Главният прокурор говори вече няколко пъти за „надзора за законност“. Главният прокурор не осъществява надзор за законност върху дейността на държавните органи и гражданите. Просто не притежава такова правомощие нито в мирно, нито във военно, извънредно и прочее време.
Имал го е по конституцията от 1971 г. (т.нар. Живковска конституция). Чл. 133 ал 1 от нея гласи: „Надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния прокурор.“
В новата конституция такъв текст няма и това не е случайно, а съвсем целенасочено – да няма подобен надзор.
Според нейния чл. 126 ал. 2 главният прокурор „осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.
Няма и дума за министерства, други ведомства, граждани и пр. Тоест обхватът на надзора за законност от главния прокурор очевидно е намален до дейността на прокурорите, а не на всички в държавата.
Подобен текст като несъществуващия чл. 133 от Живковската конституция няма в новата и за прокуратурата като институция, ако приемем, че идеята ѝ е била просто „надзорът“ да не се упражнява еднолично, а колективно.
Прокуратурата и по Живковската, и по сегашната конституция има правомощието „да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове“ (отменят се от други органи) – чл. 133, ал. 4 от Живковската, респективно чл. 127, т. 5 от сегашната.
Това е съвсем различно от „общия надзор за законност“, защото ако съвпадаше с него, нямаше нужда това едно и също нещо да бъде разписано по различни начини и в различни алинеи в чл. 133 от ЖК.
Нито едно от другите сегашни правомощия на прокуратурата по чл. 127 от конституцията не предполага да надзирава дейността на всеки в държавата. Има правомощие да надзирава само изпълнението на наказанията (а досега не съм чул и една дума за ситуацията в местата за лишаване от свобода, за които именно трябва да говори главният прокурор, защото оглавяваната от него институция трябва да надзирава точно тях) и други принудителни мерки (например принудително лекуване на психично болни). Текстът казва буквално „следи за спазване на законността“, но не по принцип и по всякакви начини, каквито намери за добре, защото изрично след „законността“ е написано „КАТО“ и са посочени точните и изчерпателно изброени правомощия, само чрез които може да следи за спазване на законността.
В една правова държава държавните органи могат да упражняват само толкова и такива правомощия, каквито законът им е дал. Другото се нарича произвол – всеки с власт може да реши да си прави всичко, каквото му харесва.
*Андрей Янкулов е адвокат. Той подаде оставка като прокурор в Софийската градска прокуратурата след избора на Иван Гешев за главен прокурор. През 2014 г. беше служебен зам.-министър на вътрешните работи, а от края на 2014 г. до февруари 2016 г. беше зам.-министър на правосъдието, където отговаря за местата за лишаване от свобода. Коментарът е от профила му във фейсбук, а заглавието е на редакцията.