Ето мнения на български интелекуалци
Заслужава ли 7 Оскара китайският филм„Всичко навсякъде винаги”, който се превърна в тазгодишния фурор на церемонията по награждаването вчера? Мнозина интелектуалци у нас се възмущават от видяното снощи, напоително рекламирано от глобалистките медии. А на вас хареса ли ви лентата?
Нидал Алгафари – режисьор, писател, бивш изпълнителен директор на БНТ и политически PR:
С трепет търсих и намерих в мрежата филма „Всичко, навсякъде, наведнъж“. Изгледах го и единственото качество, което открих в него бе, че актьорите – основните – са от азиатски /китайски/ произход. Награждаването на този филм ми показва за пореден път, че кино наградите се влияят от много фактори, като на последни места по критерии са сценарий, кинорежисура, операторско майсторство, че и главни роли. За пристрастен към седмото изкуство, гледал „Амадеус“ на Милош Форман, неполучилият наградата „Стената“ на Алън Паркър, ниско бюджетния „Чий е този живот“ на Джон Бедъм, „Реймън“ на Бари Левинсън и много други, този седемкратно награден филм е обида. Обида за зрителите. Обида паметта на с майстори като Чаплин, Хичкок, Форман, Паркър, Спилбърг, Лукас, Сержо Леоне, Ален Рене и още и още.
Китайската, индийската, иранската, японската и турската киноиндустрии са произвели много качествени филми заслужаващи наградата, но тогава не е имало истеричен вой в социалните мрежи, че са дискриминирани азиатците. Предполагам, че мнозина от вас ще се сетят за дисквалификацията от академията „Оскар“ на китайския филм на Жан Жак Ано – „Последният вълк“, защото не бил достатъчно китайски. Филм в който са участвали изцяло китайски актьори, финансиран от Китай – над 80% от бюджета и най-вече ФИЛМ.
Мартин Карбовски – разследващ журналист и публицист:
По-скапан носител на Оскар, цели седем незаслужени Оскара никога не е имало! Американското кино е в упадък, Америка е в упадък. Направо да ти стане жал.
Филмът със заглавие “Всичко навсякъде наведнъж” (ВНН) е идеален за българското кино – просто защото е нищо, никъде и никога, казани неща без значение, гротеска на вечната величествена битка между добро и зло, позната ни от Холивуд, който предричаше живота.
ВНН е “Матрицата” за служителите в пералното, но и това е твърде интересно казано и предполага драматургия.
ВНН е битка на женски Нео с наистина данъчни агенти, цялата глупост на киното, като технология – тежко концентрирана в китайци без чар. Плюс космическо счетоводство.
Кристина Патрашкова – коментатор и критик:
Току-що изгледах тоталния победител на „Оскар“-ите – „Всичко навсякъде наведнъж“ (няма грешка в правописа, запетаи не трябва да се пишат). Това е единственият филм, който ме е накарал да се почувствам тъпа. Тотален дебилизъм. Смътна идея за вариации в живота, спасението на света и майчината любов, които в случая се реализарат в различни вселени. Звучи психиарско, но това тече на екрана. Само едно не ми е ясно – какъв е замисълът на Холивуд да налага подобен потрес. Дори пропаганда е трудно да се открие. Нещо, което е голямо Нищо. Слава Богу, че има хубави филми, които не се наградени с „Оскар“.
Емилия Дворянова – писател и университетски преподавател:
Снощи се опитах да гледам „Всичко навсякъде наведнъж“. Опитът трая 30 минути. Довечера, след награждаването му, мисля да продължа с още толкова и с надежда, че при третия опит ще бъда изстреляна в някоя странична Вселена, ще получа просветление и истината ще ми се разкрие. Тъй, „на час по лъжичка“… все пак седем Оскара си заслужават опитите.
Гергана Димитрова – издател и публицист:
Опитвам се да си обясня това яростно отрицание на „Всичко навсякъде наведнъж“ и ми се струва, че освен грешната нагласа, с която се гледа – като комедия вместо като драма, по-сериозният проблем е нагласата „това трябва да ми прилича на нещо, което съм гледал, и трябва да има логика, която вече познавам“.
Елисавета Белобрадова – народен представител от ДБ:
Всичко навсякъде наведнъж.
Откакто съм политик не смея да напиша нищо лошо никъде никога да не се обиди някой, та с огромно облекчение мога да напиша нещо хубаво за тазгодишния фаворит за Оскарите.
Започна този филм и на втората минути си казах „Боже мой, това съм аз! Горката жена, горката, горка жена“ Всичко, което ѝ се случваше беше страховито, ужасно и разпознаваемо. И толкова смешно. Видях дъщеря ѝ и викам „Господи, това е дъщеря ми, милото ми момиче, колко те обичам“.
После Джейми Лий Къртис и таткото и дядото и всички хора в този филм са образи от живота ми.
Аз знам, че филмът е приказка, не си мислете, че не знам, но това е най-реалистичният филм за това, дето го живея и чувствам. Включително бойните сцени, както и паралелните вселени, в които всички сме някакви други хора за кратки отрязъци от време.
Нямам ни най-малка представа дали филмът е грандиозно постижение на кинематографията. Знам само, че аз и близките ми спечелихме Оскари, но сме азиатци.
Много съм благодарна, че има такъв филм на света. Всяка майка трябва да го гледа. Не че другите не трябва – сакън, не се обиждайте.
И въобще, реших го – на надгробната ми плоча ще пише „Тук лежи Елисавета Белобрадова след всичко навсякъде наведнъж“
И за финал ето ги пророческите думи на разследващия журналист Божидар Божков, който още в края на януари т.г. обясни защо именно „Всичко навсякъде наведнъж” вероятно ще бъде фаворитът на тазгодишните Оскари:
След като либерал-глобалистите въведоха новите задължителни правила за оскарите, най-номинираният филм се оказа този, който напълно ги е спазил. Новите правила изискват във филма главният герой да е или всичко друго, но не и бял мъж. Същото важи и за екипа. Иначе номинации – йок.
При тези критерии най-номинираният филм се оказа американският „Всичко навсякъде и наведнъж“. Той пак следва скудоумната матрица, според която в миналото един американец спасяваше света. Само че този път, за да са спазени либерал-глобалистките наредби, в главната роля е вече китайска мигрантка на средна възраст, която единствена на планетата е в състояние да спаси света.
Естествено, спазени са и другите изисквания – сценарист и режисьор е китаецът Дан Куан, който живее в Америка. Главната роля се изпълнява от малайзийка, а в останалите имаме китайка и виетнамец. Няма лошо, ако това бе естествен процес и на зрителите в Раковата държава им се представят и други култури. Но в случая други култури няма. Има същия калъп, но запълнен с либерал-глобалистка плънка, за да мине лентата през новата цензура на либерал-глобалистите от Давос, та да се сдобие с номинация.