Препечатваме извадки от портретна статия във вестник „Труд“. Както ще установи читателят, в този текст наблюдаваме явлението „колатерални ласки“ – хвалиш някого и мимоходом пускаш странична хвалба, за да не те забравят и другите любители на вестникарската любов…
***
Всички избори в България напоследък започват с пророчеството за края на ГЕРБ. Ако изключим самопрострелването – умишлено или не – на президентския вот, то партията на Борисов доминира в политическия живот повече от десетилетие. Тя е нещо като „Лудогорец“ във футбола – сини и червени се карат, а победителят и на вътрешната и международната сцена е един. Ето така се говореше и на местните избори, че „София ке падне“, и това ще е началото на края на ГЕРБ. Да, ама не.
В тежка, кална и оспорвана борба Йорданка Фандъкова доказа коя е графинята на София, доколкото сюзеренът е друг. Кметицата започва своя четвърти мандат, което я поставя на видимо място в историята, най-вече заради всичко, което е направила и се надяваме, че ще съхрани във времето.
Когато се кандидатираше за поста, тя предсказа, че битката ще е тежка и мръсна: „Всички казват, че тези избори са различни, защото казват, че са битка за власт. Много хора се опитват да променят играта. Аз няма. Заставам пред всички с лицето и биографията си. За мен днес почва открито и честно състезание“.
Така и стана. Двубоят между двете дами Мая Манолова и Йорданка Фандъкова беше, така да се каже, най-рейтинговото шоу на политическата сцена тази есен. Имаше и съспенс, имаше и удари под кръста. На пръв поглед битката изглеждаше равностойна. По някакъв биографичен признак и двете бяха сякаш близки. Дори в специализациите си кметицата и претендентката бяха минали през Москва.
Фандъкова обаче надви, най-вече заради ясната си биография на опитен градоначалник на столицата. Сега всички са забравили какво беше преди 10 години.
„София беше обградена от хиляди бали боклук. 40-годишните „Икаруси“ бяха градски транспорт. Детските градини се заменяха за апартаменти, парковете не се косяха. Радвам се, че днес никой не помни София такава“, казва тя.
…Пристига в столицата и съдбата ѝ завинаги остава свързана със София. (…)
През 2005-а всичко се преобръща в живота ѝ. Симпатичният на публиката и медиите главен секретар на МВР генерал Бойко Борисов напуска любимата си полиция заради несъгласия с министър Румен Петков и излиза на борсата. За негово щастие пък, непобедимият на избори кмет на София Стефан Софиянски търси имунитет в Народното събрание и напуска поста си. Така пред самотния нападател се разкрива непокритата врата на противника и със запътил се към съблекалнята вратар. Като бистришки тигър той взема своето и става кмет на София, но пък няма екип.
Веднага след изборите Бойко Борисов кани директорката на 73-о Йорданка Фандъкова за заместник кмет по култура, образование, спорт и превенции на зависимости. Фандъкова влага цялата си енергия да въведе в хаоса на образованието ред, но екипът среща изключителна съпротива. (…)
На 5 юли 2009-а ГЕРБ печели парламентарните избори и заместник-кметицата става депутат за съвсем кратко, тъй като 22 дни по-късно става министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов. Рокадите не приключват дотук. Само няколко седмици по-късно Йорданка Фандъкова е издигната за кандидат-кмет на столицата на мястото на овакантения от Борисов пост. Тя е подкрепена от всички десни партии – СДС, ДСБ, печели вота с 67%, но при практически никаква избирателна активност – 25 на сто.
На балотажа в неделя тя спечели своя четвърти мандат, защото очевидно на столичани това им харесва.