Стоян Влайков

Много добре се е вплел новият министър на околната среда и водите Емил Димитров в навиците, маниерите и изразните средства на премиера Б. Борисов и отлично ги демонстрира публично. В телевизионно предаване при Цветанка Ризова (11 март т.г) министърът първо се похвали, че премиерът го е прекръстил на Реви Зоро. На въпросите на водещата г-н Димитров отговаряше досущ като Борисов.

– Какво конкретно съм направил аз? Давам 400 хиляди литра на месец, а от следващия месец давам 800 хил. литра по тръбите от „Белмекен“.

– Понеже аз имам излишък вода, за да не я пускам в деретата, съм пренасочил излишната вода да се връща в „Белмекен“.

– Искат от мене да напълня язовира (Студена) и аз го пълня.

– Аз съм спрял водата на Владая, за да има за Перник. Лишил съм Владая от вода, а там реката трябва да тече.

– От мен се искаше да осигуря вода, осигурил съм я. Какво повече да направя, освен да ходя и да ги изкъпя.

Вода по тръбите от Мало Бучино до Перник можело да бъде пусната още преди един месец, а точно тогава   започна прокарването на тръбопровода. По време на телевизионното предаване трасето беше завършено едва на една трета и медиите вдигнаха тревога. Но министърът каза, че е готов веднага да пусне водата. В обясненията си той объркваше литри с кубици вода или съобщаваше само цифри. Първом каза, че осигурил на Перник от 900 хил. до 1,2 млн. куб.м. на месец, няколко минути след това ги свеждаше на 1 200 литра.

Нататък:

– Разбрах, че от вчера се продухват и прочистват тръбите…

– А, това не е към мене. Не отговарям за другите. Говоря само за неща в моя ресор, другите не ме интересуват.

Това е точната характеристика на днешното правителство на ГЕРБ – всяка коза за своя крак. Няма екипност, колективно действие, взаимодействие и взаимно подпомагане на министерствата при национални проблеми. Още в първия си мандат Борисов каза: „Аз искам моите министърчета да се мразят. Така по-лесно ще ги контролирам“. Тази разнопосочност и индивидуализъм, дори егоизъм, пролича още при срутването на стената на язовир „Иваново“ през 2012 г. и 10 души от с. Бисер, Харманлийско, се удавиха. Три години преди това община Харманли, министерствата на отбраната, на околната среда и водите, на икономиката и няколко дирекции и агенции се препираха кой е собственик на язовира. Пишеха си писма, връщаха си отговори, прехвърляха отговорности и през това време водата се просмукваше през стената. Но нито един министър не сигнализира до премиера или вицепремиера, нито веднъж не поставиха въпроса пред Министерския съвет, че има опасност от срутване. И като стана трагедията, пак нямаше виновни. За малко тоягата да отнесе кметицата на с. Бисер, защото не беше от ГЕРБ. Явно, от тогава досега продължава тази кадрова и управленска  некадърност.

Емил Димитров много непочтено се нахвърли върху сегашния кмет Станимир Владимиров като виновник за всички беди на Перник. Водещата изрази надежда, че кметът го е разбрал, а министърът веднага я отряза: „Едва ли! Щом три месеца не ме е разбрал и сега няма да ме разбере. А изяви по телевизиите…“ Но точно кметът Владимиров още с встъпването си в длъжност разкри тази бъркотия с водата, прикриването на кражбите и възникналата криза за снабдяването на Перник. Точно неговите разкрития, интервюта и призиви по телевизиите раздвижиха правителството,  главната прокуратурата, парламента, вкараха Нено Димов в затвора, даже Б. Борисов бързо-бързо довтаса в Перник да успокоява хората. Дори бе принуден с половин уста да признае вината на своите кадри – бившата кметица и областната управителка. Неговите действия наложиха свикване на специално заседание на Министерския съвет. Тогава Ревизоро придумваше Сотир Цацаров да стане шеф на КПКОНПИ.

Реви Зоро! Лошо тръгна министерстването Ви, с оплюването на други и с прехвърляне на вината към здравата глава. Съвсем по Бойковски.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *