По тези искове в СГС е образувано гр.д. № 2327/2020. Търсеното обезщетение тук е за над 130 милиона лева.
В тези искове Синдикът на „Еър“ твърди, че българската държава и другия ответник – Върховния касационен съд дължат да платят исканото обезщетение за вреди, причинени на водената в САЩ несъстоятелност на „Еър“, вследствие нарушаване правото на ЕС. Сред посочените нарушения са: гарантираните в чл.63 от ДФЕС свободи на движение на капитали и на плащания от държавите-членки на ЕС към САЩ; правото на неприкосновеност на собствеността, закрепено в чл.17 от Хартата на основните права на ЕС, и разбира се защитата срещу прането на пари и корупцията, въведена с разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията, която Конвенция по силата на чл.216 от ДФЕС е част от правото на ЕС.
Така, към претендираното по Закона РИКО пред Федералния съд в Ню Йорк обезщетение от 200 милиона долара, предявените пред СГС искове срещу България добавят и обезщетение от над 130 милиона лева.
Тъй като исковете в Ню Йорк са за нарушаване на американските закона, а исковете пред СГС са за нарушаване правото на ЕС, то по всеки от тези искове се претендира самостоятелна отговорност, от различни ответници и на различно основание. Или с други думи, ПИБ и БНБ са заплашени да платят по делото в Ню Йорк 200 милиона долара, а по делото в СГС, българската държава да плати 130 и повече милиона лева.
В контекста на сделката от юни 2020 за държавното участие в ПИБ, струващо на бюджета 140 милиона лева, заведените искове в Ню Йорк и в СГС добавят потенциал от нарастване на тези сума с 200 милиона долара и съответно със 130 и повече милиона лева.
При това положение не можем да не се запитаме:
– Инвестиция ли е, и доколко е икономически оправдано наливането на държавни средства за 19 %-тното държавно участие в ПИБ?
– Държавна подкрепа ли е придобиването на акционерно участие от 19 % от страна на държавата в ПИБ, и ако е това е така, как е покрит риска, произтичащ от заведеното в Ню Йорк дело по Закона РИКО , както и риска от предявените срещу българската държава искове пред СГС по чл.4, параграф 3 от ДЕС?
Предявените пред СГС искове не пропускат да отбележат, че в случая с кражбата на съхраняваните през 2014 в КТБ 102 966 946 лева, собственост на американската „Еър“, се касае за нерегламентирана държавна подкрепа на ПИБ, нарушаваща чл.107 от ДФЕС. Тъй като тази кражба, пак според внесените искове в Ню Йорк и в СГС, е използвана за плащане дълговете към КТБ на свързаните с Делян Пеевски „Дрослиан България“ ЕООД, „Вили Вист“ АД, „Табак Маркет“ АД, „Промишлено Строителство“ АД, „Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България“ ЕООД, логично възниква и въпроса за това: Кой е крайния бенефициент на спасяването на ПИБ през 2014 и на 19 %-то държавно участие в ПИБ, придобито през юни 2020?
От една страна, използваните от ПИБ 102 966 946 лева, собственост на американската „Еър“, за плащане дълговете към КТБ на „Дрослиан България“ ЕООД, „Вили Вист“ АД, „Табак Маркет“ АД, „Промишлено Строителство“ АД и на „Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България“ ЕООД сочи, че през юни 2020 ПИБ би трябвало да разполага с тези 102 966 946 лева, увеличени с тяхната доходност за пет години.
От друга страна обаче, придобиването на 19%-те процента от страна на държавата в ПИБ, и то на цена, надхвърляща неразумно стойността на търгуваните на борсата акции на ПИБ, индексира, че:
Или ПИБ не е получила плащане на тези 102,966,946 лева, по линия на платените дългове на „Дрослиан България“ ЕООД, „Вили Вист“ АД, „Табак Маркет“ АД, „Промишлено Строителство“ АД, „Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България „ЕООД към КТБ,
Или, ако ПИБ е получила това плащане, то тогава нуждата от капитализация на ПИБ в периода 2014-2020 е била толкова голям, че и след получаването на въпросните 102 966 946 лева, и въпреки държавата помощ през 2014 от 1,3 милиарда лева, капитализацията на ПИБ през 2020 продължава да има проблем с едни 140 милиона.
Какъвто и да е отговора на тези въпроси, едва ли може да има съмнение върху непрозрачния хазартен начин на перманентното наливане на държавни пари в ПИБ.
Внесените в СГС искове от Синдика на Еър дават на държавата златния шанс да защити в едно честно и прозрачно съдебно състезание, не само икономическата логика на сделката за 19%-тния дял в ПИБ, но и да отхвърли всякакви съмнения върху законността на държавното донорство на ПИБ, и върху крайния бенефициент на допълнително налетите в ПИБ през 2014 1,3 милиарда лева, и през 2020 140 милиона държавни средства.
Тъй като гр.д. № 2327/2020, заведено от Синдика на „Еър“ в СГС срещу България и ВКС е от категорията дела от значим обществен интерес, съответните държавни органи са задължени да проследят как ще се развият събитията, които в един момент могат да се окажат огромна вреда за страната.
***
На 27 ноември 2018 г. четири лица – Рудерсдал ЕООД, Ол Сийз Пропърти 2 ООД, Асет Мениджмънт ЕАД и Захари Томов, са подали пред две различни съдилища в САЩ два идентични иска, насочени срещу общо 24 ответници, а именно (пълен списък): Филип Робърт Харис, Аър Логистикс Лимитид Инк, Антъни Денис Хариът, Грант Кепитъл Инвестмънтс Лимитид, Първа инвестиционна банка АД, Цеко Тодоров Минев и Ивайло Димитров Мутафчиев, Чавдар Ангелов Ангелов, Ол Сийз Мениджмънт Лимитид, Блу Файнънс Лимитид, Делян Славчев Пеевски, НСН Инвестмънт ЕООД, Булгартабак Холдинг АД, Българска народна банка, Станислав Георгиев Лютов, Елена Здравкова Костадинчева, Табак Маркет АД, Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България ЕООД, Астерия БГ ЕООД, Вили Вист ЕАД, Промишлено строителство холдинг ЕАД, Банк ъф Ню Йорк Мелън (The Bank of New York Mellon Corporation), Ийтън Ванс Стръкчърд Имърджинг Маркетс Екуити Фънд ЛЛС (Eaton Vance Structured Emerging Markets Equity Fund LLC), Външнотърговската банка на Руската федерация (ВТБ). Това коментира за Фрог нюз експертът Николай Дерменджиев.
Според него поради идентичността на делата съдът е преценил, че няма смисъл същите да се разглеждат поотделно, тъй като това само би усложнило процеса и страните, като ги е обединил. Към момента делата се разглеждат от съда за южния район на Ню Йорк.
Исковете са граждански, а не криминални. Те произтичат от проекта „Сребърен плаж“, който се е предвиждало да бъде изграден около град Балчик. Първа инвестиционна банка е предоставила финансиране за развитието на проекта, получавайки като обезпечение ипотека върху земята. Американското дружество „Еър Логистикс Лимитид“ (АЪР – вече в несъстоятелност) щяло да осигури друга част от финансирането за проекта през българското си дъщерно дружество – Еър Пропърти Дивелопмънт АД (ЕПД). Финансиране от ЕПД, Еър или чуждестранни банки обаче не се получило и проектът се оказал неуспешен. ЕПД изпаднало в несъстоятелност, а земята, върху която щял да се изгражда проектът, била продадена на търг от синдика по несъстоятелността на ЕПД. Бидейки кредитор на проекта, обезпечен с ипотека върху на практика единствения актив на длъжника – земята, Fibank обяснимо участвала в търга и я закупила. Това е често срещата практика в България в подобни условия, тъй като, ако Fibank не беше закупила земята, други лица (включително такива, свързани с АПД) биха могли да закупят имота на цена – обикновено многократно по-ниска от пазарната, с цел имотът да бъде „изчистен“ от всякакви тежести, без да се изплатят всички задължения на длъжника към кредитора. [Подобни схеми за ощетяване на кредиторите са добре познати в страната ни, като, в резултат на болезнения си опит, банките изглежда следят зорко за тях.]
Синдикът по несъстоятелността на АПД депозирал получените средства от търга в Корпоративна търговска банка АД, след което ги прехвърлил на ипотекарния кредитор Fibank. Ищците по делото в САЩ твърдят, че средствата, получени от Fibank от продажбата на имота, били прехвърлени незаконосъобразно, смята още Дерменджиев.
[Освен това, в иска по делото са описани какви ли не екзотични деяния, намесени са мексикански облигации, пр. В основата обаче стои развитието на проекта Силвърбийч и продажбата на земята]
Настоящите искове не са първите, отнасящи се до въпросния проект „Силвърбийч“, които г-н Захари Томов и свързаните с него дружества инициират пред американски съдилища. На 10 октомври 2016 г. срещу Fibank е било заведено дело в съда по несъстоятелността за северния район на Тексас, САЩ, базирайки се на твърдения, подобни на тези по настоящите дела. Fibank печели делото, като на 15 май 2017 г. съдът в Тексас го е прекратил окончателно.
[Базирайки се на публично известната информация, изглежда съдбата на настоящите искове е подобна предвид изричното отсъждане на съда в Тексас, че американски съд изглежда не е компетентен и не е подходящо да гледа такъв спор. Прекратяване на делото обаче съвсем не ясно дали означава загуба за лицата, инициирали го. През изминалите две години делата в САЩ бяха предмет на значителен медиен интерес въпреки публично неизвестните до преди това ищци (с изключение на няколко публично отразени скандала с участието на адв. Захари Томов) и проекта, за който се отнася. Този засилен интерес обаче е напълно разбираем предвид различни особености на делото, които изглеждат твърде удобно събрани на едно място. Налице са множество знаци, сочещи към една доста по-различна цел на делата от това да се търси справедливост, а именно да се осигури максимална публичност, да се забави процеса и да се манипулира по определен начин общественото мнение. Такива са, например:
– Броят на ответниците по делото изглежда безпрецедентен за стандартен исков процес и прави впечатление липсата на каквато и да било свързаност помежду им. Сред ответниците има както физически, така и юридически лица; както български граждани, така и чуждестранни; както частни субекти, така и държавни органи. В исковата молба дори не е описано голяма част от ответниците каква роля са имали в твърдяната фактическа обстановка.
– Огромният брой ответници от различни държави усложнява и най-вече забавя делото. Всеки един ответник следва да бъде редовно уведомен за инициираното дело, което неминуемо забавя стартирането му.
– Инициирани са две идентични дела пред две различни съдилища вместо едно-единствено. Целта на това действие изглежда е да се окаже максимален натиск върху ответниците , като потенциално е можело да се отразят не един, а два паралелни процеса. С това обаче не са се съгласили американските съдилища, като с оглед процесуална икономия и предвид идентичността на исковете, са ги обединили.
– Въпреки загубата пред друг американски съд на подобно дело, исковете са заведени отново. Част от основанията, на които съдът в Тексас през 2017 г. е прекратил въпросното дело, са т.нар. от юристите „forum non conveniens” и липса на юрисдикция. Научихме, че в превод на разбираем език първото следва да се разбира като неподходящ форум за разглеждане на съответното дело, а второ – липса на компетентност. Т.е. американски съд вече е счел, че не е компетентен да гледа такъв спор, както и че американските съдилища не са подходящо място за това. Въпреки всичко това, подобно дело е заведено отново още на следващата година.
– За разлика от загубеното дело пред Тексаския съд, сред ответниците по настоящите дела изглежда съвсем не случайно са включени и редица американски физически и юридически лица. Измежду тях е например американската „Bank of New York Mellon“, която е публична институция, една от трите най-стари и една от водещите банки в Съединените щати и света. Тя е включена и в световната класация Fortune 500. В същото време ролята на въпросните американски физически и юридически лица в описаните от ищците „схеми“ не е ясна. Добавянето на американски ответници изглежда е направено с една-единствена цел и това е да се убеди американският съд, че все пак делото има някаква връзка със САЩ, на базата на което да не го прекратява още в самото му начало (на фазата на допустимостта), а да го разгледа по-обстойно (по същество). Това би удължило процеса съществено и би дало допълнителна възможност за манипулиране на общественото мнение чрез него.
– Както беше посочено по-горе, исковете са граждански, а не наказателни, макар в същите да е описан сценарий, достоен и за най-динамичните екшън филми на Холивуд. В същото време, не е налице информация за описаните деяния да са подавани сигнали до български, европейски или американски разследващи органи. Направен е опит да се опише една наднационална конспирация, която, колкото и странно да звучи, се ръководи от България, но има достатъчно близки връзки със САЩ, за да се разглежда спорът именно там.
– За разлика от българската съдебна система, образуването и воденето на подобно дело в САЩ, изглежда не е свързано с толкова съществени разноски. Това е така, тъй като страната, инициирала делото, не следва да заплаща огромна държавна или друг вид такса, базирана на размера на исковете, както е в България. Именно с това се обясняват и съществените по размер искове, чийто размер дори не е направен опит да бъде обоснован в иска по делото. Тези изключителни размери на иска все едно също са „създадени“, за да се постигне по-голяма публичност. В същото време това обяснява и защо, въпреки че всичко сочи към евентуален неуспех на един такъв иск, едни лица все пак биха го завели. Именно за да се предотврати такова превратно използване на съдебна система, за „нечисти“ цели (т.нар. “abuse of process”), в България е предвидено изискването за държавни такси.
– В публично достъпните документи по делото се открояват най-различни искания на ищците и адвоката им да се удължават сроковете, да се правят корекции по исковете, да се отсрочват или повтарят определени процесуални действия. Такова поведение, още повече от страната, завеждаща съответния иск, което трябва да търси справедливост по най-ефикасен начин, често е признак за скрити цели и злоупотреба с права.