Това се посочва в статия на авторитетното издание “Financial Times”. Материалът идва часове след като България обяви решението си да блокира Република Северна Македония по пътя й към Европейския съюз.
Ето и целият материал:
България блокира РСМ да пристъпи към следващата крачка за присъединяване към Европейския съюз. Това е удар за доверието към блока в региона Западни Балкани и удар за Берлин, който опита да започне преговорите за членство на Скопие преди края на ротационното си председателство на ЕС.
Министрите на държавите членки се провалиха в опита си да излязат от задънената улица, в която се намира РСМ. “Към момента България не смята, че Република Северна Македония е готова”, посочи външният министър на страната Екатерина Захариева в ефира на Българската национална телевизия.
Критиците казват, че този ход ще наруши доверието в блока и опитите на ЕС да присъедини нови държави, в частност тези от Западните Балкани. Идеята е да се противодейства на влиянието на Русия, Китай и други сили.
“Това е послание към всички държави от Западните Балкани. Лошо послание”, посочва европейски дипломат.
България дълго време бе смятана за един от най-големите шампиони за РСМ, след като Скопие излезе от Югославия. Тогава страната постигна това без насилие. През 1991 г. България бе първата държава, която призна независимостта й. Но взаимоотношенията между двете страни стават все по-обтегнати заради диспут относно историята, идентичността и езика.
Географският регион Македония се отнася до територия, споделена от републиката, носеща нейното име, както и съседни области в България и днешна Гърция. В продължение на 27 години Атина се бунтуваше срещу предишното име на страната заради опасения, че това предполага териториални претенции към гръцкия регион със същото име.
Въпросът беше решен през 2019 г., когато беше добавен географският квалификатор и Република Македония стана Република Северна Македония. Това успокои Атина и на пръв поглед отвори пътя за членство на Скопие в ЕС. Почти в последния момент България възрази.
Съвместна комисия от историци, създадена съгласно условията на подписания между София и Скопие през 2017 г. Договор за добросъседство, се бори за постигане на взаимно съгласие за историята на националните герои, почитани и в двете държави. Идеята е това да се сведе до един общ разказ. Много българи отхвърлят концепцията за етническата идентичност и език на македонците, но от своя страна Скопие гледа на това като на обида.
Стево Пендаровски, президент на Република Северна Македония посочи пред Financial Times, че забавянето на членството в ЕС е „наистина разочароващо послание“ за гражданите на неговата страна. Въпреки това обаче изразява, че все още има надежда Скопие да се присъедини към блока.
„Последните искания на София не само влизат в разрез с Договора за добросъседство, но и противоречат на заключенията на Съвета през март, (което отвори пътя за преговори за присъединяване). Те са в разрез и със същността на новоприетата методология за разширяване”, допълва още той.
Анализатори твърдят, че правителството на Бойко Борисов се опитва да възроди национализма и да разсее фокуса на протестите срещу организираната престъпност и корупцията, които продължават вече месеци наред в страната. Македонската идентичност е една от основните теми на коалиционният партньор на кабинета – ВМРО, националистическа партия, чийто лидер е военният министър на страната Красимир Каракачанов.
„Борисов се страхува, че националистите могат да свалят правителството само месеци преди изтичането на мандата му – нещо, което той упорито избягва през последните шест месеца“, посочва Весела Чернева, директор на Европейския съвет по външни отношения в София.
Посредник в спора се явява Берлин. Делегации на двете страни прекарват часове в преговори под крилото на германския външен министър Хайко Маас и германският министър по европейските въпроси Майкъл Рот. Германия все още се надява да се намери решение.
Марош Сефчович, вицепрезидент на Европейската комисия, призова да се удвоят усилията и спорът около опасенията, повдигнати от страна на БЪлгария, да бъде решен. Според него трябва да се покаже на държавите от Западните Балкани, че ЕС все още е отворен за приемане на нови членки. “Това би бил силен сигнал към целия регион – че процесът по разширяване работи и носи резултати”, посочва още той.