Например, въпросите за КТБ – как беше захранена, как беше превърната в политико-финансова пирамида, как после беше срината, как активите ѝ се разграбват пред очите ни и за това не беше понесена никаква отговорност. А разплатата за тази услуга – постът на главния прокурор… Включително въпросите за отделни приближени до властта лица, които се оказаха сред най-едрите участници в тази схема.
Или въпросите за записите от скандала Яневагейт, в които имаме една от най-пълните картини на мафиотското овладяване на съдебната власт и за отделните персони, които фигурират в тази енциклопедия на корупционната развала.
Или въпросите за записите и снимките от премиерската вила и особено ключовият – коя е така наречената от Борисов “Мата Хари”, която държи ключа към скандала с необяснимите количества пари и злато в премиерската спалня.
И прочее и прочее.
Винаги съм се старал да задавам тези въпроси – и като гражданин, и като министър – и считам, че е мое задължение да го правя като политик.
На пръв поглед това са въпроси, които касаят живота и биографиите на различни хора. В дълбочина, обаче, става дума за това как се управлява България и особено за модела “Борисов”.
Номинално, страната ни е парламентарна република с европейски стандарт на разделение на властите, независимост на медиите и сложна система от контролни институции.
На практика, обаче, ние живеем в режим на изключително висока концентрация на лична и безконтролна власт в ръцете на Бойко Борисов, около когото има нещо като неформален султански двор, с фаворити и фаворитки (по собствените му признания пред чуждата преса), лобита, приятелски кръгове. Има в този двор и неформален, но всесилен, велик везир, чието име е Делян Пеевски. Проблемът с това положение на нещата, е че то означава, че властта в България не е мандат, който се дава от народа и се упражнява публично и прозрачно в интерес на народа и под негов контрол, а се възприема като бащиния от един тесен кръг лица. Краткото име на това състояние на нещата е системна корупция. А още по-краткото – мафия.
За да бъде това положение възможно, има едно фундаментално условие: всички институции, които трябва да осигуряват отговорното и публично осъществяване на властта, са блокирани и превърнати в инструменти на този султански двор. Разследвания не се правят, доказателства не се събират, а дори и да се стигне до това – всичко се замита. В резултат, за тези от нас, които не сме част от Борисовия султански двор, неговото съществуване и действия (от наше име и за наша сметка) се проявяват като заключения по откъслечна информация, като догадки по нелогични действия на властта, като изводи от неотговорени въпроси…
Съответно, когато институциите не си вършат работата, гражданите и тези, които се опитват да ги представляват, са длъжни да задават въпроси и да настояват на отговори, за да лишат султанския двор от комфорта на омертата. Само така можем да върнем смисъла на републиката: властта да бъде публична.
В човешки план, аз разбирам реакцията на засегнатите и на онези, на които не им харесва задаването на един или друг въпрос или фокусирането върху една или друга персона от кръговете около Борисов. Но тук не става дума за жени и мъже, майки и бащи, съпрузи и съпруги. Става дума за хора, които съзнателно са избрали да бъдат част от султанския двор, да го обслужват и да се ползват от облагите му. И това коства на всички не просто милиони, а ограбване на гражданското ни достойнство да имаме модерна държава и бъдеще в нея.
И, да, докато Борисов не излезе и не назове ясно коя е “Мата Хари” и докато нямаме прокуратура, която може да я разпита обективно за това как точно са се появили тези пари и злато в нощното му шкафче и откъде, този въпрос трябва да бъде задаван по всеки повод и на всеки, който може да има някакво отношение към него. Считам това за свой дълг и ще продължа да го правя. Няма да е особено красиво, но е неизбежно, ако искаме да ликвидираме султаната и да си върнем републиката.
Аз нямам проблем да разкажа на синовете си защо съм задавал тези въпроси, но не знам как бих обяснявал мълчанието си.
Facebook, Христо Иванов