Взривените край град Елин Пелин складове, пълни с фойерверки и пиротехника, доведоха до трагедия, при която загинаха четирима души, а животът и здравето на стотици бяха застрашени. Гърмежите, пламъците и гъстият дим предизвикаха паника сред населението. Стигна се до частична евакуация. А представителите на властта – премиер, вътрешен министър, шефове на пожарна и полиция, часове наред позираха пред тв камери на мястото на инцидента, обяснявайки, че всичко е под контрол.
Постепенно обаче зейнаха пукнатини в „перфектната картина“, рисувана от властта. Свидетели разказаха за хаоса в първите часове след взрива. Дни наред отговорните институции само наблюдаваха и се молеха взривовете да спрат, за да не се стигне до нещо по-сериозно. Все още не са ясни основни обстоятелства около инцидента – колко души например са били в склада, колко са свидетелите, какво точно е имало в складовете… Започнаха да се задават въпроси как взривни вещества могат да се съхраняват до газопровод, и то с всички нужни разрешения. И все повече се налага изводът, че само чудо е спасило живеещите в околността от по-голяма трагедия. За да не се повторя тази ситуация, управляващите дължат отговори на множество неудобни въпроси.
1. Каква е ролята на МВР при такива инциденти – наблюдател, ликвидатор или ретранслатор?
Вътрешният министър Калин Стоянов с охота пое централната роля веднага след взривовете край Елин Пелин. Той даваше изявление на всеки кръгъл час, участва в брифинга на прокуратурата, проследи изявленията на военните – с две думи контролираше информационния поток. Целта беше да се внуши колко брилятно е действала полицията.
Подобно поведение можеше да бъде привествано, ако думите се покриваха с действията. Във всяко изявление на министъра имаше все по-малко информация и все повече спекулации. Просто защото всички чакаха взривовете да спра, за да се започне истинската работа по разследването на инцидента. Затова и на четвъртия ден след инцидента не се знае почти нищо.
Но бездействието на полицията и прокуратурата по разследването е по-малкият проблем. По-големият е, че се появяваха свидетели, които описаха тоталния хаос веднага след взривовете, който само по някаква щастлива случайност не е довел до по-сериозни последици. Стана ясно например, че полицията не е извършила нещо съвсем елементарно – да отцепи целия район около складовете. Тя е затворила само единия път до тях и е „проспала“ останалите обходни пътища, които се ползват от местните хора.
Пред бТВ Калин Тодоров разказа как без проблем се е оказал много по-близко до складовете от полиция, пожарна, линейки. „Ако е било толкова опасно, защо районът не беше отцепен – аз как успях да се доближа до складовете? Няма ли някакъв протокол за това да бъде ограничен достъпът до складовете, за да не стигат хората до тях – след като има съвсем нормален път, до който можеше да бъде спряно?“, попита очевидецът.
Тодоров опроверга и голяма част от „приказките“, които Калин Стоянов разказваше дни наред пред микрофоните – че охранител с риск за живота си е изнесъл пострадалите Петър Шишков и дъщеря му от горящите складове. Оказа се, че Тодоров е човекът, който е отвел Шишков със собствения си автомобил до най-близката линейка. Според него Шишков е бил подвижен, в съзнание, макар и в тежко състояние. Не е ясно защо линейките и пожарните не са били на мястото, където случайни граждани могат да стигнат в опит да помогнат. Тодоров резонно попита и защо не е използван медицинският хеликоптер, който е можел много по-бързо да превози пострадалите до болница в София.
Тодоров разказа и как никой не е взел мерки, за да не се разпространи огъня към близките къщи. Той е организирал свои приятели и съседи с лопати да отидат да правят просеки, за да спрат евентуално огъня.
Калин Стоянов не сметна за необходимо да коментира по същество твърденията на Тодоров, а директно го нападна в типичния си стил. Той заяви, че е много изненадан, че на петия ден се е появил свидетел очевидец, който не отишъл при МВР да разкаже какво е видял, а се е появил първо в телевизионните студия. И колко той и колегите му били възмутени, че въпросният мъж давал оценки на работата на пожарникарите и служителите на МВР. Нещо, което е, меко казано, нахално, при условие, че младият мъж е бил през цялото време на мястото на инцидента, с него са общували пожарникари и медици, обаждал се е на 112 и постоянно изразява готовност да отговаря на въпроси, ако някой има такива. Но нито МВР, нито прокуратурата са проявили интерес. МВР освен че не знае кой влиза и излиза от зоната на инцидента, очевидно не си общува и с пожарникарите и медиците, иначе щеше да научи за съществуването на Тодоров.
По същия начин друг свидетел на инцидента „изненада“ МВР – младежът, който е бил в склада по време на взрива, но след това е напуснал мястото и се е прибрал вкъщи. Той също се е обадил на 112, но МВР разбра за него едва на втория ден.
Чак на четвъртия ден пък населението бе официално предупредено да не пипа никакви странни предмети, които могат да му попаднат по пътя, защото това може да са опасни остатъци от взривни вещества!
Доколко вътрешният министър трябва пряко да ръководи подчинените си при подобен инцидент също е риторичен въпрос. По закон той е политическо лице, а не оперативен работник или говорител. Неслучайно в МВР има главен секретар, който е шеф на професионалното ръководство на ведомството. Неслучайно има директори на пожарна, полиция, жандармерия, отряд за борба с тероризма и т.н. Присъствието на министъра на мястото на събитието само усложнява тяхната работа, защото те непрекъснато трябва да му докладват, вместо да си вършат работата. И това се видя ясно на кадрите от Елин Пелин – около министъра непрекъснато имаше по 10-15 лица, които можеха да вършат нещо много по-полезно.
2. Трябва ли да има координация между МВР и местната власт?
На пръв поглед – също риторичен въпрос, особено ако става въпрос за животозастрашаваща ситуация. В случая с взривовете край Елин Пелин обаче липсата на координация между МВР и местната власт се превърна в ябълка на раздора.
Напрежението се взриви от коментар на кмета на Елин Пелин Ивайло Симеонов, че използването на известителната система BG-ALERT е било излишно и е създало повече паника, отколкото е помогнало. „Според мен всички реагираха много бързо и адекватно. Веднага след първия взрив се появиха пожарните, а минути след това полицията отцепи движението. От друга страна, няколко часа по-късно BG-ALERT даде знак, че не всичко е съвсем смазано – не бях предупреден, че системата ще бъде задействана, но не това е важното. Веднага, след като получиха алармата, всички граждани започнаха да звънят на местната власт. Тогава аз започнах да звъня на полицията и пожарната, но не можах да получа реално обратна връзка за това какво трябва да предприемем“, обясни кметът на Елин Пелин.
„Призивът да се евакуират всички хора от село Гара Елин Пелин чрез системата BG-ALERT беше пресилен“, обяви и председателят на общинския съвет в Елин Пелин Богомил Бранков. По негово мнение е трябвало да се евакуират само най-близките къщи до складовете.
Това веднага „взриви“ чувствителния към всякаква критика Калин Стоянов. „Вчера вечерта – днес сутринта започнахме да слушаме много коментари и анализи кой какво бил направил след взривовете, единият от които е на кмета на община Елин Пелин. Искам да стане ясно, че този човек по наша информация е някъде дълбоко в Гърция, на някой хубав плаж. Съветвам го да си пие узото, да се маже със слънцезащитен крем и да не си разваля почивката с това, което се случва тук“, отсече той.
А кметът взе да се оправдава. „Много моля, ако съм казал нещо срещу министъра и срещу работата на МВР, да бъде извадено, за да се извиня публично, но такова нещо няма. Това, което анонсирам е, че има сериозен казус около BG-ALERT и го казвам най-добронамерено, за да може да бъдем адекватни в такива ситуации и да реагираме така, че гражданите да имат най-много полза от нашата работа“, добави Симеонов.
Размяната на реплики, освен че показва, че организацията за спасяването на населението изобщо не е била перфектна, води към следващия ключов въпрос без отговор:
3. Как от системата BG-ALERT да има полза, а не вреда?
Засега системата BG-ALERT, която трябва да помага при кризи, носи повече проблеми, отколкото ползи. Това се видя още с гафа при нейното тестване преди година, когато така и не стана ясно кой пусна без никакво предупреждение тестово съобщение. Видя се и при големия пожар във Воден, когато настана пълен хаос и не се разбра кой какво и защо е направил или не е направил, та BG-ALERT не бе задействана. Първоначално вината беше хвърлена върху тока, после – на клетката на мобилния оператор, накрая – на липсата на активност на кмета.
Случаят край Елин Пелин отново показа, че има проблем, и то не един. В 19.25 часа през системата BG-ALERT е изпратено съобщение: „Внимание! Възникнал е голям пожар в района между с. Гара Елин Пелин и град Елин Пелин. Евакуирайте се в случай, че сте наблизо, не се придвижвайте към този район. Спазвайте указанията на компетентните органи на място“. В 20.10 ч. е изпратено второ съобщение: „Жителите на с. Гара Елин Пелин незабавно да се евакуират в посока с Нови хан. Причината е възникналият пожар в склад в района между с. Гара Елин Пелин и гр. Елин Пелин“.
Последва обяснение от МВР, че имало хора, които не са искали да се евакуират и че е трябва да бъдат изведени принудително. Очевидци обаче разказват, че когато са питали полицаите накъде трябва да тръгнат, те са им отговаряли – надалеч. Т.е. не е имало определени маршрути за евакуация, нито насочване на хората.
„Системата може да се ползва и за превантивни цели. Трябва време и повече обучение, и ще се получат нещата, както е замислен инструментът. Това е много мощен инструмент. Кметове и местни власти да се обучат и да я използваме след като сме я платили“, не издържа и шефът на пожарната Александър Джаров.
Не е ясно защо след стартирането на системата не е проведено обучение на местните власти как тя се използва. Миналата седмица във вътрешната комисия в парламента зам.шефът на МВР Стоян Темелакиев обясни, че само кметът на Стара Загора Живко Тодоров е поискал да бъде обучен за работа със системата за ранно предупреждение BG-ALERT. Защо обаче не е предвидено задължително обучение? Обучени ли са и полицаите какво да правят при задействането на тази система? Нали точно те, заедно с местната власт, трябва да помагат да населението организирано и спокойно да напусне опасна зона или да вземе конкретни мерки за опазване на живота и здравето си?
От изслушването се разбра и колко тромаво се задейства всъщност системата. Маноил Манев от ГЕРБ попита кой има право за задейства системата. Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Александър Джартов му отговори, че процесът е с 2 възможности. Първата е, когато компетентен орган – кмет на община, областен управител или министър, поиска включване на BG-ALERT. Той пита пожарната, която управлява системата. След това, ако компетентният орган има достъп, може сам да напише съобщението и да го изпрати. Ако няма достъп, от пожарната пишат текста и пращат предупреждението.
Цялата тази процедура, освен че води до забавяне, поражда и конфликти – кой да поеме отговорността за подобно известяване. И случаят край Елин Пелин го показва. Там сигналът за BG-ALERT е подаден от главния секретар. Вероятно той е действал от името на министъра, защото по закон той няма право на това. Местната власт обаче смята, че това е престараване и е предизвикало паника. След като системата е задействана, никой не знае какво да прави – хората звънят в кметството, от кметството звънят на МВР, МВР се обижда.
4. Нормално ли е взрив да се съхранява до газопровод, къщи и жп гара?
След инцидента повечето от изявленията на властимащите са, че всичко около безопасността на складовете е било наред, те имали множество защити, спазени са всички правила и изисквания. Вътрешният министър Калин Стоянов обяви, че според данните на МВР складовата база е въведена в експлоатация през 2012 г., че по данни на ОД на МВР – София, на собственика и на работещите складът е високооборудван с абсолютно всички защити. Калин Стоянов добави, че през годините са правени множество проверки и няма констатирани нарушения, правени са само няколко предписания, които веднага са отстранявани. По данни на служба КОС последната проверка е била преди около два месеца.
Експерти обаче попитаха как е възможно складовете да са толкова близо до населено място, до гара с минаващи с опасни товари влакове, в близост до газопровод.
„Има правила, по които се строят такива складове и бази, включително и този. Дали обаче този е построен според правилата? След като гледах картинките от дрона и виждайки разположението на складовете, започвам да се притеснявам, че не са изпълнени по правилника, по който се правят тези неща“, коментира например Валентин Радев. Той е бивш вътрешен министър, бивш депутат от ГЕРБ, но и един от най-добрите специалисти по боеприпаси. Радев е инженер по боеприпаси и химия на взривните вещества, има аспирантура по аеродинамика и балистика, полковник е от запаса, председател е на Сдружението на специалистите по боеприпасите в България.
Той обяви, че е изненадан от начина, по който се е предавал огънят от хранилище на хранилище. „Фактът, че няма изпотрошени прозорци от взрива на целия склад – това означава са взети такива мерки. Докъде и доколко са спазени, следствието ще каже. И аз все пак имам съмнения, че все пак ще има нарушения“, каза той. И добави, че държавата е тази, която поставя ограниченията. „Ако някой е виновен, че не са спазени правилата, това е държавата“, обяви Радев.
И шеф на фирма за военна продукция – Борис Ревански, изрази мнение по БНР, че „разстоянието между складовете, в които се случиха взривовете, и най-близките къщи е малко“. „Тези неща се неглижират до момента, в който се случи трагедия. Нещата потъват в забвение, докато не дойде следващият трагичен случай“, обобщи той.
„Складовете и Гара Елин Пелин не се делят от абсолютно нищо. Те са едно поле, което, ако тръгне да гори, съвсем спокойно може да стигне до селото“, каза и един от жителите на селото Кирил Тодоров.
Александър Александров