Проби показват завишени нива на тежки метали
През следващите дни замърсеният сладководен поток, който навлезе в Черно море поради експлозията на каховската ВЕЦ, може да достигне бреговете на Румъния и България. Това смята Виктор Коморин, директор на Украинския национален център за морска екология, цитиран от местни медии.
Според него замърсената прясна вода е достигнала бреговете на Одеса по-бързо от очакваното.
“Тепърва трябва да се съберем с международни експерти, защото за ден-два тези замърсени води могат да стигнат до нашите съседи – Румъния и България”, отбеляза ученият. Той обяснява, че поради течения, метеорологични условия (ветрове и т.н.) много бързо в морето е влязла прясна вода. Според сателитни снимки замърсените потоци вече са били край село Затока, Одеска област.
“Това означава, че все по-бързо се разпространява на юг”, подчертава Коморин. По думите му специалистите от центъра по екология са взели и проби от морска вода, които са показали значително превишение на хлорорганични съединения, тежки метали и др. В същото време сателитни изображения показват, че най-голямото замърсяване се случва по-далеч от брега.
За да се изясни какъв вид замърсители са попаднали в акваторията, учените трябва да отидат до морето и да вземат проби, което крие рискове заради войната в Украйна.
“Вече има преговори с военните за това, за да можем да го правим на техните кораби. Има известни трудности предвид сигурността, но мисля, че ще ги преодолеем”, обясни Коморин.
Той добави, че сега се обсъждат приоритетни мерки, по-специално оценката на състоянието на морската среда. Вече въз основа на получените данни е необходимо да се разработят конкретни мерки за премахване на боклука и замърсяването, предимно от брега.
“От гледна точка на екологията това е много сериозна катастрофа, може би най-сериозната в Европа през нашия век. Тиня, кал се спускат надолу по течението. Всичко това ще бъде в устието на Днепър. Разрушаването на каховската водноелектрическа централа може да засегне Черно море, което се намира близо до устието на Днепър”, твърди пък Валерий Малинин, професор от Руския държавен хидрометеорологичен университет.
Срутването на стената на язовира в Южна Украйна се случи на 6 юни и се смята за една от най-големите екологични катастрофи в Европа от десетилетия.
Водата унищожи цели села, наводни земеделски земи и лиши десетки хиляди хора от енергия.
Все още не ясно дали стената се е сринала заради атака като част от войната в Украйна, или пробивът може да е причинен от структурна повреда.
Българското Министерство на околната среда и водите обяви, че предприема мерки за проследяване на екологичните щети в българската част на Черно море след разрушаването на стената на язовир “Нова Каховка” в Украйна. Екоминистърът Юлиян Попов е разпоредил засилване на мониторинга на крайбрежните морски води.
Проверката се извършва на три пункта в крайбрежните морски води и в три пункта в бреговата зона. Мониторингът има за цел да засече евентуално замърсяване на морската околна среда и се фокусира върху откриването на нефтопродукти, метали, радионуклиди и други вредни вещества.
Допълнителни показатели като пестициди също са включени, за да се следи въздействието на река Днепър върху Черно море.
Засега няма данни за замърсяване в българската акватория на Черно море, показват данните на МОСВ.
Д-р Радослава Бекова от Института по океанология “Фритьоф Нансен” към БАН също смята, че на този етап няма абсолютно никаква заплаха за българския бряг.
“Несъмнено това е една екологична катастрофа, която за момента обаче остава локално в Одеския залив. Разбира се, попадането на такива биологични замърсители е наистина голям проблем”, обясни д-р Бекова пред Нова тв.
По думите ѝ морската вода има самопочистваща способност, което може да помогне в случая.
“Вероятно в някакъв момент ще има плаващи битови отпадъци”, поясни специалистът.