Мерките, които управляващите приеха в защита на длъжниците, които не могат да покриват задълженията си в условията на кризата, се оказаха без никакво покритие. В закона за извънредното положение няма предвидени санкции, които да възпрат кредиторите, ако се опитат предсрочно да си съберат вземанията или да наложат лихви. Това става ясно от отговор на финансовия министър Владислав Горанов на парламентарно питане от депутата Кристина Сидорова (БСП).
В писмото си до министъра Сидорова разказва, че получава все повече сигнали от граждани, сключили договори с небанкови финансови институции за потребителски или ипотечен кредит. Хората се оплакват, че кредиторите им са ги заплашвали със съд, ако не погасят просрочени задължения. Това влиза в противоречие със специалната разпоредба на извънредния закон, защитаваща длъжниците, посочва соцдепутатът. И пита какви санкции ще бъдат наложени на онези, които го нарушават.
Въпросният текст – прословутият чл.6 от закона, след последната му редакция гласи, че заради забавени задължения на граждани и юридически лица няма да се начисляват лихви и неустойки, задълженията няма да бъдат обявявани за предсрочно изискуеми, договорите няма да бъдат разваляни, ако не се изпълняват, и няма да могат да бъдат изземвани вещи. Тези мерки важат само за длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и др.), предоставени от банки и финансови институции по Закона за кредитните институции, и по договори за лизинг. Както и когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции и трети лица – като тук влизат колектори и фирми за бързи кредити, твърдяха депутатите при приемането на разпоредбата.
Горанов отговаря, че няма правомощия да контролира визираните в разпоредбата кредитори. Затова поискал информация от БНБ. От централната банка отвърнали, че към момента (писмото на министъра е от 13 април) няма постъпили оплаквания от граждани. Това обаче засяга само финансови институции, вписани в публичния регистър към БНБ, воден по Закона за кредитните институции. Тоест, за всички останали финансовото ведомство и БНБ не могат да кажат нищо.
Интересното идва, когато Горанов коментира наказанията за нарушителите. А такива санкции въобще не са предвидени в закона, посочва финансовият министър. „Разпоредбата урежда ограничаване на последиците от забава в отношенията между частноправни субекти – страни по договори за кредит или лизинг”, отбелязва Горанов. И препоръчва, при неспазване на закона от кредиторите, засегнатите длъжници да подават жалби до Комисията за защита на потребителите (КЗП), ако става въпрос за потребителски или ипотечни кредити. „Наред с тази възможност, засегнатите лица могат да търсят защита и обезщетение за евентуални вреди и по общия ред”, допълва той. А в случай на принуда или сплашване – да търсят правоохранителните органи, завършва Горанов.