Единствената неточност е, че не той ме е освободил, а просто аз подадох оставка, коментира лидерът на „Републиканци за България“
„Грешно тогава освободих Цветанов“, каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в петък. Изненадващата му реплика бе във връзка с негова интерпретация, че сега медиите неглижират имотния скандал около Асен Василев и Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“. Не било така преди няколко години при сагата „Апартаментгейт“. Тя тогава засегна и „дясната ръка“ на Борисов в лицето на Цветан Цветанов. През 2019 г. той трябваше да напусне всичките си позиции , включително и партия ГЕРБ. Впоследствие Цветанов създаде своя партия – „Републиканци за България“. Потърсихме го за коментар на последните думи на Борисов по негов адрес.
– Г-н Цветанов, Бойко Борисов каза, че грешно Ви е освободил по повод сагата „Апартаментгейт“. Как приемате тези негови думи? Има ли искреност в тях?
– Аз искам все пак да благодаря за това откровение, което той направи. Единствената неточност е, че не той ме е освободил, а просто аз подадох оставка от заеманите от мен длъжности като народен представител и като заместник-председател (на ГЕРБ), защото в никакъв случай не исках, предвид предстоящите проверки от съответните контролни органи, да остане усещането и в обществото или в когото и да било, че има някакво въздействие на база позицията и принадлежността ми към Народното събрание и към политическа партия ГЕРБ. Надали е имало в историята на България подобен подход на народен представител, който да е напускал парламента от всички заемани позиции само и само за да може да излезе истината и да не остава усещането, че има някакво въздействие…
– Ние си спомняме, че тогава Вие всъщност напускахте на няколко етапа различните позиции, докато се стигна най-накрая до напускането на партия ГЕРБ.
– Напуснах парламента преди евроизборите през 2019 г. И когато мина кампанията за евровота, – защото все пак бях една от основните действащи фигури в предизборния период и в самата кампания, – и когато ГЕРБ беше първа политическа сила, аз просто изпълних и моя морален ангажимент. Защото пък не исках да се въздейства върху политическата кампания за европейските избори. И след като вече евровотът беше спечелен, аз си спомням, че в понеделник поисках среща с Борисов, за да бъде отделено достатъчно време, за да мога да изложа някои от моите виждания за бъдещето. Срещата беше във вторник в Министерски съвет. Продължи три часа и половина. И тогава вече всъщност стигнахме до извода, че това, което аз предлагам за напускане на партията, е мое лично решение. Борисов поиска да остана в партията. Но бе ясно, че това за мен вече не стои на дневен ред, и така напуснах.
– Твърдите, че той е поискал да останете в партията, а Вие въпреки това сте пожелали да напуснете?
– Ами вижте, след всичко това, което беше добре режисирано и след като нямаше абсолютно никакво противодействие на тези започнали атаки, всъщност това беше моето решение.
– Той тогава на практика лъже, щом казва, че грешно Ви е освободил?
– Ами, аз казвам какви са фактите. Той изрази неговото виждане по темата. Аз мисля, че това всичко може да бъде установено с всички тези заявления, които съм пуснал в парламента, за заместник-председателското място (в ГЕРБ)… След това беше свикано Национално събрание (на ГЕРБ), с което направихме всичко това, за да се изпълни това мое волеизявление. Защото ако съм бил освободен, трябваше да има колективно решение, което да не бъде с моето волеизявление. На събранието обаче беше гласувано волеизявлението ми за напускането на заместник-председателското място. И може би месец след това напуснах официално и партията като неин член.
– А Борисов все пак не Ви ли е намеквал, че трябва да се оттеглите предвид тази ситуация?
– Вижте, имаше разговори. Знаете какво беше напрежението и вибрациите, които бяха в обществото. И в общи линии това е, което направихме, и това е, което аз съм взел като решение. Но аз все пак искам да благодаря за това откровение, което Борисов направи за грешката, защото смятам, че винаги съм бил коректен, винаги съм бил лоялен към каузата, истинската кауза ГЕРБ и ценностите и формирането на организациите от декември 2006 г., когато беше учредена партия ГЕРБ, до 2019 г., когато винаги съм участвал активно във всеки един избор и в чисто организационен план в структурирането и изграждането на този капацитет, който даваше винаги възможност за ГЕРБ да гласуват на национални и парламентарни избори над 1,1 млн. души. Впоследствие, две години по-късно – след моето напускане, видяхме, че вече електоралният дял е около 500 хиляди гласа.
– Има ли път назад за Вас към ГЕРБ?
– Вижте, каквото и да кажа, може да бъде интерпретирано много различно. Единственото, което мога да кажа, е, че политическа партия „Републиканци за България“ е с десни ценостти; за пазарна икономика, по-консервативна политика и с всяка една политическа формация, която е в това политическо поле, могат да се водят някакви разговори – било то на местно, регионално… Защото и вчера, когато бях в Стара Загора, и в Сливен, а днес съм в Елхово и направих среща с председателя на Общинския съвет, който е издигнат от коалицията, с която участвахме в местния вот, „Заедно за силна община“, направихме работна среща и с кмета, който е от друга политическа формация, но трябва да се търсят решения за проблемите, които стоят пред обществото, пред местните хора, пред националната политика. Ако има някакви допирни точки, може да се използва изграден капацитет, мисля, че могат да се водят и някакви разговори. Но всичко трябва да бъде на някаква принципна основа и най-вече на прозрачна основа. Защото в момента ние виждаме, че имаме една безпринципна сглобка. Преди изборите всеки беше срещу всеки и в един момент някакво задкулисие създаде условията за една наричаща се евроатлантическа коалиция. Аз не знам доколко може да я наречем така, защото знаем през годините кой какви проекти и какви политики е успял да реализира. Та всичко е въпрос на прозрачност и открит диалог.
– Т.е. бихте подали ръка на Борисов за общо сътрудничество по определени теми?
– Пак казвам – каквото и да отговоря, може да има различни интерпретации. Аз казвам какви са основните принципи за изграждането на доверие. Това става само когато има прозрачност и принципност в отношенията и в ползването на изграден капацитет.
– А можем ли да говорим за прошка? Примерно, Вие да простите на Борисов, защото все пак отношенията ви се обтегнаха през последните години?
– Ами ние нямаме някаква комуникация през последните години, така че аз си работя по този път, който смятам, че е правилният, истинският. В момента комуникирам с доста бивши членове на ГЕРБ, които бяха в началото, при учредяването и създаването на ГЕРБ. Много от тях вече имат нагласата и биха искали да съм с тях или те да са с мен. От тази гледна точка, много от хората са събирателният образ на всичко това, което сме правили преди години. Защото ГЕРБ в началото имаше 1,6 млн. гласоподаватели. До излизането ми през 2019 г. бяха над 1,1 милиона. Значи има нещо, което се случва, и което не е така, както са си го представяли някои, когато със задоволство потриваха ръце с моето излизане от ГЕРБ. Да си някакъв фактор в ГЕРБ – това означава само привилегии. Това е огромна отговорност и понеже много хора от тези, които тогава го облъчваха и говореха на Борисов какви ли не неща, в момента те не успяха, защото нямат и този капацитет и не знаят как се е градяло това през годините. Защото за да изградиш една партия от нула и да я направиш първа политическа сила и толкова дълги години тя неизменно да е част от управлението на страната, това означава, че има нещо добро, което може би съм направил през годините с партийната ми работа, а и като първи председател на ГЕРБ, защото и това беше така.
– Изчистен ли е вече образът на Борисов? И от тази гледна точка, дали вече е по-лесно да се работи с него предвид случилото се последните месеци със „сглобката“?
– Аз пак казвам – всичко е въпрос на принципи, на прозрачност във всичко това, което е като комуникация между определени политически субекти, за да може обществото да е наясно какви са процесите, които предстоят, и какви са процесите, които са в момента. Аз смятам, че тук в момента в политическата сглобка на днешното управление има много скрити неща, които обществото не знае, и затова и всъщност се получава този разочароващ ефект на все по-малко гласуващи и липсата на доверие в политическите сили и в прозрачността на диалога, който обществото трябва да получава…