Протестите влязоха в някаква луда фаза – на очакванията. Протестиращите стоят на Орлов мост и очакват да дойде полицията, която да ги набие. Тя не идва. Полицията се заканва да набие протестиращите, не ги бие. Властта чака да мине меракът на протестиращите и те да се приберат у дома. Те не се прибират.
Всички чакат оставката на Борисов, той не я дава… Стоп – тук нещата не стоят точно така.
От най-странния партиен форум в историята на партийните форуми – този в двора на „София тех парк“, на който слънчасаха няколко хиляди гербери, всички в тази страна – и управляващи, и опозиция, зачакаха кога Бойко ще подаде оставка. Не дали, а кога.
Зачакаха не защото неправилно са разчели думите на Б.М.Б., че обмисля такова решение, а защото знаят прекрасно, че Борисов е готов на такъв ход – правил го и пак може да го направи, а и оттегляне сега не означава автоматично загуба на предстоящите избори – редовни или предсрочни. Толкоз.
Никой обаче не прецени достатъчно тежестта на огромната армия от гербери; на всички присъдружни властимащи; на безкрайното море от чиновници (433 хил. държавни служители), които ядат бял хляб благодарение на властта; на цялата хранителна верига, която се е образувала покрай статуквото. Тези хора казаха “Не!“ на всякаква идея за оставки. Получи се нещо от рода на: ”Царят дава, пъдарят не дава“. Получи се като удобен повод Бойко да каже – ето, народът ме иска, оставам. Получи се някаква
семпла постановка от малка селска вечеринка
Така е. И все пак важно е да се разбере размерът на съпротивата за исканите оставки и фактът, че тя не идва нито от премиера Борисов, камо ли от вицепремиера Томислав Дончев. В този контекст внезапните хрумвания като свикване на Велико Народно събрание и нова Конституция вече не са нито толкова внезапни, нито толкова екстравагантни. Целта е една – печелене на време, оставане във властта възможно най-дълго и то на всяка цена.
Първи изрева герберският среден ешелон и това е съвсем нормално. Без Борисов – премиер, партията отива на кино. Борисов – партийният лидер, вече обеща да тръгне из страната и да раздава партийно правосъдие, а това видимо е изключително неприятно преживяване. Ако един ден партията мине в опозиция, дните на герберските основни ядки бързо ще привършат – тази партия е клиентелистка и не може да живее в друго амплоа. Всякакви такива като Тома Биков и Красен Кралев вероятно ще оцелеят по върховете на партийната хранителна верига още година-две, но другите – малките шефчета в провинцията например, ще се превърнат рязко в безрадостна гледка. След като чухме първия запис на Борисов – онзи, който бе потвърден от две независими експертизи – вече
трудно може да си представим унижение, което гербер не може да преживее
в името на голямата цел – да си запази топлото местенце.
Втори, след герберите, изреваха патриотите. Това също е съвсем, съвсем нормално – Патриотичният фронт вече се разпадна в този парламент – от там излетя “Атака”, която сега – ако щете вярвайте, ако щете недейте – е крайна опозиционна партия. Онази нощ – в събота срещу неделя, единствено телевизията на “Атака“ излъчваше нонстоп събитията на Орлов мост. Т.е. липсата на събития. Ако Борисов падне сега, какво става с патриотите? Най-вероятно ще пострадат от сриването на рейтинга на управляващата коалиция, ще гравитират около изборния праг, т.е. ще хвърлят боб до последно дали ще влязат в следващия парламент. Затова Валери Симеонов се е хванал за пеша на властта и се влачи по пода, но не й позволява да се разпадне.
Кой друг ще пострада от падането на кабинета “Борисов 3“? Ще пострадат тези, които се добраха до добри постове във времена, в които отдавна трябваше да имат обществен бан за политическа дейност. Какво очаквате от Георги Марков? Очаквате да каже нещо от рода на: ”Борисов е историческата фигура“, ”Той няма право да хвърля страната в предсрочни избори“, ”Радев извършва пуч и държавна измяна“, ”Няма да гласувам за правителство без Борисов” и дори: ”Приятели, ще се опитат да убият Борисов”. Да, ей такива ги реди. Преди месеци, когато нямаше протести по улиците, този човек градеше имидж на вътрешен опозиционер, критикар от крайни орбановски позиции и казваше: “Борисов да си почива, да отиде в Банкя и да ходи на риба”. Но сега, когато нещата тръгнаха към оставка, Георги Марков е най-верният човек на Бойко.
Другото неполезно изкопаемо е Александър Йорданов, който бе катапултиран като евродепутат от Борисов и сега е видимо благодарен: “В последните 30 дни станахме свидетели на метеж“. Метежниците били хора на Кремъл и т.н. Тинтири-минтири – Александър Йорданов през 2020-а е същият Александър Йорданов отпреди 20 г. Той е славеят, който повтаря най-тъпите опорки, измислени от най-тъпите глави, които растат в буцата кал. Целият велик някога
СДС днес се изчерпва с няколко трудоустроени от Бойко хора
Язък.
Мислите, че с изброените лица се изчерпват преторианците, които са готови да легнат пред Борисов, но да не му позволят да си отиде от сцената? В никакъв случай! Какво ще кажете за културните дейци, които твърдят, че “Бойко Борисов няма алтернатива!” и “Радев насъсква хората”? За онези, които видяха в ковчега за управлението желание за убийство на министър-председателя?
Какво ще кажете за медиите, които се нахвърлиха на Томислав Дончев и на всеки, който говори дори и за хипотетична оставка на Борисов? А онези държавни чиновници, които
намират спокоен пристан в разни институцийки?
Вижте примерно Мишо Константинов, който би трябвало да има запазено място в историята с крилатата фраза: “Да се гласува с машини в условия на пандемия е умишлено убийство“…
Вижте единодушието между работодатели и синдикати по темата за протестите… Вижте изписаните под индиго декларации на спортни клубове в подкрепа на правителството.
Всеки, който през последното десетилетие е бил погален по главата от Борисов и Пеевски, не само че няма да иска оставката на Борисов и главния прокурор Иван Гешев, но и ще се съпротивлява с всички налични средства срещу каквато и да е промяна. Борисов може да подаде оставка, но съпротивата на онези, които живеят от буцата кал, ще бъде гигантска и след това… докато си намерят нова хранителна верига. А няма спор – съучаствайки в сливането на политическата, съдебната, медийната и бизнес властта, Борисов успя да създаде гигантска система от зависими хора.
Това е положението.
Петьо Цеков