Управляващата коалиция призова главния прокурор Иван Гешев да си подаде оставката.
„Призоваваме главния прокурор Иван Гешев да подаде оставка като по този начин поеме отговорност за своите действия и даде възможност на Прокуратурата на България да осъществява пълноценно конституционните си функции“, каза депутатът Андрей Гюров от парламентарната трибуна в специална декларация от името на „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.
Гюров посочи редица мотиви за искането на четирите партии. Част от тях са: Системната ерозия на върховенството на правото в страната се дължи на изграждането на олигархични зависимости на институциите, на корупцията по високите етажи на властта; Статутът и функциите на главния прокурор се отклоняват съществено от установените стандарти на Европейския съюз; Системните констатации на институциите на ЕС – редица доклади, загриженост за корупция по високите етажи; липсата на ефективно разследване на случаи или напредък по дела с висок обществен интерес -делата по източването и фалита на КТБ, казусът „Осемте джуджета“, казусът „Апартаментгейт“, казусът с шкафчето с пачки и златни кюлчета в спалнята на бившия премиер Бойко Борисов; Системно ниските нива на обществено доверие в главния прокурор, както и масовите протести срещу Гешев от 2020 г.; Бездействието на прокуратурата за корупция по високите етажи, което доведе до санкции по „Магнитски“; Редица политически изказвания на главния прокурор; Злоупотреба с власт и нахлуването в президентството; Прилагане на СРС по отношение на стотици мирно протестиращи български граждани; внесеното във ВСС от министъра на правосъдието искане за освобождаване на главния прокурор.
Призивът за оставката на Гешев бе посрещнат с аплодисменти от депутатите от управляващото мнозинство.
„Не съм запознат. Днес не е денят да обсъждаме кризисен пиар“, каза малко след това главният прокурор, попитан за призива на управляващите.
Изключително бързо, само няколко минути след обявеното от парламентарната трибуна искане, дойде и писмена позиция от Прокуратурата, която обявява, че декларация има изцяло политически характер и е „опит за отклоняване на общественото внимание от реалните социални, икономически и здравни проблеми, пред които са изправени българските граждани“.
„Ръководството на Прокуратурата на Република България оценява като крайно неприемливо и грубо посегателство над върховенството на правото и независимостта на съдебната власт, политическата декларация, представена на 14.01.2022г. в Народното събрание. Още повече, че за прочитането на същата се използва трибуната на българския парламент. Този политически акт е пример за пряко нарушаване на разделението на властите, гарантирано от Конституцията на Република България„, се казва в позицията.
Според прокуратурата прочетената декларация напълно потвърждава, „многократно изразените от ръководството на ПРБ, в т.ч. и с писмо до европейските институции, посолствата на страните членки на ЕС, Великобритания и САЩ, опасения за растящия у нас риск от сериозно и непоправимо накърняване на независимостта на прокуратурата като част от съдебната власт и трайно отстъпление от водещия принцип в Европейския съюз за върховенство на правото“.
Целият текст на декларацията на ПП, БСП, ИТН и ДБ:
Коалицията,
Като отчита, че системната ерозия на върховенството на правото в страната се дължи на изграждането на олигархични зависимости на институциите, на корупцията по високите нива на властта през последното десетилетие, и на липсата на ефективно разследване и упражняване на обвинителна функция от българската прокуратура;
Като взе предвид, че статутът и функциите на главния прокурор се отклоняват съществено от установените стандарти на Европейския съюз и Съвета на Европа, както и че липсват ефективни механизми за търсене на отчетност и отговорност на главния прокурор;
Като отчита системните констатации и препоръки на институциите на Европейския съюз в различни официални документи по отношение липсата на ефективност в разследването на корупцията по високите нива на властта – а именно: Доклад относно върховенството на правото за 2020 г., Доклад по Механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г., Резолюция на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България;
Като има предвид конкретните констатации в Резолюцията на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България, цитирам:
„загриженост във връзка с продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати; необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в борбата с корупцията, организираната престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в „Росенец“ и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие, като всички те – взети заедно – говорят за дълбоки и системни слабости във връзка с принципите на правовата държава и антикорупционните мерки в България;“ край на цитата.
Като отчита позицията на Европейската комисия по Националния план за възстановяване и устойчивост, в която изрично се настоява за въвеждане на ефективен механизъм за разследване, отчетност и отговорност на главния прокурор, както и мерки за гарантиране на върховенството на правото като условие за получаване на финансиране на проектите по плана;
Като взе предвид, препоръките и стандартите на Венецианската комисия на Съвета на Европа по отношение на осигуряване на ефективно разследване, отчетност и отговорност на главния прокурор – Становище на Венецианската комисия по Закона за съдебната власт от 2017 г., Становище на Венецианската комисия по Закона за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за съдебната власт относно наказателното разследване на висши магистрати от 2019 г.;
Като взе предвид Решението на Европейския съд по правата на човека от 5 ноември 2009 г., Колеви с/у България (жалба № 1108/02) относно липсата на ефективен механизъм за разследване по отношение на главния прокурор;
Като отчита, че според Индекса за върховенство на закона на World Justice Project за 2021 г. България е класирана на 62-о (и предпоследно за Съюза) място от 139 държави; като има предвид, че според Индекса за възприемане на корупцията за 2020 г. на Transparency International България се нарежда на 69-то място в света от 180 държави и e на последните места в класацията в рамките на Европейския съюз;
Като отчита системно ниските нива на обществено доверие в главния прокурор – 10 % през 2021 г. (по данни на Алфа Рисърч), както и масовите граждански протести през 2020 г., поставящи искане за оставка на главния прокурор;
Като отчита бездействието на прокуратурата и нейното ръководство за разследване на случаи на корупция по високите нива на властта, довели до налагането на безпрецедентни санкции по силата на Глобалния закон „Магнитски“ на САЩ, които увреждат международния авторитет на страната;
Като взе предвид липсата на ефективно разследване на случаи или напредък по дела с висок обществен интерес: делата по източването и фалита на КТБ, казусът „Осемте джуджета“, казусът „Апартамент-гейт“, казусът с необяснимото богатство, демонстрирано в резиденцията на бившия министър-председател;
Като отчита избирателното активиране на ръководството на прокуратурата в съответствие с политическата конюнктура и зависимостта от управлявалите формации до месец май 2021 г.;
Като обръща внимание на редица политически мотивирани изказвания и конкретни действия на главния прокурор, в т.ч. публично изразени негативни оценки и квалификации за отделни политически лидери, както и близките отношения с други политически лидери;
Като подчертава нарушаването на изрични законови, професионални и етични стандарти във връзка с огласяването на информация, придобита със специални разузнавателни средства (СРС), включително и по отношение на държавния глава;
Като подчертава, случаи на злоупотреба с власт във връзка с противоконституционното нахлуване на въоръжени лица на пряко подчинение на главния прокурор в официалната сграда на Президентството и извършване на действия, които са отменени като незаконосъобразни от съда;
Като подчертава, че главният прокурор не е защитил конституционните права на гражданите на мирен протест като е допуснал пряко подчинената му Специализирана прокуратура да поиска масово прилагане на СРС по отношение на стотици мирно протестиращи български граждани (в т.ч. опозиционни политически лидери, журналисти, граждански активисти), окачествени като заплаха за националната сигурност;
Като отбелязва, че във Висшия съдебен съвет е внесено от министъра на правосъдието мотивирано искане за освобождаване на главния прокурор на основание чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията и в съответствие със Закона за съдебната власт;
Като има предвид, че в българската прокуратура работят и много достойни професионалисти, които не могат да демонстрират своята ефективност в условията на ръководство, което е загубило общественото доверие и институционална подкрепа, включително на европейските и американските партньори;
Като отчита, че към настоящия момент липсват други ефикасни конституционни механизми за осъществяване на отговорност на главния прокурор,
ПРИЗОВАВА:
главният прокурор на Република България г-н Иван Гешев да подаде оставка, като по този начин поеме отговорност за своите действия и даде възможност на българската прокуратура да осъществява пълноценно конституционните си функции в защита на публичния интерес, върховенството на правото и правата и свободите на гражданите.