Ръководството на Европейската централна банка все още е склонно да повиши основната лихва с половин процент в четвъртък, въпреки сътресенията в американския банков сектор, съобщава източник на “Ройтерс“. Очакванията са инфлацията в еврозоната да остане по-висока от желаното през следващите три години.
Инвеститорите започнаха да се съмняват в ангажимента на ЕЦБ за ново голямо увеличение на лихвените проценти тази седмица, след като колапсът на Silicon Valley Bank (SVB) в САЩ предизвика сериозни трусове на световните финансови пазари.
Фючърсите върху германските държавни облигации, които са използват като основен измерител за състоянието на еврозоната, поевтиняха след публикуването на информацията на Ройтерс, а еврото поскъпна спрямо британския паунд.
Прогнозата за инфлацията за следващите две години е тя да бъде по-ниска, отколкот през декември, но все пак поставят ръст на цените доста над целта на централната банка от 2% през 2024 г. и малко над нея през 2025 г. Говорител на ЕЦБ е отказал коментар.
Прогнозите за инфлацията, която изключва цените на храните и енергията, трябваше да бъдат ревизирани по-високо, което подкрепя позицията на поддръжниците на увеличаването на лихвите в управата на ЕЦБ.
ЕЦБ може да прокарва решения с обикновено мнозинство, но президентът на банката Кристин Лагард търси възможно най-широкия консенсус. Пазарите оценяват с 85% шанса ЕЦБ да повиши депозитната си лихва с 0.5% до ниво от 3%. Някои банки, включително Deutsche Bank, очакват по-малко или никакво увеличение.
Инвеститорите рязко намалиха залозите си за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти след колапса на SVB, като лихвеният процент по депозитите се очаква да достигне връх от 3.65% през есента, в сравнение с перспектива от миналата седмица от над 4%.
Надзорните органи в еврозоната виждат, че последици за банките в региона от колапса на SVB са ограничени, като същевременно подчертават необходимостта да се следи внимателно всяко по-нататъшно разпространение на проблема.
SVB се превърна в най-голямата американска банка, която фалира след финансовата криза от 2008 г., след като нейните огромни залози върху държавни облигации на САЩ и обезпечени с ипотеки ценни книжа се провалиха в резултат на нарастващите лихвени проценти.
Сривът SVBпринуди властите на САЩ да предприемат действия през уикенда.След първоначалния спад в понеделник, пазарите станаха по-спокойни на фона на надеждите, че ще бъде избегната по-широка финансова криза.