрез Ружа Игнатова и схемата One Coin.
Докладите „FinCEN Files“ показват огромното изтичане на финансови документи, от което става ясно как някои от най-големите банки в света са позволили транзакции на мръсни пари на обща стойност $2 трлн. Аферата носи името „FinCEN Files“ и се базира на изтичането на повече от 2500 документа, изпратени от самите банки до властите на САЩ между 2000 и 2017 г. Години наред банки в целия свят са работели с високорискови клиенти, заобикаляли са мерки срещу прането на пари и са приемали средствата на предполагаеми мафиоти, измамници и санкционирани олигарси. Паричните им преводи са съобщавани на институциите със сериозни закъснения, понякога години по-късно. От FinCEN Files става ясно, че някои от най-големите финансови компании в света, сред които Deutsche Bank, JP Morgan и HSBC, са печелили, обслужвайки съмнителни клиенти, които вече са били санкционирани от САЩ за пране на пари.
Цели 62% от всички сигнали за съмнителни операции, попаднали в американското министерство на финансите и документирани от „FinCEN Files“, са свързани с Deutsche Bank. Съмнителните операции, извършвани през нея, са в размер на $1,3 трлн. , това е над половината от всички съмнителни транзакции. Те пък са свързани с хора, съдействали за изпирането на парите на организирана престъпност, свързвана с терористи и наркотрафиканти.
Банката HSBC е позволила прехвърлянето на милиони долари откраднати пари по целия свят, дори след като е научила от американски следователи, че става дума за схема „Понци“.
JP Morgan е позволила на компания да придвижи над $1 млрд. през лондонска сметка, без да знае кой я притежава. По-късно банката открива, че компанията може да е собственост на мафиот от списъка на 10-те най-издирвани на ФБР.
Има доказателство, че Аркадий Ротенберг, един от най-близките хора на Владимир Путин, е използвал банката Barclays в Лондон, за да избегне санкции. Негов говорител окачестви тези твърдения като „нищо повече от глупости“.
Централната банка на ОАЕ не е реагирала на предупреждения за местна фирма, която помага на Иран да избегне международните санкции.
Standard Chartered прехвърля пари в брой за банка в Йордания повече от десетилетие, след като сметките на клиенти й са използвани за финансиране на тероризма.
FinCEN е американската мрежа за борба с финансовите престъпления. Това са хората в Министерството на финансите на САЩ, които се борят с финансовите престъпления. Притесненията относно транзакции, извършени в щатски долари, трябва да бъдат изпращани до FinCEN, дори ако те са били извършени извън САЩ.
Докладите за подозрителна дейност са пример за това как се отчитат тези съмнителни транзакции. Банката трябва да попълни и изпрати отчети, ако има притеснения, че някой от нейните клиенти може да работят с мръсни пари. Докладът се изпраща на властите.
Банките са длъжни да се уверят, че не помагат на клиентите да изпират пари или да ги движат по начини, които нарушават правилата.