За да бъде един процес справедлив, той трябва да е публичен. В наказателните дела трябва да са ясни аргументите на обвинението, да се чуе защитната теза, думата на обвинения и накрая да се видят доказателствата, на които почива съдебният акт. Извънредното положение, в което е държавата заради COVID-19, забрани свободния достъп до съдилищата.
Повечето дела няма да се гледат, докато трае кризата. Но има казуси, които няма как да бъдат отложени за неопределено време. Такива са мерките за неотклонение, тъй като ограничаването на свободата може да стане единствено със съдебен акт. Оказа се обаче, че някои съдилища не просто не са готови, ами нямат и намерение да осигурят публичност по тези производства. А варианти има. Ако за нашата реалност онлайн излъчването от съдебната зала звучи като научна фантастика, то би могло поне от съдилищата да публикуват протоколите от тези заседания, както и актовете си, с които са задържали някого или са му наложили по-лека мярка като домашен арест, гаранция и т.н. Вместо това получаваме бодри съобщения, че еди-кой си съд решава да задържи някого, като ползва скайп.
Явно предпазната маска на Темида й пречи и да говори.
По закон актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им. Изключение е направено за присъдите, с които някой е осъден на затвор. Те се качват, когато прокуратурата уведоми, „че са предприети действия по привеждането им в изпълнение“. (Абсурдна мярка срещу укриването на осъдени, но това е друга тема.) Законът не казва, че актовете от мерки за неотклонение не се публикуват. Съдилищата обаче не го правят.
И се стига до парадокса прокуратурата да информира за съдебни решения. Миналата седмица така се разбра, че е задържан адвокатът на Цветан Василев и Емилиян Гебрев. От прокурорското съобщение обаче не стана ясно какви са мотивите на спецсъда, нито с какви доказателства е бил убеден да остави адвокат Лазар Карадалиев в ареста. Знаем, че този съд задържа и защото някой е твърде умен или защото се ползва с обществена подкрепа. В случая не разбрахме дали адвокатът е задържан, защото е умен, красив, известен или по някаква друга причина. Спецсъдът и дума не обели, секцията на сайта му „дела с обществен интерес“ е празна, а в „пресслужба“ има само графици на заседания до 13 март. Т.е. дори не се информира, че такова заседание предстои.
Ако съдът работи на тъмно и без публични мотиви, това го превръща в извънреден съд, трибунал
Кризата с вируса не може да бъде оправдание за това. Нито може ефектът от липсата на публичност да бъде неутрализиран с една заявка до Съда в Страсбург, че известно време държавата няма да се съобразява с конвенцията за правата на човека. Защото лишаването от справедлив процес не е свързано с мерките срещу епидемията. И рано или късно ще платим за тези нарушения на основни права. Къде е сега омбудсманът?
Явно обаче тепърва ще се нагледаме на безумия. След обнародването на закона за извънредното положение арестите може и да се напълнят с хора, които са нарушили карантината. Главният прокурор Иван Гешев обяви преди дни, че скоро очаква присъди за нарушаване на карантината. И тези присъди ли ще бъдат четени на тъмно?
Нали уж една от целите на правосъдието е превенцията. Как да я има, ако съдът заседава тайно
Или ще чакаме пак на прокуратурата да е глашатай за присъдите. Ами ако тези нарушители са заразени, какво правим?
Дори Иран освободи временно 85 000 затворници като част от борбата с разпространението на коронавирус в затворите. Тук, изглежда, извънредното положение ще даде повод за произвол.
Първите примери са вече налице. Една от промените, направени в извънредния закон, развързаха ръцете на МВР без съдебно разрешение да получават данните за телефона на хората под карантина. Т.е. да знаят къде са и с кого говорят. Това се отнася не само за карантираните заради коронавируса, ами за всички под задължителна карантина. Операторите, разбира се, няма как да знаят дали искането на МВР се отнася наистина за човек под карантина. На практика всеки може да стане обект на такова проследяване. Мярка, която е, меко казано, непропорционална.
Здравето, разбира се, е на първо място. Но не трябва да забравяме и че когато се избира между сигурност и свобода, често и двете се губят. И когато на 13 април или по-късно всичко това свърши, може да се окаже, че извънредните мерки имат извънредно висока цена. Защото този начин на действие може да се услади на много хора в българската съдебна система и да остави отпечатък завинаги.
Доротея Дачкова