2019 г: Турски поток, Фолксваген и… простотии от Борисов

„Българският премиер Бойко Борисов се доказа не просто като противник, но и целеустремен и последователен ликвидатор, килър – ако искате – на всички съвместни българско-руски проекти в областта на енергетиката. Не говорим за културно сътрудничество, макар че и там Борисов оставя след себе си изпепелена земя. Така че каквито и да е изявления и инициативи на този човек трябва да се приемат с голяма предпазливост“. Това написа през месец май в московския в.“Независимая газета“ Никита Бондарев, представен като „кандидат на историческите науки“.

Статията бе озаглавена „Кой е виновен за провала на „Южен поток“. Тя бе отговор на публикация в „Независимая газета“ на Сергей Правосудов, който е главен редактор на корпоративното списание на „Газпром“ и в материала си остро нападна управляващите в Сърбия, че са лицемерни в демонстрирането на близост с Русия, слугуват на Запада и само протакат реализирането на отсечката за „Турски поток“.

Опитът ми от работата със сърбите ми позволява да направя следната прогноза – те постоянно ще разказват за трудностите при строителството на продължението на „Турски поток“ и ще се опитат да измъкнат от „Газпром“ и Русия максимално пари „за ускоряването на този процес“. Същевременно ще просят пари и от своите ментори от САЩ, Великобритания и други страни за това, че задържат строителството. Така е невъзможно да се каже кога ще стигне газ от „Турски поток“ до Унгария. Може да се окаже, че Унгария и Сърбия ще е по-просто да бъдат снабдявани с газ през „Северен поток 2“, написа Правосудов.

„Стане ли дума за „Южен поток“ или „Турски поток“, Сърбия се оказва зависима от съседите си и преди всичко от България. Но това не е вина, а беда за Сърбия“, отговаря Никита Бондарев. Той защитава президента Александър Вучич и отхвърля внушенията, че „сърбите не са ни братушки“. Според Бондарев за провала на строителството на „Южен поток“ има конкретен виновник и няма нужда да той да бъде търсен в Сърбия. „Никой не е допринесъл повече за колапса на „Южен поток“ от българския министър-председател Бойко Борисов. Сега Борисов просто няма никакъв изход – без руския газ Балканите ще бъдат покрити с египетски мрак, единственият способ да го получи е да се включи в „Турски поток“, твърди Бондарев.

Отвисоко с джипката

И през отминаващата година Борисов скорострелно се включи. Скапа джипката от проверки и инспекции на трасето. „Всеки ден по един влак с 25 вагона с тръби и 60-70 ТИР-а“, възкликна Борисов, шофирайки към мястото на поредната инспекцията на седмия участък от газопровода край Кнежа. „Давай да натиснем, по-скоро да свършим“, обръща се Борисов към работник по трасето, който се оказа варненец. „Натискаме колкото можем“, отвръща работникът. „На тия десет лота се работи на макс“, допълва премиерът, след което продължава с възклицанията: „Грандиозен строеж… Много му се радвам. В нивите магистрали, жп линии, газопроводи, а едни само бърборят в София.“

След което се среща с чакащите го на място зам.-министър на енергетиката на Саудитска Арабия Аабед Абдулах Алсаадун, министърът на енергетиката и минното дело на Сърбия Александър Антич, генералният директор на „Сърбиягаз“ Душан Баятович, държавният секретар по информацията и международното представителство на Унгария Тамаш Менцер, представители на местната власт, депутати.

Към сръбските представители се обръща с вица, че „вие като свирите, ние работим“. После пита Антич: „Как е Вучич? Да го цунеш от мене! Ще се снимаме тука на газопровода и да му покажеш снимките, да снимаш и отгоре!“ „Сега, като настъпим, ще ви изпреварим“, заканва се той на Баятович. Отказва предлаганата му от шефа на Булгартрансгаз Владимир Малинов каска и на забележката му, че дава лош пример, обяснява: „Сплесква ми се косата, после трябва да я оправям.“ Предлага на гостите: „Можем да направим три откривания – у България, у Сърбия и у Унгария“ и заключава, че „почне ли да се реди, ще стане“. И изведнъж през ноември дойде студеният душ. На среща със сръбския президент Вучич в Сочи Владимир Путин го нахока, че бави турски поток и тръбата може да заобиколи България. За радост газовата блокада на страната от догодина се размина, след като Москва и Киев се разбраха за доставките на руски газ през Украйна.

Флирт със статистиката

„Навремето в един мерцедес S-класа единственото, което правеха българите, е да ходят да му подритнат гумата и да кажат „Каква направа е това“. Открихме в Пловдив завод, който произвежда фаровете, мигачите, стоповете, в Димитровград са кабелите, в Русе са дистанционното управление и камерите около мерцедесите.“ „Ние сме готови за заводи за автомобили, в момента дори са няколко големите компании, които се колебаят коя да дойде. В началото започнахме да шием седалки, табла, впоследствие минахте на най-умното нещо, което може да се направи в един автомобил – електрониката и софтуера, хардуера.“ Не е нужно да поясняваме на кого са тези приказки.

Той по принцип обича да флиртува с икономическата статистика, а „анализите“ и „прогнозите“ му будят нещо средно между насмешка и съжаление. И така вече десет години. В рамките на петнайсетина минути само той може да изчисли, че автомагистрала „Хемус“ ще вдигне с 10-20 БВП и да вкара заедно с това Германия в рецесия. „Ако растежът е такъв, ако приходите в хазната са такива, отиваме около 2 млрд. лв. излишък“, прогнозира той през есента. Така на практика потвърди съмненията, че и тази година бюджетът в края на 2019 г. ще излезе много над чертата. Видяхме и как правителството за нула време намести „излишните пари“, без дебат и без особен ефект.

„Двеста българи пишат софтуера на всички електрически и хибридни автомобили за самоуправление, за паркиране и всичко останало.“ По всяка вероятност той искаше да даде като положителен пример новооткрития в Софийския техпарк инженеринг център на германската компания Bosch, в който вече работят около 200 души. Българският екип разработва нови технологии за автомобилната индустрия – системи за помощ на водача и за автоматизирано шофиране. В момента основен фокус са системите, които помагат на шофьора в сложни ситуации, като позволяват на колата да вземе решение и да реагира преди него. Но да се твърди, че в България се изработва софтуерът на всички налични модели хибриди и електрически автомобили за самоуправление, би било, меко казано, пресилено. В такива случаи народът казва „лъже се и сам си вярва.“

Както стана и със завода на „Фолксваген“. Иначе инвестиция за 1 млрд. евро можеше да направи оборот за 10 млрд. евро и рязко да подобри търговския баланс на страната. Наистина по данни на Министерството на икономиката 5% от БВП на страната вече се падат на автосектора, което се изчислява на 2.7 млрд. лева оборот. Този бранш е сред най-бързо развиващите се. В момента има над 170 компании за авточасти, в които са наети близо 50 хил. души. Хората в автосектора обаче говорят с прикрито недоволство. Защото за България вече близо 60 години остава един недостижим връх – изграждането на завод, в който някоя от световните компании да произвежда цели автомобили. Благодарение и на Него бе създадено усещането, че България е най-силната дестинация напоследък за автомобилната индустрия. Демографията и липсата на работна ръка, бюрокрацията, съдебната система и лоша инфраструктура обаче плашат световните производители. Липсва стратегия за насърчаване на растежа в автомобилната индустрия. Инвеститорите отчитат, че сме прекалено малък пазар с ниска покупателна способност. Затова и занапред със сигурност ще оставаме извън техните стратегически планове.

Мечти и реалност

„Има някакво разминаване между оценките, които правителството дава само на себе си, и обективните факти, които наблюдаваме. Оттам идва и известно недоволство и чувство за неудовлетвореност. Ако управниците на България искат реално по-голямата част от хората да се чувстват по-добре, би трябвало да ускорим темповете на растеж, а ускоряването на темповете предполага друг тип политика“, коментира доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН.

Според него кредитният рейтинг, с който премиерът постоянно се хвали, е нещо като оценката за поведение в училище. Имате добро поведение, но това в никакъв случай не отразява вашето икономическо състояние. Съседна Румъния има по-нисък кредитен рейтинг от нашия. Ако направим съпоставка по основния показател, който е БВП на човек по паритетна покупателна способност, България има 51% от средно европейското, т.е. българите са наполовина европейци по този показател. А Румъния има 65%. За периода 2014 – 2018 г. те са напреднали по този показател с 10 пункта, докато България напредва едва с 4 пункта. С тези бавни стъпки, нямаме абсолютно никакъв шанс да догоним Европа, категоричен е той. За да може да постигнем ефективен темп на растеж – устойчив и бърз, за да догоним ЕС, на нас ни трябват такива производства, които са съпоставими с европейските, трябва ни краен продукт. Точно тези инвестиции липсват, както външни, така и вътрешни.