– Г-н Дайнов, според актуално социологическо проучване около 400 хиляди души не са решили за кого да гласуват и всъщност те ще наредят окончателно политическия пъзел. И в същото време на старта на изборната кампания ГЕРБ набира преднина пред останалите партии въпреки протестите през лятото и есента. Защо става така?
– Баба ми питаше: „Имат ли очи“? Управляващите са безочливи, ползват властта за собствени облаги и смятат, че тя им е дължима и са правоимащи. С което възпроизведоха манталитета на БКП по времето на Тодор Живков, че са родени с правото да са на власт. Възпроизвеждайки този манталитет, те възпроизведоха и практиките. ГЕРБ решава на различните етажи на държавната власт какво да се прави, тя издава указания към съответните държавни институции, които да се подчиняват на нейната воля. Другото, което направи ГЕРБ по този безочлив начин заедно с ВМРО и присъдружните, е да създаде номенклатура. Всяка подобен тип система на реален социализъм поражда неминуемо номенклатура. Като си убеден, че властта ти се пада по право, естествено, че правиш списъци от хора, които никога да не изпаднат от властови позиции. Ако някой изпадне, то веднага му намират друга позиция.
И така се явяват отново пред обществото безочливо, казвайки „властта ни принадлежи и сега вие сте длъжни да ни я дадете пак“.
– Как може да се противодейства на това безочие?
– То не може да стигне далеч. Виждаме, че тези 18-19%, които смятат, че правителството управлява добре, възнамеряват и да гласуват за него. Тоест около 80% от българите не го искат и не казват, че ще гласуват за него. Запазва се съотношението от протеста, където 70% го подкрепяха, а сега 80% не искат да гласуват за ГЕРБ. Но при тази раздробена ситуация около 20% не са малко.
– Оформи се доста странна коалиция от хора, които доскоро не се търпяха – Валери Симеонов и Веселин Марешки, които сега са към тези 80%, за които говорите.
– Плюс БЗНС, доколкото разбрах. Това е коалицията на изпадналите. На хора, които са изпаднали от номенклатурата, а ние от времето на Живков знаем, че като изпаднеш от номенклатурата, съдбата ти е нерадостна. Нямаш шансове да се върнеш обратно.
– Питам ви и във връзка с т. нар. политическо хамелеонство.
– Явлението не е ново. Нека си спомним Яне Янев, както и Николай Бареков, които заплашваха, че ще вкарват Борисов в затвора, а после станаха първи приятели. Тази партизанщина в България е описвана още през XIX век, веднага след Освобождението. Хората, които смятат, че властта им се полага по право, мигрират. Като основната цел е пак да се докопат до властта.
Тази година това мигриране като че ли се раздели на два потока. Едните, които са изпаднали и по принцип сменят партиите – от ВМРО доста хора се отляха. А другите – при ГЕРБ и донякъде ВМРО, успешно убеждават успешни хора, които са видими, особено артистичните, да се пребоядисат в политически цвят. Ограждат се с огърлица от известни физиономии от творческия свят. Живков също много обичаше да го прави. Мисля, че за пръв път от социализма насам се случва в тези мащаби.
– А къде се позиционират Слави Трифонов и партията му? „Има такъв народ“ е с изравнени позиции с ДПС, въпреки че не прави класическа кампания.
– Разговорът за Трифонов върви в две посоки. Тези хора, които представи като лицата на партията, като експерти, наистина звучат доста сериозно. Постижение е една партия, която се появява отникъде, да привлече солидни хора с успешни професии и с големи достижения. Несъмнено е плюс за партията. Минусът е, че никой не знае какво мотивира хората, които казват, че ще гласуват за Трифонов и партията му. И колко реално ще отидат да гласуват за тях. Това беше и големият въпрос от лятото, когато Трифонов го даваха да мачка ДПС почти 2:1. Тогава беше ясно на повечето социолози, консултирах се с тях, че е облак и не е ясно вътре в тази мъглявина има ли планета, ядро.
Сега се случва, че анкетираните, които казват „мразя ги всички и ще гласувам за Слави“, всъщност изразяват гняв, а не нагласа за реално гласуване. Вече се вижда. Колкото повече наближава кампанията, толкова повече пада заявеното желание за подкрепа за Трифонов. Той няма структури по места, партията не води кампания, не са видими и очевидно ще бъдат зад ДПС по успех. Да, борбата ще бъде за третото място, но бих заложил, че формацията на Трифонов ще бъде малко след движението. По простата причина, че кампанията тръгва и като се включат опитните партийни машини, които са правили избори и които имат организации във всяка община, тогава по-малките партии ще почнат да губят позиции.
Тази опасност грози и другата мъглявина – „Изправи се! Мутри, вън!“ И те нямат организации, нямат история. Някои от тях са правили избори, други нямат никаква представа как се случва и не са навсякъде. Може да ги спаси популярността на Мая Манолова.
– Тогава възможно ли е от тези мъглявини да родят алтернатива на сегашното управление?
– При положение че 400 000 българи са казали, че ще гласуват, но не са решили за кого, те трябва да бъдат убедени. Тук си казва думата кампанията и при тези избори изходът ще зависи много от нея. През този един месец някой трябва да убеди почти половин милион избиратели да гласуват за него. Очевидно няма да е за властимащите и търсят друго. Дори и кампанията да се окаже по-важен фактор, отколкото обикновено, няма как за един месец от малка партия да станеш голяма. Ще имаме насреща раздробен бъдещ парламент, населен от малки партии.
– Което вещае нестабилно управление…
– Колега австриец по времето на Жан Виденов критикуваше цялото западно мислене по темата стабилност-нестабилност. Този колега казваше, не е ли най-важното да имаш нестабилност? Да разбиеш старата стабилност и да излезеш към нова, минавайки през период на политическа бъркотия. Оказа се, че е точно така.
Искаме ли стабилността на безочливите да продължи? Не. Защото тя закопава страната и всички сектори. Следователно искаме нестабилност в следващия парламент, за да започнат да се отпушват работите. За да се появи нова прилична стабилност. Това, че следващият парламент ще бъде нестабилен, е чудесна новина. Стига тази нестабилност да започне да разбива монопола на ГЕРБ и ВМРО върху политическата власт. Ако продължи нестабилността много дълго, този комунистически тип захват върху държавата би трябвало да започне да отслабва. И при други избори или служебно правителство вече да започнат да се разкъсват връзките между държавата и командирите от ГЕРБ. Така че да живее нестабилността!
– Казвате нестабилност, а Корнелия Нинова се вижда победител на вота.
– С известно опасение коментирам Корнелия Нинова, защото мога утре да се събудя и да ми е блокирала сметките, да ме съди за уронване на престижа. Което е абсолютно безобразно действие от човек, който иска да бъде министър-председател. Ще го кажа внимателно. Нинова има удивителната способност да подчини партията на себе си, но в същото време да прави така, че БСП никога да не печели избори. С президента Радев беше изключение. Той й показа как да разширява обхвата на своето влияние, но тя не си научи урока. В момента по един старовремски начин подчини партията на себе си, но я сведе до някакъв минимум на гласуващи без възможност за разширение. Нинова прави и тактически грешки. Всеки път, като се зададат парламентарни избори, започва да говори и прави неща, които работят за Бойко Борисов.
– Да не би да е умишлено?
– А същинската кампания не е започнала. Тепърва ще слушаме от Нинова думи, които ще карат хората да се прекръстят и да кажат: „По-добре Бойко Борисов, отколкото тя“. Според мен това е някакъв неин бъг, не виждам конспирации. Бродят слухове, че Нинова помага съзнателно на Борисов, но не мисля, че е така.
Любопитно е друго. Онова, което Нинова прави в партията си и извън нея, намалява влиянието й в обществото, но пък се наблюдава друг мощен фактор, който в момента работи в полза на БСП. Средният човек, доскоро гръбнак на ГЕРБ и на „Атака“, който живее в малък град или село и няма претенции, е тежко отвратен от тези партии и ще гласува за БСП. Защо? Защото тази партия е достатъчно голяма, за да може да бутне ГЕРБ. Ефектът „Нинова“ се компенсира от ефекта на малкия град.
Таня Петкова, „Сега“