През следващата година коронавирусът може и да бъде преборен, но вирусът на прокурорската република в България остава неизтребим – още минимум 7 години, докато трае мандатът на настощия главен прокурор.
На Иван Гешев му бяха нужни само три дни, за да се позиционира в условията на извънредното положение. В петък, когато мерките бяха обявени, обществото за кратко бе разтоварено от задължението да знае какво мисли той. За няколко дни, въпреки че положението вече бе извънредно, отсъствието на Гешев се усещаше като нормализация.
Прокуратурата обаче дейно подготвяше вписването си в картината. Главният прокурор направи опит да изплува медийно още в петък (13 март), когато главните герои все още бяха Бойко Борисов и Венцислав Мутафчийски. Не успя да се „закачи“, но създаде базата – паралелен прокурорски щаб, който да следи какво прави легитимният оперативен щаб в борбата срещу заразата.
После Гешев възложи на ресорните държавни агенции да си вършат работата, която им е възложена по закон. Това също мина бързо през медиите, без да се забележи особено.
Повече от генерал
След като постави основата, той се позиционира като паралелен говорител за борбата с коронавируса, но без пагони (засега). В понеделник започна да бомбардира гражданите с послания – спекула, военно положение, бомбардировки, вечерен час… Непредубеденият зрител можеше да види как главният прокурор проиграва с лекота мащабни сценарии, не като генерал на армия, а като генералисимус.
Паническите послания към обществото са изричани от човек, който сменя ролите със зашеметяваща бързина. Когато го играе твърде притеснен (дори леко паникьосан), той е гражданин. Когато се меси директно на другите институции, той е овластен като главен прокурор.
По света няма нормална демократична държава, в която прокуратурата е централна фигура в организацията и прилагането на мерките за борбата с пандемията. Това е така поради три много прости причини – болните се лекуват от лекари, икономиката се лекува от икономисти, а решенията се вземат от политици, които подлежат на обществена санкция при успех и провал.
Правилото в кризисни ситуации е правителствата да формират кризисни щабове, които отговорят за цялстното управление на ситуацията – от анализа и предлагането на комплексни мерки, до мониторинг, разпределение на ресурси и пр.
Главният прокурор е ръководител на институция, която е страна в наказателния процес. Той не е съд и не въздава справедливост. Той изказва мнение по правни, а не по политически въпроси. Той не носи никаква отговорност пред обществото за провалите си, за да дава акъл на цялото общество от висотата на институционалното си положение.
Главният прокурор трябва да се бори с престъпността и да не всява паника с многозначителни коментари и недомлъвки, граничещи с неверни информации. Най-малкото, защото неверните твърдения, които причинят значителни щети, се наказват със затвор до 5 години и глоба до 50 000 лева. Гражданите слушаха няколко дни прокурорските хипотези за спекула в аптеките, за да мине набързо съобщението, че такава спекула в София не е открита.
От какво разбира прокуратурата?
Надали прокуратурата и главният прокурор имат необходимата експертиза да се изказват по въпроси, свързани с пандемията, мерките за ограничаването ѝ, както и за икономическите последици от нея. Прокуратурата не е оторизираната институция, която да формира оценки и да задава курса на държавата – нито в нормална ситуация, още по-малко в условията на толкова комплексна криза като сегашната.
За сметка на това изказванията на Гешев безспорно имат огромен ефект. Просто защото останалите независими власти отдавна са сдали своя „суверенитет“ на върховната прокурорска власт.
Чрез изявленията си в последните дни Гешев се опитва да създаде усещането, че той е шефът и на борбата срещу вируса. След като е шеф и на това, той е шеф и на всичко друго. Когато има провал обаче, виновните са други, а Гешев ще ги накаже. Това поведение много се доближава до дефиницията за диктатура, която концентира в себе си властта, а разтоварва цялата отговорност. Гешев предлага, съветва, контролира и въздава правосъдие. Той първи предложи налагането на пълна карантина на Банско, а няколко часа по-късно тази карантина наистина бе наложена.
В това поведение няма нищо абсурдно. От встъпването си в длъжност новият главен прокурор излъчва внушението, че той е новият човек–държава. Преди това послание се излъчваше само от Бойко Борисов. Иван Гешев очевидно гради политически имидж, стъпвайки върху конституционния фундамент на т.нар. прокурорска република. Той е недосегаем и може да си позволи да говори и прави, каквото си поиска.
Тоталитарен преврат?
Сега Гешев започва започва да създава внушението, че той е истинският щаб за борба с коронавируса. Настоява за въвеждане на „почти военно положение“, докато от стената зад него надзъртат портрети на хайдути. Отразяван е като втората основна медийна фигура в страната, наред със самия вирус. Той не просто се държи като главен вирусолог и епидемиолог на републиката. Гешев се държи като паралелен щаб, паралелен министър-председател и парламент с тенденция да стане първи.
Тенденцията е видна, защото Гешев все по-явно нарежда на институциите в парламенарната република да правят това, което той иска. Дори да не разпорежда изрично, мненията му се възприемат от останалите власти като незаобиколим императив, за да не бъдат ударени от безконтролния главен прокурор.
В настоящия момент това е крайно опасно, защото Гешев поставя под съмнение компетентността и начина на действие на членовете на щаба, правителството и депутатите. Всички те се оказват под публичен натиск да правят не това, което е преценил щабът, а да угодят на Гешев. А той се персонифицира едновремено като гласа на обикновения народен човек и върховната власт.
В държави с утвърдени демократични институции и медии биха заподозрели задаващ се фактически преврат.
Никола Лалов, Медиапул