Преди години живееше един цар, който обичаше толкова много да се хвали със строежа на новите си магистрали, че харчеше за това всичките пари на данъкоплатците си. Той не се грижеше за „войниците си“ – лекари, учители, хора на науката и изкуството, дори рядко посещаваше театъра и обичаше само да се разхожда извън града, за да показва новите си магистрали. За всеки час от деня той имаше нова магистрала и както за другите господари казваха: „Те са в съвета“, тъй за него говореха винаги:
„Сега царят се гизди в джипката си и инспектира магистрала“
След това знаете приказката на Андерсен – за да не бъде взет за съвсем недостоен за заеманата длъжност (защото дори царете са на длъжност, но не е известно дали българските управляващи го знаят), въпросният цар се включил в играта на едни измамници, които му се препоръчали за най-добрите тъкачи на илюзии и получили от него торбите с държавни пари за обществени поръчки, източили публичното финансиране, заграбили държавни земи и си построили сараи.
Всичко това се случвало под носовете на данъкоплатците, но за да свалят съмненията от себе си, тези измамници казвали, че създават чудни блага за народа и плащат невиждани данъци. Въобще същото поведение като на онези андерсенови тъкачи, които от зори до мрак работели напразно и искали още и още пари, коприна и златна прежда, за да ушият на царя образа на най-великия, царувал някога. И той хем знаел, че е измама, хем май взел, че повярвал в това. И само когато се погледнал в огледалото, си казвал:
„Какво е това? Та аз виждам един корпулентен образ. Това е ужасно! Нима съм глупав?
Или пък не ме бива за цар? Но туй е още по-ужасно!“. И се заричал, че никой не трябва да разбере за това.
Царят, като всеки цар, бил обграден от верни царедворци, които не смеели и да допуснат, че могат да разбият илюзиите му, а и добре знаели, че ги чака тъмница при една истинска проверка как са забогалети онези тъкачи. Затова те тръбяли наляво и надясно колко са хубави новите магистрали на царя, гледали го в очите и го уверявали какъв първокласен строител на магистрали е, а по националното радио уверявали: „Много хора казват „Не“ на царя и нямат проблем с това. Царят повече цени хора, които му казват „Не“, отколкото да му се подмазват“.
И докато първите лекари в царството се разхождали и дивели на новите магистрали, а през това време пациентите им умирали от ковид из мизерните и пренаселени държавни болници,
царедворец облъчвал по радиото недоволната нация: „Който търси да намери хаос, ще го намери!“
„Когато медицинските специалисти кажат тежката си дума, царят се съгласява, тъй като в момента водещи са науката и медицината. … Смятам, че със сигурност всички решения се консултират с царя“, настоявал царедворецът.
Питали го трябва ли насред чумата лекарите да са по магистралите.
„Бих приел мнението, че в момент, в който натискът е върху медицинската система, не би трябвало инфраструктурата да е водещото нещо. Не бих организирал този воаяж, трик – не знам как да го нарека“, признавал с половин уста цаледворецът, но в същото време вдъхновено припявал с останалите си колеги царедворци за несъществуващите блага, произведени от измамниците: „Как, не е ли прекрасно това? Погледнете само, Ваше величество, какви шарки!“
Включили се и докторите, разбира се. Например директорът на най-голямата болница в страната за спешна медицина много харесал разходката си с джипката на царя. Той например
видял в хубавия нов път, който царят му показал, нова възможност по него да му карат болни
„Всеки хубав, нов път е предимство, дори за болните. Защото, ако се наложи един пациент да се транспортира от Драгоман, ако преди е ставало за час-час и половина, сега ще влезе в рамките на т.нар. златен час и ще направим всичко добро за него“, заявил той.
„Ах!“, дивели се и останалите царедворци пред перспективата, която докторът им очертал.
Над всичко това бдяла прокуратурата.
Например вдъхновеният царедворец, който защитил царя от недоволния народ по радиото, бил станал симпатичен на прокуратурата, когато царят се върнал на власт и заради това тя се отказала да поддържа обвиненията срещу него за едни нарязани тръби за поливане и предадени за скрап. Той, разбира се, отричал и твърдял, че това е било „част от поредица от показни акции на прокуратурата по времето на управлението на Пламен Орешарски“. И обяснил схемата: „Незаконният ми арест беше резултат от анонимни доноси на свидетели,
уплашени свидетели на ДАНС, които са отишли при Петьо Еврото,
който много уплашен им казал веднага да напишат всичко, което са чули в някакво кафене. Оттам Писанчев (бивш председател на ДАНС – бел .ред.) е излязъл с един доклад, че искам да напускам България, пък аз продължавам да съм си в България и се чувствам изключително добре и съм щастлив в нашата държава. Съдя прокуратурата за безумните ѝ действия по отношение на това, а не, че са повдигнали обвинение или са разследвали нещо“, обяснил царедворецът и пояснил, че вече е спечелил делото, но сега ще иска още пари на втората инстанция, нищо, че ще ги плащат бедните данъкоплатци.
И след като му припомнили, че по това време главен прокурор е бил Сотир Цацаров, заявил категорично, че действията на прокуратурата не били преднамерени.
И докато и децата по улиците на царството възкликвали: „Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол!“, а след това и голяма част от народа викала: „Да, да, царят е съвсем гол!“, царят и царедворците му си правели оглушки.
Царят бил поразен. Нему също се струвало, че народът е прав, ала си мислел: „Все пак шествието трябва да се изкара докрай! Ей го, само три месеца останаха до края на третия мандат,
иначе ще вляза в учебниците по история като провалил се в три мандата цар“
И прислужниците продължавали да се возят все тъй тържествено с него в джипката му, нищо че вече изтървал волана и се насочвал с тях стремително към мантинелата.
И всички знаели, че е ключово главният прокурор да поддържа илюзиите на царя, като му казва: „Аз обичам да се правим на луд, ама вие, Ваше величество, се правите много успешно“. На което царят отговарял: „Не, бе, брат ми, прост съм и ми е лесно. То е кофти да си сложен.“
И така двамата решили, че няма значение, че народът не ги иска и двамата и протестира над 4 месеца. Не било важно, че и Европейският парламент също не ги иска и дори излязъл с резолюция, в която описал голотата им в детайли. Те щели да се правят, че новите дрехи и магистрали на царя са великолепни. Затова щели да замазват очите на недоволните граждани с хвърляне на жълтици във всички посоки, пък който успее – да си хване. А очите на Брюксел щели да замажат, като попитат за стотен път Венецианската комисия: Трябва ли, аджеба, чак пък толкова да е независим главният прокурор!
През това време мандатите и на двамата щели да текат, измамните тъкачи да тъкат, а пък на разните му там независими медии, неправителствени организации и частен бизнес да им се скрои шапката.
Край.
Светлана Георгиева, Дневник