– Г-н Дайнов, и на тези избори се случи изненада, тъй като социолозите сочеха ГЕРБ за първа политическа сила, а се оказа, че е „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев. БСП се срива до четвърто място в новия парламент. Какво стана пък сега?
– За мен не беше изненада, че „Продължаваме промяната“ (ПП) печели. От самото начало ми бе ясно и то от наблюдения в малки градове и населени места, тоест там, където се печелят и губят избори, че тази формация вдига доста сериозна вълна в страната. Даже още преди да беше стигнала до големите градове. В началото на кампанията дори очаквах ПП и ГЕРБ да са с разлика около процент и с голяма вероятност ПП да е отгоре.
По-скоро ме изненадва разликата, с която в крайна сметка се оказва, че имат. Тази разлика между ПП и ГЕРБ е доста по-голяма от предния път, когато „Има такъв народ“ на Слави Трифонов стана първа политическа сила. Което сега дава повече легитимност за правене на правителство.
А относно резултата на БСП – преди около месец разговарях с виден социалист и го предупредих, че партията му ще се бори за четвъртото място. Видяхме, че партията се пребори именно за това място.
Онова, което ме учуди, е драстичният спад на „Демократична България“. Горе-долу смятах, че ще загубят онези 3-4%, които взеха отгоре на изборите през юли и които ще отидат към ПП. И така ще се свърши цялата работа. Оказва се, че има много по-сериозни проблеми вътре в ДБ.
– Какви са те?
– Все още не съм говорил и с трите партии в ДБ и нямам детайлна представа. Подозирам, че общият проблем е следният. Те толкова дълго се бореха с цялата мръсотия, че на хората започнаха да им изглеждат стари и уморени. Прокараха пъртина през мръсотията, по която минаха „Продължаваме промяната“. Естествено в края ПП изглеждат много по-ведри, много по-атрактивни, усмихнати и пр., защото минаха по пътека, направена от ДБ. Но в края на тази пътека от ДБ изглеждат неатрактивни на хората, а изморени и очукани от битката. Мисля, че това е основният проблем. Ако е той, то е преодолим.
Проблемът на БСП пък е очевиден и е от години. Не може лява партия през 21 век да развива тези, близки до фашизма от 20 век. Няма как да стане. Както казваше един виден социалист – „има съществена разлика между социализъм и националсоциализъм“. Корнелия Нинова заключи партията в някакви полуфашистки позиции, които на левите хора не им приличат. Особено в 21 век. Беше ясно, че еднолично Нинова закопава БСП, без изобщо да разбира, че го прави. Тя разбира от политика точно толкова, колкото и Слави Трифонов. Тоест нула. Но нейната партия се разпада по-бавно, защото има големи вътрешни съпротивителни сили.
– Но в същото време и от БСП ще зависи съставянето на новото правителство?
– Разбира се. И без партията на Слави Трифонов. И тук се натъкваме на следната опасност. И БСП, и ИТН са две малки и обидени на света партии. Не са градивни, ведри и конструктивни. Ще бъдат поставени пред избор – дали да бъдат конструктивни и да са трета и четвърта цигулка в правителството, или своята сръдня срещу света да я изсипят върху „Продължаваме промяната“ чрез продължаването на абсурдни т. нар. „червени линии“. По средата на кампанията Корнелия Нинова вече се опита – каза, че няма да влиза в правителство с никой, който подкрепя, видите ли, Истанбулската конвенция или „джендър идеологията“. Ако и сега го изплеска, автоматически торпилира усилията за правене на правителство. Ако ИТН имат същото поведение като от лятото, тоест да влизат в преговори, а след това излизайки да казват – „тия са мръсници, предатели и лъжци“, пак няма да е добре.
Надеждата е, че в БСП и ИТН има хора, които са политически зрели и би трябвало да наложат конструктивен тон. Ако играят на сърдити деца, рязко ще се усложни задачата пред „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които ще са основата на управлението.
– Казахте за червените линии, та по този повод – Кирил Петков също каза, че една от основните и спешни задачи за решаване, е смяната на главния прокурор Иван Гешев и шефа на антикорупционната комисия Сотир Цацаров. По какъв начин?
– Както казват англичаните – „когато има воля, има и начин“. Този път ПП започва преговорите правилно. Те поставят първо въпросите, по които лесно ще се намери съгласие, оставяйки по-трудното за по-нататък. В миналите два парламента партиите правеха точно обратното. Поставяха първо въпросите, по които очевидно няма да се разберат, и после всичко се взривяваше. Във всеки учебник за първи курс на студенти пише така: започваш с най-лесното, постигаш съгласие, после по-трудното, постепенно тръгваш да правиш компромиси, но вече си в процес на преговори. Започваш да разбираш, че ако ги провалиш, губиш повече, отколкото печелиш.
– И друго – Петков казва, че започват „конструктивен надпартиен начин на диалог“, но възможен ли е? Все пак ще води разговори и с ИТН, чиито представители, имам предвид Тошко Йорданов, продължават с твърдия си тон срещу ПП.
– Тошко Йорданов, ако си спомни в кой век живее и какви са проблемите на България, преди да подивеят ИТН ги формулираха и могат да влязат в преговори. Същото важи и за Нинова, която да си спомни, че оглавява лява партия. Сравнително лесно и тя може да влезе в конструктивни преговори, не напускайки основни партийни постулати. Много от темите, които поставят от ПП, са и теми на БСП, като бруталните несправедливи неравенства, примерно. По тях може да се водят огромно количество преговори и да се правят политики. Ако Нинова обаче я интересува традиционната роля на жената в българското общество, да си ходи в кухнята и да пусне напред някой друг.
– Наблюдаваме при ДПС обаче други тенденции – на повишаване на резултат. В същото време то отправи директна провокация с кандидатирането на Делян Пеевски отново за депутат?
– Като много други хора, не разбирам каква им е играта с Пеевски. Каквато и игра да играят, той ще се натъква на ограниченията на закона „Магнитски“, както и ДПС. А те са доста тежки. Който се е докоснал до тях финансово, общо взето изгаря.
Разбирам подема на ДПС. Има поне три причини за него. ДПС беше дълго време скарано с Ердоган в Турция. Сега Карадайъ очевидно оправи отношенията, което даде като резултат сега. В Турция тези, които имат български паспорти, масирано гласуваха за ДПС. Това в авторитарен режим като Ердогановия, такава вълна не може да стане без съдействието на баш баканина, да го кажа на неговия език.
Отпадането на караницата с Ердоган и Турция като държава успокои българските турци. Които особено в Кърджалийско бяха много притеснени от конфликта на ДПС с Ердоган. Те се върнаха да гласуват за движението. И от тук третият фактор – тъй като ДПС години наред не можеше да мобилизира дори половината турци да гласуват в България, камо ли в Турция, последните 10-ина години разчитаха на купуване на гласове в ромските махали. Сега много ловко го заобиколиха, тъй като Бойко Рашков наистина много рязко ограничи купуването на гласове в махалите. ДПС постигна таван във вота си и не знам дали ще може да се повтори.
– ПП твърдо изключва от каквито и да е разговори ГЕРБ. Възможен ли е компромис?
– Който се е докоснал до ГЕРБ, се е оказал отровен като с „новичок” или е умрял много бързо. Тоест ГЕРБ са радиоактивни, отровни са. От чисто самозащитна гледна точка с тях не бива да има каквито и да е отношения. И друго – „Продължаваме промяната“ много добре осъзнават, че олицетворяват абсолютната противоположност на онова от 90-те г. – мутренското, насилието, простотията. Българите, особено покрай децата си в чужбина, се научиха, че 21 век е едно добро място за живеене, по-добро от 90-те г. Сега няма как ПП да си говорят с онези, които олицетворяват насилието и простащината. Това е културна пропаст, която ги дели.
– Изводът ми е, че вече имаме добра основа този път да имаме редовно коалиционно управление или…?
– Всичко зависи доколко БСП и ИТН ще чуят гласа на разума. Иначе българският народ е готов. ПП и ДБ са готови.
– Евентуални четвърти избори няма ли тотално да ни „взривят“? Защото на тези избори избирателната активност бе малка, а и българите съвсем ще се обезверят?
– Четвърти избори трябва да бъдат избягвани и биха били катастрофални, защото хората пак видяха надежда в някакво ново начало в лицето на ПП. Избирателната активност не е 39%, защото гласувалите ги смятат официално числящите се в ГРАО гласоподаватели. Толкова хора няма в България, камо ли гласоподаватели. Така че гласуването клони към 50 процента, което не впечатляващо, но не и катастрофално малко.
А социолозите не могат да улавят тези неща по няколко основни причини. Първо, България се тресе от културна революция, както се тресеше през 1989/90 г. Един свят, който хората носеха в главите си, се разпада и сега търсят нов свят, който да си носят. В тази бъркотия е много трудно да уловиш сигналите на този културен преход, които се изпращат нагоре в политиката и партийните нагласи. Това се променя всеки ден. Онова, което е било вярно към вторник, не е към петък. Има и професионални работи, които социолозите ги знаят. Не всички агенции имат достатъчно средства да си поръчат качествена извадка. Тя не се прави: седиш на бюро, отваряш тефтера и пишеш. Не всички агенции имат и достатъчно обхватна анкетьорска мрежа – опитни хора. Да спират други хора на улицата и да ги питат въпроси. Доста от партиите, които трябва да бъдат измерени, нямат национално покритие. Не са равномерно разпределени.
Основните агенции не лъжат, но е такава ситуацията, че не могат да хванат пулса на времето. Не е само в България. В САЩ на няколко президентски избори социологическите агенции не познаха резултата. В Англия вече няколко пъти не познаха, особено по Брекзита, а там са много по-развити в това отношение.
Таня Петкова, Сега