През последните седмици станахме зрители на две лошо режисирани пиеси на организираната престъпна група, която управлява българската прокуратура. Родната прокуратура използва „най-доброто“ от своя арсенал за престъпления срещу правосъдието, за да режисира продукциите си – конспиративни теории, подхвърлени и зле скалъпени „доказателства“, бомбастични обвинения, внушения и медийни фойерверки.
Всичко това е комбинирано с масово, контролирано разпространение на нелепици от придворни журналисти, които са „близки до разследването“ – добре познати стратегии за дезинформация още от лятото на 2014 г.
В тази връзка бих искал да направя някои разяснения:
Искам да отбележа, че с малки изключения не познавам участниците в пиесите на Иван Гешев. Освен това, все още по Наказателния кодекс на Република България познанството с някого не е престъпление.
Според версията на Иван Гешев, някаква група хора се наговорили да дискредитират прокуратурата. Учуден съм, че е възможно да се дискредитират личности и институции, които са отдавна дискредитирани в очите на обществото. Доверието в прокуратурата е само 8%. Десетки хиляди души протестираха срещу Иван Гешев през 2020 г. и все още искат оставката му.
Двама министри на правосъдието поискаха освобождаването на Иван Гешев от длъжност като главен прокурор пред Висшия съдебен съвет, твърдейки, че същият е извършил и/или е отговорен за „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт“ (чл. 129(3), т. 5 от Конституцията).
Намирам, че разкриването на престъпления на прокурори е въпрос на граждански дълг. В този план, напомням, че държава-член на Съвета на Европа ми е дала политическо убежище, защото е счела, че съм обект на политическо преследване – тоест, че съм жертва на престъпления срещу правосъдието. Интерпол четири пъти установява, че червените бюлетини на Иван Гешев нарушават чл. 2(1) от Конституцията на Интерпол – тоест, не са съвместими с Всеобщата декларация за правата на човека.
Потресен съм от наглостта да се правят внушения за мои руски връзки на база на хвърчащи бележки, писани незнайно от кого. ВТБ са съучастници в погрома над КТБ през 2014 г. На всичкото отгоре – точно прокуратурата, под ръководството на Иван Гешев и Сотир Цацаров, им осигури комфорт да разграбят част от активите на КТБ.
Първо, българската прокуратура си затвори очите за скандалния търг в Лондон през 2015 г., когато Виваком беше продадена на безценица на Спас Русев и вече санкционираната ВТБ. Второ, в качеството си на председател на КП-КОНПИ, Сотир Цацаров вдигна запора от акциите на Виваком през 2020 г., за да може Русев и санкционираната ВТБ да реализират своите свръхпечалби от кражбата на Виваком за сметка на държавата.
Хора с доказани руски връзки са точно Сотир Цацаров и Иван Гешев. И не говоря само за действията и бездействията им в услуга на ВТБ след санкционирането й. Нека не забравяме, че първият сключи договор за сътрудничество с прокурора на Путин – Юрий Чайка – през 2017 г. Нека си припомним, че вторият даже ходи на обмен с руската прокуратура през 2018 г.
Теориите за заверата издишат и по още една линия – вменява ми се свръх влияние върху Конгреса на САЩ, което само може да предизвика усмивка.
Мога да успокоя прокуратурата и нейния „административен ръководител“, че ще продължа да разкривам престъпленията им пред компетентни институции. Защото това е мое конституционно осигурено право и защото това се превърна в смисъла на моя живот, независимо от заплахите и репресиите на оскотялото ОПГ, превзело прокуратурата.
В заключение, искам да напомня, че съм герой в зловещите сценарии на Иван Гешев от 9 години насам. И ако през 2014 г. някой може да се е заблудил, времената сега са други.
Не само елементарните номера на Иван Гешев и компания започнаха да досаждат както на по-голямата част от медиите, така и на публиката, но и мнозина започнаха да прозират, че ОПГ- прокуратура е една зле скалъпена трупа на задкулисието за рекет и прикриване на престъпления.
Текстът е публикуван на официалната страница на банкера Цветан Василев