Въпреки уверенията на американския президент Джо Байдън, че финансовата система на САЩ е стабилна, акциите на банките по света се сринаха. Инвеститорите се опасяват, че други кредитори могат да бъдат засегнати от последиците от фалита на две ключови американски банки и това предизвика рязък спад на цените на акциите в световен мащаб. Цените на акциите на испанската Santander и германската Commerzbank се понижиха с повече от 10%. Редица по-малки американски банки претърпяха още по-големи загуби от европейските, въпреки уверенията към клиентите, че имат достатъчно ликвидност, за да се предпазят от шокове.
Германският финансов министър Кристиан Линднер увери, че няма повод за притеснения. „Виждаме, че американското правителство и финансовите институции действаха решително. Ние имаме свои органи в Европа, в Германия, например, собствени органи за финансов надзор, които постоянно следят ситуацията. Тези институции не оставят съмнение по отношение на стабилността. Вярвам в германската икономика“, каза той.
Кризата започна, след като на 8 март Silicon Valley Bank (SVB) пусна допълнителна емисия акции на стойност $1,75 млрд. „за укрепване на своя баланс“ и покриване на загубите за $1,8 млрд, които тя е понесла след продажбата на част от своите активи. Това съобщение предизвика изтегляне на средства от банката, в резултат на което в баланса й се появи „дупка“ от 1 млрд. долара. Акциите й също паднаха рязко и капитализацията на банката се понижи с над 60%. В петък търговията с акции бе спряна, а вечерта Департаментът за финансова защита и иновации на Калифорния затвори банката. Фондовата борса също реагира – четирите най-големи банки — JPMorgan Chase, Bank of America, Citigroup и Wells Fargo — поевтиняха с 52,4 млрд. долара за ден.
Особеност на SVB е, че тя е най-крупният кредитор на американските технологични компании – около 44% от емитиралите акции миналата година компании се обслужват от тази банка. По активи банката е на 16-о място в банковата система на САЩ.
Проблемът е, че в подобно на нейното положение се намират и други банки. В неделя по сходни причини /недостатъчен капитал и системен риск/ бе затворена Signature Bank, която бе популярен източник на финансиране за компаниите за криптовалута.
Министерството на финансите на САЩ се опитва да овладее очертаващата се банкова криза, като обеща да компенсира вложителите. Фондът за застраховане на депозитите ще се използва за защита на вложителите, много от които не са били застраховани заради ограничението на гарантираните депозити в размер на 250 000 долара.
Причината за печалната съдба на SVB е рязкото повишение на лихвите в американската икономика. Банката успя да привлече солидни средства по време на ковид пандемията, но не можа да инвестира печалбата така, че да раздаде обещаните лихви по депозитите. В началото на 2022 г. лихвата на Федералния резерв бе 0,25%, а през март 2023 стана 4,75%. Доходността по едногодишните държавни ценни книжа бе ниска, практически равна на нула, за разлика от 10-годишните, където доходността е по-висока. Така банката, която е вложила пари в 10-годишни облигации с лихва 1.5%, понася временни загуби в текущата ситуация, като общата стойност на портфейла се понижи с 9-15%. Теоретично, ако вложителите не бяха тръгнали да изтеглят своите пари, банката би могла да устои. Но реалността се оказа друга – към март 2022 г. SVB е имала почти 130 млрд. долара депозити, от които към края на 2022 г. вече са изтеглени 50 млрд. долара.
Всичко това повдига въпроси към риск-мениджмънта на банката. Известно е, че Лаура Изуриета, шеф на отдела за рисковете на Silicon Valley Bank, благоразумно е напуснала още през април 2022 г. и на нейно място цяла година не е назначен човек. Друг любопитен детайл е, че изпълнителният директор SVB Джозеф Джентиле е бивш ръководител на Lehman Brothers до публичния крах на банката през 2008 г.
В Silicon Valley Bank са влагали пари не само класически IT-предприемачи, но и криптокомпании. В това число е и Circle, която е емисионер на един от най-големите стейбълкоини USDC. По последни данни от сайта на Circle към 9 март общите резерви са на стойност 43,5 млрд. долара, като 75% от тях (32,4 млрд. долара) са в краткосрочни американски ценни книжа. 3,3 млрд. долара от тях се съхраняват в Silicon Valley Bank. След новината за фалита на банката, курсът на USDC се „откачи“ от долара, и на различните борси се търгуваше с 10% под номинала. Същата бе съдбата на друг стейлбълкоин – Binance BUSD. Третият популярен стейбълкоин USDT се оказа по-стабилен. Но причината може да е във факта, че компанията Circle е по-прозрачна финансово от останалите криптокомпании. В понеделник вечерта обаче ситуацията на криптопазара се успокои, след изявленията на регулаторите.
Не такава обаче е ситуацията на фондовата борса.
Въпреки уверенията на финансовите регулатори, че всичко е под контрол, фалитът на SVB е тревожен знак за банковата индустрия на САЩ. Първата аналогия е с Lehman Brothers от 2008 г. За бюджетните проблеми на тази банка беше известно и на ръководството на банката, и на регулаторите. Косвено доказателство за това са и оперативните действия на регулатора, и продажбата на акции от страна на генералния директор на банката Грег Бекер две седмици преди фалита. Трудно е да се прогнозира как ще се развие ситуацията, тъй като в момента акциите на американските банки се разпроспродават с плашеща скорост. Акциите на крупните банки като JP Morgan, CitI bank, Wells Fargo се обезценяват, а много по-малки банки направо преустановиха търговията.
В своето изявление вчера американският президент Джо Байдън обвини предишната администрация за свалянето на ограниченията върху банковата дейност и увери клиентите, че ще получат достъп до своите пари, което е критично важно за много малки компании със сметки в SVB. Проблемът е, че от над 200 млрд. долара депозити в SVB са били застраховани едва 5-7% от депозитите на физическите лица. Вероятно голяма част от незастрахованите средства ще бъдат платени след реализация на всички активи на банката.
Сега американските власти имат два варианта за действие, всеки от които носи риск за задълбочаване на кризата. Първият е да се прекрати повишението на основната лихва и да се излеят пари в банковата система, което ще доведе до нов скок на инфлацията. Вторият вариант е да продължи повишението на лихвата, което обаче ще доведе до задълбочаване на кризата в банковата система, която е инвестирала в държавни ценни книжа. Сега Вашингтон се опитва да намери трети път, който да спаси банките и да не разпали инфлацията. Федералният резерв предложи на пазара „оперативно кредитиране“ при първа необходимост. Това са кредити до 1 година, които банките ще могат да получат, като заложат държавни ценни книжа. За това са отделени над 25 млрд. долара.