Беше съвсем спокоен, щеше да ходи на почивка в Гърция, казва племенницата Нушка
„Времето минава, но забрава няма. Никога няма да спрем да плачем за чичо ни Алексей Петров. Той ни беше всичко! Изнесохме му 40 дни, дано е на по-добро място.“
Това сподели през сълзи пред „България Днес“ племенницата на Алексей Петров – Нушка Огнянова.
Младата жена е дъщеря на брата на застреляната бивша барета Огнян. Във вчерашния ден семейството се събра отново да почете Алексей Петров.
„Като днес помня последния ден, в който се видяхме всички заедно. Беше на обяд, в края на юли. Чичо се усмихваше, беше весел, похвали се, че ще ходи на почивка в Гърция. Спокоен беше, дойде да види баба. Двамата имаха много специална и силна връзка. За съжаление, и тя сега не е добре, плаче и все иска да е сама. Като всяка майка много тежко го изживява. Никога няма да й мине. Не можем и не искаме да повярваме, че е истина. Безмилостни и безсърдечни подобия на хора убиха един безценен човек, незаслужил такава съдба. Болката, сълзите, мъката ни е голяма“, допълни тъжно Нушка Огнянова.
Друг от роднините, който страда с цялото си сърце за Петров, е сестра му Теменужка.
„Какво да ви кажа, още не мога да говоря от болка. Все в същото положение съм, както аз, така и майка ми. Много се притеснявам и за нейното здраве. Иска да е сама и гледаме често да си ходим при нея, да не я оставяме“, сподели Теменужка.
Братът Огнян и Алексей Петров остават близки, въпреки че от години единият е в София, а другият има семеен магазин за хранителни стоки в Тетевен.
„Много ми е мъчно. Да ти отнемат живота насила, е голям грях, още сме в шок“, казва той за починалия си брат. Огнян е категоричен, че нищо не го е притеснявало и последно си обсъждали лични въпроси.
Близките още помнят двете неуспешни покушения срещу Алексей Петров. За едното той е давал курбан на всяка Голяма Богородица на 15 август. Никой от роднините обаче не вярва, че ще се разкрие убиецът на баретата.
„Предишният атентат остана неразкрит и сега няма как да се получи да го разберат“, казва и вуйчото на Алексей Петров – Красимир.
Бащата на Петров умира миналата година – оттогава той посещава майка си Диляна по-често в помашкото село Градежница, където живее. Семейството и близките на Алексей живеят скромно и никога не са показвали луксозни имоти и коли.
Съседите им са категорични, че са почтени, възпитани и отрудени селски хорица.
„На мравката път правят. Така са възпитали и трите си деца. Винаги ще помогнат с каквото могат. Гледат си животни и зеленчукова градина, с това се прехранват, че пенсиите са нищожни“, разказват за Петрови комшиите им.
„Всеки може да говори какво си иска. Възможно е нещо да има. Аз съм виждал положителни неща, възможно е да има и отрицателни. Заедно сме расли с него и така се стекоха нещата. Той е човек, който е помогнал на много хора с лечение. Който се отзовавал, винаги е помагал“, обяснява кметът на Градежница Митко Русинов. Местните разказват, че Петров е финансирал съборите, помагал е за изграждането на храм и ремонта на детската градина, в която сега ходят 60 деца от района.
Майката на Алексей Петров дълги години работи като пастирка в държавното земеделско стопанство в с. Гложене, Тетевенско. Тя също е безпартийна.
Алексей Петров е първородното дете на Диляна и Илия в семейството. Той се грижил и за брат си Огнян и сестрата Теменужка.
„Пием по шепа лекарства. Къде от притеснение, къде заради годинките. Живеем кротко и скромно, тук на село животът не е като в града“, каза Диляна Петрова преди време пред вестника.
Алексей Петров почти не е живял на село. Още като малък напуска Градежница и се отправя към Пазарджик, където завършва средно образование в т.нар. милиционерско училище.
„Няма да намерите един човек, който да каже лоша дума за него. Деликатен е, говори тихо и никога не се е скарал с някого в село. В София сигурно пречи на някого, че да искат да го стрелят“, цъкат с език бабичките в Градежница, които също отидоха на панихидата по повод 40-те дни от кончината на Алексей Петров.