Би трябвало да сме доволни. Искахме депутатите да намалят или поне да замразят заплатите си. А те взеха, че напълно лишиха от възнаграждения не само себе си, но и всички големи шефове в изпълнителната власт. Че и ги даряват за борбата с пандемията. Ама защо това никак не се усеща като жест на съпричастност, както ни го рекламират, а намирисва на пореден политически трик?
Защото е точно това. И сценката, която се разигра късно вечерта на 6 април, когато беше прието парламентарното решение, го доказва недвусмислено.
Цяла България знае предисторията. Цвета Караянчева – шефът на парламента, рече, че няма лошо депутатските заплати да растат и в периода на кризата, защото така народните избранници повече щели да даряват. Публиката се възмути, премиерът Бойко Борисов се стресира и, както винаги се случва, когато обкръжението му хвърли кал върху собствения му престиж, се опита да омилостиви общественото мнение – моментално нареди възнагражденията на парламентаристите да се замразят на нивото им от края на 2019 г. Така същото щеше да се случи и с доходите на куп важни личности по върховете на държавата, чиито заплати са обвързани с депутатската – президент, вицепрезидент, министри, шефовете на съдебната власт и др.
Е, хубаво – не им се щеше да се лишат от увеличение, но публичният натиск ги принуди.
Още повече, че идеята на ГЕРБ отключи едно доста комично съревнование между парламентарните формации – кой да предложи по-ниско ниво на заплатите и така да се покаже по-солидарен с обществото в кризата. Забавно беше да се гледат напъните на депутатите – излиза един и настоява за 50 процента намаление спрямо средната за страната (ВМРО), следващият го надцаква с изравняване с минималната („Воля”), а накрая някой удря всички в земята с идеята да се откажат въобще от възнаграждения (НФСБ). Последното прозвуча почти като шега в онзи момент. И сигурно е било, докато герберите не се усетиха, че политически „келепир има в тая работа”.
Когато се стигна до гласуването – почти 10 часа след края на обсъжданията по въпроса, депутатите на ГЕРБ изведнъж обявиха – без заплати! Това дойде като гръм от ясно небе – парламентът беше изкарал цял ден в тежки дебати по държавния бюджет и извънредния закон, и се очакваше, че накрая просто ще гласува замразяването и ще приключи с цялата история. Вместо това беше представено едно очевидно дълго обмисляно и внимателно подготвено юридически решение, посрещнато с почти неприлични възторзи от „Воля” и патриотите, и с мълчаливо съгласие от БСП. Дали е законно, дали е съобразено с принципа на доброволността при даряването – кой ти гледа, нали народа трябва да впечатлим!
Ударна доза популизъм, ще кажете? Да, но не само. В това развитие имаше два важни момента.
Първо, герберите изрично наблегнаха, че ще направят така, че мярката ще важи само за парламентаристите и за големите шефове, подчинени пряко на премиера – но не и за президента и неговия заместник, ръководителите на съдебната власт и на независимите регулатори. Второ, минути по-късно Валентин Касабов, зам.-председателят на НФСБ – партията-съюзник на ГЕРБ, която първа издигна лозунга „Без заплати!” – се впусна в дълго слово, в което ръчкаше държавния глава Румен Радев да последва примера на депутатите. Обръщението му към Радев си заслужава да се цитира: „Времето е чумаво. Трябва да бъдем заедно. Кой, ако не президентът, трябва да покаже тази мъжественост, зрялост и отговорност? Кой, ако не самият бащица на българската нация да се докаже по някакъв начин и да опровергае всички онези нелепости към неговия имидж и лъчезарен облик. В противен случай можем да кажем, че бащицата е само на книга. Бъдете мъж, политик и българин! Много малко ви остава! Действайте!”
Интересно, нали? Не призова към същото главния прокурор Иван Гешев или ръководителите на върховните съдилища, или шефовете на регулаторите. Сети се за президента. Същият онзи президент, който е в непрестанен открит конфликт с Бойко Борисов и ГЕРБ, след като в началото на февруари обяви, че снема доверието си от правителството. Вражда, която продължава и досега, и все по-често приема най-грозни форми.
Ама предложението на ГЕРБ не засегна държавния глава, нали? Пряко – не. Ако бяха отнели и неговата заплата с парламентарното решение, всички щяха да кажат: Ето, дори не го оставиха сам да реши, а насила направиха избора вместо него. Сега обаче, всеки път, когато се повдигне темата, Борисов ще може да каже: Ами, аз отговарям за своите, казал съм им да бъдем солидарни с народа, а Радев отговаря за себе си, ако иска, и той да бъде солидарен, ако не иска – негова си работа. Днес президентът побърза да отговори, че преди 2 седмици е дарил заплатата си на старците във Видин и по адрес на Борисов цитира Гьоте : няма нищо по-страшно от активната глупост. Президентът върна лентата по-назад и призова депутатите и те да дарят мартенските си възнаграждения.
Хвърлихме светлина върху цялата история около зануляването на заплатите. Както е казал Гьоте: Licht, mehr Licht !
Да му мислят сега чиновниците, които заради непоправимата склонност към популизъм на Борисов ще изкарат тежките времена без (официални) доходи.
Людмил Илиев, „Сега“