2021 г. бе годината на въпросите – ще падне ли Бойко Борисов, ще формират ли партиите на протеста редовно правителство, ще има ли промени в избирателния процес, ще удържи ли Румен Радев победа в битката за президентството, ще има ли политическа воля за промени в прокуратурата, как ще се справи временната власт в борбата с ковид и т.н. През цялата тази луда година политическата класа ни мъчеше с тези въпроси и едва в последния месец мъглата над татковината започна да се вдига – с формирането на редовно правителство.
Затова 2022 г. очевидно ще бъде годината на отговорите. Новите министри ще ни покажат къде сме били и накъде отиваме.
Първият отговор, който ни дължи следващата година, е:
Доколко стабилна ще бъде новата коалиционна власт?
Факт е, че при толкова разнолики партньори и при липсата на коалиционна култура едва ли може да се очаква дълъг живот на парламентарното мнозинство, което излъчи правителството на Кирил Петков. Въпреки обемното коалиционно споразумение новата власт даде само за седмица достатъчно поводи да се съмняваме в единомислието на партньорите – едни драпаха със зъби и нокти за мораториум на цените на тока и парното, други настояваха да им се чуе гласът за зелените сертификати, а някои министри кротко започнаха да копаят в своите ниви – Корнелия Нинова пак подгони Гергов, транспортният министър Николай Събев започна да уволнява в БДЖ…
Това разногласие в управляващия хор ще продължи, но едва ли ще доведе до трус, от който кулата да падне – никой не бяга от властта веднага след като тя се е дотъркаляла до ръцете му. Наистина, най-опасният момент за четворната коалиция няма да е през 2022 г., а непосредствено преди местните избори през 2023 г., когато всяка партия ще държи да покаже собственото си уникално лице. Дотогава ще чуваме фалшиво пеене в управленския хор, комедии от грешки, цупене и потропване с крак, но нищо по-драматично няма да се случва.
2022 г. ще бъде годината, в която
всички ще повярват, че Борисов си е тръгнал
От нощта след изборите през април, когато Бойко приличаше на отиващия си с блуждаещ поглед Тодор Живков, бе ясно, че краят на 12-годишната му абсолютна власт е дошъл безвъзвратно. Спомняте си онази нощ – Бойко зъзнеше пред джипката, снежинките падаха по реверите му, а той ни в клин, ни в ръкав предлагаше мир и експертната си подкрепа на партиите на протеста. Тъжна гледка. След 1989 г. мнозина вярваха, че демокрацията е експеримент и комунистите ще се върнат на власт. През изминалата година се получи същото – мнозина – главно ошашавени фенове, повратливи медии и щедро подплатени социолози – убедено твърдяха, че чудото на промяната ще е за три дни и Бойко ще се върне на бял кон.
Идващата 2022 г. ще покаже на тези хора, че с епохата „ГЕРБ“ е окончателно приключено. ГЕРБ губи електоралната си подкрепа, всеки един ден без власт ще струва много на бившите управляващи. Днес ГЕРБ е партия, която изгуби битката за изпълнителната власт, беше сразена в битката за президентството, със сигурност се клати дори вярата на Борисов, че ще изкара спокойно, без съдебни разправии, пенсионерските си години. Още по-видимо е отношението на другите към ГЕРБ – тя наистина е токсична партия, с която никой не иска да си има вземане-даване.
2022 г. ще даде отговор и каква ще е съдбата на другите „партии на статуквото“. Вероятно това е годината, в която ще се убедим, че с политическата тежест на ДПС е свършено и тя е такава, каквато е – средна по големина провинциална партия.
Идва времето и за проблемите на БСП – партията ще реши дали ще се освободи от Корнелия Нинова, която в последните си дни като партиен лидер успя да се реализира успешно в изпълнителната власт.
Ковид ще намали влиянието си върху политиката
Колко още вълни ще преживеем – не е ясно, разбира се. Ясно е обаче, че подобни пандемии в един момент стигат до широко разпространение, но и по-леко протичане. Затова е напълно възможно през февруари-март да достигнем до нов пик на заболеваемостта – заради омикрон, но след това да ни чака спокойно лято и по-лека есен. Приближаването на края на пандемията ще свали доста напрежение и от политическия дневен ред – ще бъде заличена сериозната разделителна линия между ИТН и останалите партии от коалиционното мнозинство; ще бъде извадена от въоръжение основната тема в политиката на “Възраждане”. В края на краищата – отшумяване на пандемията би помогнало много на новата власт.
Така довчерашните аджамии в политиката
биха могли да се преродят в стабилни управляващи
Все още желанието на „партиите на промяната“ е по-голямо от възможностите. Тези партии допуснаха твърде много грешки през 2021 г. Вместо реален скок към властта Слави Трифонов изчегърта за известно време думата “коалиция”. БСП така силно се опитваше да се разграничи от „статуквото“, че заприлича на девойка, която мечтае да се пласира успешно на борсата за булки. „Демократична България“ дълго време се чудеше как да изиграе картите си. Всички заедно пропуснаха раждането на „Продължаваме промяната“ и после гледаха безмълвно как тя изсмуква електората им.
Заговорихме за “Мики Маус политика“. Парламентарният дух се върна за малко през април, след което пак тръгна подвижният политически цирк. Така се стигна до пропиляната година, в която постигнахме световен рекорд и по брой парламентарни избори – 3 за 7 месеца.
Накрая се утешавахме с мисълта, че е имало някакъв смисъл в годишния ауфтакт.
2022 г. ще потвърди,
че сме тръгвали по нов път –
че политическата лудост е свършила и е дошло време за промяна.
Животът е циклично чудо, така че и времето за промяна винаги идва. През 1997 г. народното недоволство доведе до атаката срещу сградата на парламента и кризата приключи с връщането на мандата за съставяне на правителство и идването на десницата на власт. 12 г. по-късно – през 2009 г., политическата криза завърши с окончателното разделяне на БСП и СДС с властта. След още 12 години – през 2021 г., новото начало бе сложено с падането на Борисов от власт.
Дали сметките за нов 12-годишен цикъл са правилни, ще научим през 2022 г.
Петьо Цеков, Сега