Има светлина в тунела на коронавируса и този тунел никак не е дълъг, пише Джерузалем Таймс: „От 80 000 случая на заразени в Китай, почти 85% бяха в Хубей, провинция с 58,5 млн. обитатели, по размер като големите европейски държави Италия, Великобритания, Франция, Германия. Първите дни с по над 100 заразени на ден започнаха около 20 януари. В средата на февруари станаха хиляди дневно. На 6 март се върнаха на на 100 и спадат до дъното оттогава. За 7 седмици болестта се появи, достигна пик и бе потисната практически изобщо.
Ако мнозина се съмняват в данните на Китай и резултатите от карантината, нека погледнат към Южна Корея. Тя избра стратегията на масово тестване, вместо масова карантина. За първи път имахме десетки случаи на 20 февруари. На 3 март дневният брой заболели стигна 850. Оттогава пада и на 15 март мина обратно под границата от 100 на ден, със само 2 изключения. Така Корея успя само за 5 седмици да потисне епидемията и достигна брой, който не представлява предизвикателство за здравната система.
В Япония на 20 февруари нивото на новите случаи беше около 10. 3 седмици по-късно към 15-16 март се вдигна до около 50 на ден, започна да пада до 20 на ден. Така Япония също се вписа в класическото правило за 5-те седмици епидемия.
Данните, идващи от Иран може да са под въпрос, но няма много страни, където болестта се е разразявала реално за повече от 4 седмици. На 27 февруари е първият ден, когато Иран има от около 100 случая. Пикът е на 14 март с 1356 новозаразени. Това са 3 седмици. Оттогава нивото не се вдига, а под под 1000 дневно.
В Европа вирусът удари първо Италия. На 22 февруари се появиха над 50 случая за ден. Оттогава нивото новозаразени нараства до 21 март, когато достига пика си от 6500 за ден. 22 март беше първият ден, в който случаите започнаха да спадат. Така върхът се оказа точно 28 дни – точно 4 седмици след началото.
Втората европейска страна, която показа значителен брой новозаразени бе Франция с 43 дневни случая на 29 февруари, който започна после да се качва и достигна 1900 на 19 март. Оттогава се стабилизира и започна да преваля, т.е. пикът беше достигнат за 20 дни от първия тежък удар.
По същия модел се разви и Германия. Първият значителен дневен брой инфектирани бе регистриран на 3 март, достигайки пик на 20 март с 4500 нови случая – 17 дни след старта. От 21 март започна спад. Подобно развитие се забелязва в Швейцария и Нидерландия, независимо от различните вземани мерки.
Какво да кажем за Израел? Като имаме предвид, че първите значителни бройки бяха около 10 март (б.р. както в България), пикът трябва да дойде в първата седмица на април, а после очакваме да има спад с по няколко случая дневно до края на април.
Трябва да имаме предвид, че различните държави взеха различни мерки. Все пак, ако моделът коректно представя цикъла на коронавируса, тогава тази пандемия трае няколко седмици. Може би вече виждаме светлината в края на тунела и този тунел не е така дълъг“.