Вместо да управляват, 18 правителства злоупотребяваха с надеждите на хората
Управлението на НДСВ бе белязано и със скандала около сделката с валутния дълг на България. Той бе превалутиран от долари в евро, от което страната ни загуби стотици милиони левове, защото след тази операция щатската валута значително поевтиня. Освен това финансовият министър Милен Велчев бе обвинен в открит лобизъм, защото банката в Лондон, където той бе работил, преди да стане министър, се оказа основен участник в сделката. Другият скандал, свързан с името на Милен Велчев, бе заради огромните хонорари, които получаваше консултантската фирма „Краун Ейджънс“, привлечена за подобряване работата на Агенция „Митници“.
През юли 2003 г. дотогавашният социален министър Лидия Шулева пое от Николай Василев икономиката, а той оглави транспорта и съобщенията. През 2005 г. Сакскобургготски, под натиска на ДПС заради отказа да продаде „Булгартабак“ на посочен от Доган кандидат, свали доверието си от Шулева и я освободи от кабинета. Обясненията бяха, че е замесена в различни непрозрачни и корупционни сделки, а заради афера с продажбата на „Булгартабак“ направи сериозен скандал в НДСВ и предизвика предсрочно освобождаване на Огнян Герджиков като председател на парламента. Повдигнати й бяха обвинения, но съдът я оправда. По това време на безценица бе продадена и БТК, след което новият собственик на телекома го препродаде с 1 млрд. евро печалба. В момента се подготвя неговата шеста препродажба.
През юли 2006 г. името на Сакскоругготски бе замесено в скандал, информация за който бе публикувана в италианската преса около ареста на братовчед му принц Виктор Емануил-Савойски, обвинен в престъпно съдружие с цел корупция на държавни служители, измами и използване на проститутки. Става дума за строежа на национална детска болница в България, който е актуален и сега. Оказа се, че посредничеството на Савойски излиза на бял свят на 4 май 2004 г. като предложение, подкрепено с решение на МС, на стойност над 7 млн. евро. Правителството се опитва два пъти да прокара този проект през Народното събрание, но предизвиква протести и създаване на временна анкетна комисия. В доклада на комисията се посочва, че финансовият министър Велчев и здравният Богоев са нарушили Конституцията и закона за международните договори, защото са сключили споразумение за кредит без съгласието на парламента. Според цените на Камарата на архитектите в България този строеж би струвал на държавата под 2 млн. евро. От предложението на правителството стана ясно, че едно легло в тази педиатрична болница излиза 280 000 евро, докато в най-реномираните европейски болници цената на легло през 2004 г. е 30 000 евро. Управлението на НДСВ мина под сянката и на един друг постоянен скандал – т.нар. „царски имоти“. Те бяха върнати на фамилията от областния управител на София-област Олимпи Кътев. Делата за тях обаче се точат и досега.
Плосък данък
На парламентарните избори през 2005 г. БСП спечели 82 депутатски места, НДСВ – 53, ДПС – 34. Получила мандат за съставяне на правителство, БСП предложи за министър-председател Сергей Станишев. Той бе избран от НС, но предложеното от него правителство не мина. НДСВ също не успя при получаване на мандата да получи подкрепа за предложеното правителство. Така с мандата на ДПС на 16 август 2005 г., с гласовете на 168 народни представители бе избрано новото правителство на България начело със Сергей Станишев. Това бе първото, в което партиите от коалицията участваха пряко във властта, разпределена според получените резултати на изборите по схемата 3-5-8. Основна цел на правителствената програма бе приемането на България в ЕС. Тя бе категорично постигната. На 1 януари 2007 г. България стана член на клуба на богатите. Тройната коалиция постигна най-висок ръст в стандарта на живот. Средната работна заплата бе повишена почти двойно, пенсиите се индексираха два пъти годишно, увеличиха се съществено парите за наука. Въведен бе плосък данък от 10%, което стимулира бизнеса и привлече чуждестранни инвестиции. Разходите за образование нараснаха до 2,2 млрд. лв. през 2007 г. и заплатите на учителите бяха вдигнати с 25%. Бе регистриран най-високият икономически растеж благодарение на милиардните чужди инвестиции.
Както и преди не липсваха обвинения за корупция. Освен това имаше и напрежения в самата коалиция, защото всеки участник в нея се опитваше да присвои успехите и да прехвърли неуспехите на партньорите си. На 23 юли 2008 г. след разкриването на аферата „Батко и братко“ Европейската комисия спря междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на властите за борба с корупцията. Скандалните разкрития за източване на пари в „Топлофикация София“ бяха последвани от обвинения към двама от ключовите министри в кабинета на Станишев – Румен Овчаров за сделките на НЕК и Румен Петков за контакти с престъпни босове. Един от големите скандали и обвинения към правителството на Станишев бяха заменките на земеделски земи в страната за терени по Черноморското крайбрежие. Новосъздадената партия ГЕРБ заговори за 50 сделки, заради които ЕК може да заведе дело срещу страната ни и щетите ще надвишат 1 млрд. лв. Заменките бяха използвани и в предизборната битка за президентския пост. Кандидатът на БСП Ивайло Калфин беше обвинен, че е внасял и докладвал на МС заменки на гори и земеделски площи, включително и тези около Камчия, от които се бил облагодетелствал братът на Станишев. В същото време от БСП разкриха, че кандидатът на ГЕРБ Плевнелиев е строил чрез заменки в София.
Сметките за ток
След непоследователното управление на Тройната коалиция и постоянно изтичащата информация за корупция на бял кон във властта дойде ГЕРБ – партията, формирана от Бойко Борисов, доскорошния бодигард на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. Щом встъпи в длъжност, новата власт по традиция започна да разследва предшествениците си. На Станишев му бяха повдигнати обвинения за загуба на документи и материали, съдържащи държавна тайна. Разследването приключи без повдигане на обвинения и само с глоба.
Обвинения бяха повдигнати и срещу министрите на земеделието Нихат Кабил и Валери Цветанов, основно за неправомерни заменки. Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, бе обвинена в присвояване на 11 млн. лв и финансови злоупотреби при ремонта на социалните служби. Министрите на енергетиката Румен Овчаров, Милко Ковачев и Мирослав Севлиевски бяха разследвани за престъпна безстопанственост в сделките на НЕК за износ на електричество. На 1 април 2010 г. бяха брутално и показно арестувани министърът на отбраната Николай Цонев, Тенчо Попов, бивш главен секретар на финансовото министерство, и Петър Сантиров, съдия от Софийски градски съд по обвинение за предложен подкуп на следовател, водещ разследване срещу Цонев за нанесени на държавата щети за над 120 млн. лв. Цонев бе оправдан през 2011 г. по трите обвинения. Той от своя страна успя да осъди държавата в Страсбург.
Правителството размрази плащанията към България от ЕС. Усвояването на средства от еврофондовете бе ускорено, но само на ниво договорени средства. Мерките срещу настъпващата през 2009 г. криза бяха първото поле на сблъсък между правителство и опозиция. От изготвените правителствени мерки за борба с кризата през 2009 г. не бяха отчетени някакави резултати. Те бяха дело на финансовия министър Симеон Дянков, наричан още „малката пица“ заради рестриктивните бюджети, които предлагаше. Състоянието на икономиката, трудовия пазар и безработицата се влошаваха. Основните обвинения към кабинета бяха за лобизъм, лоша кадрова политика, за появата на „калинки“ корупция и несправяне с основните приоритети. Замразяването на доходите и рязкото повишаване на битовите разходи през зимата на 2013 г. доведе до недоволство и протести. Във Варна се стигна до самозапалване и смърт на протестиращ. Под натиска на улицата Борисов подаде оставка.
Президентът Росен Плевнелиев назначи служебно правителство, начело с дипломата Марин Райков. То ще бъде запомнено с опита да прекрати порочната практиката държавните компании да държат парите си в точно определени банки. Сред тях бе и фалиралата година по-късно КТБ. Ограничаването на дела от средства, които държавните фирми могат да държат в една банка, бе изключително важно, прието от служебното правителство правило, което след това бе пренебрегнато.
Правителството се провали в опита да спечели доверието на хората и да се наложи като експертно, което управлява в интерес на избирателите. Провали се също във външнополитически план и практически изпадна в международна изолация, като изключим факта, че прие решение, с което Марин Райков се самоназначи за посланик след приключването на мандата му като служебен премиер.
Фалитът на КТБ
След изборите през пролетта на 2013 г. никой не успя да спечели мнозинство за съставянето на правителство. Даже коалирането на БСП с ДПС стигна за осигуряването само на 120 депутати. Те опряха до „златния“ пръст на Волен Сидеров. С неговата подкрепа Пламен Орешарски успя да състави правителство.
Евгени Гаврилов