Все повече българи чакат да се пенсионират до 67-годишна възраст
Броят на новоотпуснатите пенсии за първата половина на годината бележи леко намаление спрямо същия период на миналата година, но негативните тенденции в държавното обществено осигуряване като цяло се запазват.
Под 30% от новите пенсионери се пенсионират с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и изпълнени условия за масовата категория труд – възраст от 62 г. и стаж от поне 36 г. и 4 м. за жените, а за мъжете – навършени 64 г. и 6 м. и стаж от 39 г. и 4 м. Останалите получават инвалидна пенсия, ползват различните възможности за по-ранно пенсиониране или пък обратното – принудени са да чакат до 67-годишна възраст заради непълен стаж. Това показва статистика на Националния осигурителен институт за пенсиите през първата половина на 2023 г.
Общо за първите 6 месеца от годината са отпуснати 47 421 пенсии, от тях 41 157 – лични, а останалите – наследствени. Броят е сходен с миналогодишния за същия период (47 835), макар че при личните пенсии има увеличение с около 2000. От общия брой пенсии 19 602 са за инвалидност поради общо заболяване – това са 41% от всички новоотпуснати пенсии. За осигурителен стаж и възраст са 24 537 пенсии, като тук има леко намаление спрямо 2022 г. Това обаче е единствената категория пенсии, която намалява. При инвалидните пенсии има 4,3% увеличение, но при пенсиите, несвързани с трудова дейност увеличението е с почти 23% – от 2036 на 2503.
Първа лична пенсия за осигурителен стаж и възраст са получили 24 065 души, с 1034 души по-малко спрямо 2022 г. Пенсиите по редовите условия за пенсиониране, които следва да бъдат най-масовите (чл. 68, ал. 1 и 2 на КСО), са 11 335 броя – по-малко от отпуснатите инвалидни за същите шест месеца.
6119 българи са чакали да навършат 67-годишна възраст, за да се пенсионират, поради недостигащ стаж – условието в този случай е да имат изработени поне 15 г. Тук за пореден път се наблюдава увеличение – с 13,7% повече в сравнение с първата половина на м.г. 3209 души са избрали да получават цял живот намалена пенсия, тъй като са се пенсионирали до 1 г. преди навършване на необходимата възраст, но пък с пълен стаж. В тази категория лични пенсии има намаление спрямо 2022 г. Намаление има и при пенсиониращите се в първа и втора категория труд – сега те са 2865 души.
Лична пенсия за инвалидност към 30 юни 2023 г. получават 422 556 българи и броят им се увеличава от 419 140 по същото време миналата година. Новоотпуснатите първи пенсии за инвалидност са общо 16 592, което е увеличение с 22% спрямо първите шест месеца на 2022 г.
Пенсиите за инвалидност поради общо заболяване са стрували 1 584 663 540 лв. за първите шест месеца на годината. Тези за осигурителен стаж и възраст носят 6 491 106 550 лв. разход.
812 418 българи са получавали до 467 лв., колкото беше минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст до 1 юли. Основна пенсия от 3400 лв. получават 1006 души – това са хората, ограничени от тавана. За трима души таван няма и те получават основна пенсия над 3400 лв. Тази привилегия се полага за лицата, които са били президент и вицепрезидент на България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд.
Когато вземем предвид общия месечен размер на пенсията (заедно с добавките и другите пенсии), картината се променя. До 467 лв. получават 521 010 души. Точно 3400 лв. получават 783 души, а над 3400 лв. – 338 души.