30 години след 10 ноември България я сполетя демографски погром, а оттук и национална заплаха
30-годишнината на 10 ноември освети отчайващата истина, че „цивилизационният ни избор“ след тази дата е колкото трета национална катастрофа, толкова и заплаха, която историята стовари върху нацията ни. Това е национална катастрофа заради демографския ни крах – историческият земетръс, замазан с безобидната дума „преход“, ни е стопил с близо 2 млн. души. Такъв демографски погром не е имало дори след всичките ни войни от миналия век, две от които сами признахме за катастрофи. „Цивилизационният ни избор“ обаче е и национална заплаха заради демографските прогнози. Не само защото преди време ООН предрече, че България никога повече няма да има население от над 7 милиона, докато през 1989 г. почти бяхме стигнали 9 милиона. А защото ни вещаят още едно стопяване до малко над 5 млн. в средата на века, а към края му страната ни ще остане с население между 3,5 и 2,8 милиона население. Не е ясно дали българският род ще понесе три демографски погрома с по 2 милиона за около един век. Съвсем реална е заплахата ние, българите, да станем малцинство. Тази година една трета от първокласничетата не са етнически българи. Вече се случва половината от годишно новородените деца също да не са българчета.
„Ударно“ вървим към малцинство
дори към отпадане до трета етническа група – пред нас ще са циганите и турците. Сега родените етнически българи ще са обречени да бъдат малцинство и ще трябва да се интегрират в собствената си страна, при това към мнозинство със съвсем друг ген и ценности. България окончателно ще се обезбългари и дали изобщо ще има държава с такова име? Като цяло „цивилизационният избор“ води нацията ни до свободно падане към дъното на историята, където лежат вкаменелости на други племена, етноси, държави и цивилизации. Това неизбежно ще се случи, ако продължаваме да нехаем за надвисналата ни заплаха.
Как обаче се стигна дотук? В своя публикация известният икономист проф. Иван Ангелов бе предложил табличка с две колонки за износа на страната ни през 1988 и 2015 г. по официални данни. В първата колонка присъстват 836 000 експортирани електромотори, над 46 000 електронни калкулатори, 44 000 електрокари, над 33 000 мотокари, над 131 електротелфери, над 105 000 елекромери, 630 000 телефонни апарати, 121 000 радиотелефони, плюс 3278 струга, 1717 трактора, над 12 млн. лагери, над 319 000 тона азотни торове и над 73 000 тона цигари. Тази износна листа не е пълна, но дори и тя дава основание на обективно мислещите икономисти да определят страната ни през 1988 г. като средно развита европейска държава.
А какво става с колонката за 2015 година. Ами тя е празна по всяко едно от посочените изделия от първата колонка – нулев износ или поне няма данни за експорт. Изключение правят само цигарите, от които сме изнесли над 16 000 тона, но това е над четири път по-малко от 1988 г. Ясно е защо втората колонка е празна – износ няма, защото няма производство. Всъщност ето от тази празна колонка зейва пропастта, в която е паднала държавата ни. А колонката се оказва празна заради разрушителната приватизация и тоталното раздържавяване през 90-те години.
В интервю за роден всекидневник Иван Пушкаров, министър на икономиката в първото некомунистическо правителство на Димитър Попов и впоследствие на СДС, разкри, че е предлагал големите икономически субекти с мощности, които по думите му са „характерни за страни като Франция и Германия“, да бъдат продадени на големи западни концерни или пък да се направят смесени предприятия с тях. Но самите субекти да продължат работа и работещите в тях да не останат на улицата. Този модел бе приложен при севлиевския завод за санитарен фаянс, който бе коопериран с „Американ стандарт“. Пушкаров имал проект за 10-ина такива големи предприятия, включително за „Балканкар“. Само че проектът му удря на камък заради лобистите, които се оказват привърженици на разграбването на държавните активи, т.е. на криминалната приватизация. Пушкаров изброява и лобисти – „Подкрепа“ и СДС с неговата парламентарна група, подготвила грабителския приватизационен закон, а като личности това са Константин Тренчев, Асен Мичковски, Валентин Карабашев, Иван Костов. Всъщност и Филип Димитров, и Александър Йорданов, и Петър Стоянов, и цялата тогавашната върхушка на СДС също са подкрепяли погромаджийската приватизация. При управлението на Костов „беше най-голямото разграбване на държавата. Даже е по-точно да се каже раздаване на активите на страната“, безпощаден е Пушкаров. По думите му 70-80% от предприятията бяха нарязани на скрап и изнесени в Гърция и Турция. Това е фатална грешка на СДС предопределила бъдещето на България в следващите 50 години, перифразирам бившия министър.
Вече 30 от тези 50 години изминаха и фаталността на грешката се стоварва върху българския гръб. Сега от празната колонка за 2015 г. ни се зъбят и демографският погром, и третата национална катастрофа, и надвисналата национална заплаха. Така че три десетилетия след 10 ноември е логично да посочим с пръст тези лица не просто като вредители, а като носители на демографската и националната катастрофа.
Българският род чезне заради техни решения и действия
Но не само заради техни. Проф. Ангелов представи табличка и за селскостопанския ни износ. От съпоставките просто ти идва да сриташ „цивилизационния избор“. Ако през 1988 г. сме изнесли над 139 000 тона пресни плодове, през 2015-а показателят е само 26 000 тона (пет пъти по-малко). При гроздето данните са 36 000 тона към – поемете дълбоко дъх – едва един тон. При ябълките съотношението е 41 000 тона към няма и 4 тона. Същата е картинката с пресните зеленчуци, стерилните зеленчукови консерви, яйцата. От тези немощни показатели за 2015 г. също ни се е стоварила и демографската, и националната катастрофа. Българският род чезне и заради „народния президент“ Желю Желев с неговата „земя в реални граници“, която ни хвърли в катастрофа в реални граници. Заради някогашните земеделци, които бяха заслепени от „връщането на земята“. Заради СДС с неговия закон за ликвидирането на АПК-а, заради ликвидационните съвети по места и „ордите“ на Тренчев, обикалящи страната да надзирават как се руши бъдещето й. И пак се налага да цитирам Пушкаров: „Другата фатална политическа грешка на СДС беше законът за връщането на земята. Пълното обезлюдяване на селата се дължи именно на този идиотски закон, който не свърши никаква работа, но ликвидира две трети от България“. Неговите идеи, а и на други трезви личности в обществото за преформатирането на АПК-а, но не и за ликвидирането им, не са били приети както от Желю Желев, така и от СДС. Е, как да не наречеш това котило Съюз на Дебилизираните Сили, който тази година гьонсуратски натика в Европарламента екземпляр, гласувал навремето за приватизацията и връщането на земята – сиреч за националната катастрофа.
В крайна сметка 10 ноември доведе до паразитно приватизираните държавни активи, попаднали в ръцете на невежеството, което бе решило да живее сладко, вместо да развива икономика и да съхрани, а защо не и да увеличи работните места. Така през тези 30 години стотици хиляди българи бяха принудени да емигрират. Според оценките броят им варира от 1,5- до 2 млн. души. Така изтече както интелектът на нацията, така и биологичният й потенциал, защото от страната бягат главно млади хора. Те свързват бъдещето си с други страни. Това е първият канал, по който през 90-те години потече националната катастрофа, отначало само като поток, но сега вече като придошла река, преливаща бреговете. Включително заради неолибералната политика на ГЕРБ, тежката социална несправедливост, безхаберието и егоизма на управляващите, престъпността, корупцията и други значими обществени недъзи. Те също гонят младите от страната ни.
Вторият канал е високата смъртност
Днес тя е 15,3 промила. Някои експерти са изчислили, че след 2000 година смъртността у нас е станала по-висока от периода 1934-1990 г. А през същата 1988 г., когато износната ни листа е била на средноразвита европейска държава, смъртността е била 11,9 промила. Само слабоумник може да твърди, че няма връзка между по-ниската смъртност и по-силната износна листа. По наши и чужди данни България е с най-ниска продължителност на живота в ЕС, но и с най-висока преждевременна обща, детска, майчинска и сърдечносъдова смъртност; с най-висок дял на сърдечносъдови, онкологични и други лечими болести. България е също между страните от ЕС с най-голям дял на хората, които поради безпаричие не търсят здравна помощ и не си купуват лекарства (20-25%), а също между страните с най-високи доплащания от пациентите (40-45%). Цели региони останаха без общински болници и здравни пунктове поради пазарното, а всъщност позорното ни здравеопазване. А поради приватизирането на здравните услуги няма нито лекар, нито аптека в радиус от 50-100 км в редица региони. Ако върнем лентата назад, ще видим, че високата смъртност се дължи на масовото обедняване (поразило през годините от 20% до над 40% от населението), тя пък – на „цивилизационния ни избор“ след 10 ноември, чиято икономическа сърцевина бе приватизацията, довела ни след 30 години до демографска крах.
Ниската раждаемост е третият канал, по който тече националната катастрофа. Колко ли българки са се отказали да раждат повече деца, оставайки без работа или с ниски доходи заради нарязаните на скрап приватизирани предприятия и несигурността как ще си изхранват и отглеждат децата! Ако през 1988 г. раждаемостта у нас е била 13,0 промила, при развилнелия се у нас дивашки капитализъм тя се е сринала до 9,2 през 2015 г. А през 2017 г. у нас са родени едва 57 175 бебета, което е антирекорд от 1945 г.
По официални данни броят на жените у нас през 2001 г. е бил малко над 4 млн., а през 2015 г. той е спаднал до 3,6 млн. Статистиците очакват през 2020 г. този брой да спадне с около 100 000, а през 2070 г. броят на женското население у нас да падне до 2,5 млн. Да, съвременната българка не е като тази отпреди век. Нейният приоритет е първо стабилната работа (и кариера), а после детето (или децата). Знам го по 35-годишната си дъщеря. Но нито пазарната икономика, нито неолиберализмът, нито изобщо „цивилизационният ни избор“ след 10 ноември дават социалната стабилност на съвременната българка, за да ражда повече. По принцип „свободният пазар“ не се интересува от такива неща, но поне българската държава би трябвало да го прави. Ала не го прави заради идеологическа закостенялост, социална отчужденост и институционален непукизъм. Така се е превърнала в носител на националната заплаха.
И така формулата на националната катастрофа е слабоумна приватизация с пладнешко разграбване на държавните активи + масово обедняване + висока смъртност + ниска раждаемост + масова миграция. И нито демокрацията, нито членството в ЕС или НАТО, нито ежедневната пропаганда на „цивилизационния ни избор“ могат да разклатят тази формула – толкова непоклатима е станала тя. И толкова „яко“ са работили за нея властващите десни. С какви ли очи ще обясняват на нацията „историческите си заслуги“?
За разлика от предишните два пъти, сега националният крах настъпва в мирно време, заплахата не е военна. Абсурдното е, че мирният му характер го прави не по-малко, а дори по-опасен, защото демобилизира, разводнява осмислянето на случващото се и притъпява волята за съпротива.
Юри Михалков