Финансовото преразпределение на дългове в Европа чрез така наречените коронаоблигации няма да помогне особено много на Италия , макар че именно тя настоява за въвеждането им. Това твърдят германски икономисти, които изчислиха кой колко би получил или платил в ЕС при различни сценарии на действие, предаде Клуб Z.
Дори и общността да вземе общ за целия ЕС заем от 1500 милиарда евро, за Италия ефектът няма да е значителен, смята Фридрих Хайнеман от Центъра за европейска икономика във Франкфурт.
Нещо повече – в един от сценариите, които са разработили, се стига до там, че страни като България и Румъния трябва да плащат, а Холандия да е получател.
В първия разгледан от тях сценарии коронаоблигациите се разпределят между целия ЕС, а не само в еврозоната според това кой колко е засегнат от кризата, като за критерии се ползват данните на МВФ. Ако за връщането на този заем се взима предвид БВП на всяка страна, то при такова разпределение Германия ще трябва да плати 21,6 милиарда евро повече, отколкот първоначално ще получи, а Италия ще получи 47,4 милиарда евро повече, отколкото ще трябва да връща.
Във втория сценарий парите от общ заем ще се разпределят според броя жертви от корона вируса. При него Германия ще даде 283 милиарда евро, а Италия ще получи 83,7 милиарда.
Италианските политици в момента подчертават, че основното предимство на общи заеми е много по-изгодната лихва, при която те ще се получават. Според изчисленията на Хайнеман обаче за Италия това би означавало спестяване едва на 1,3 млрд. годишна лихва, за Германия – 1,9 млрд. допълнително натоварване.
От конструрирането на облигациите зависи и какво ще стане с източноевропейските страни, които имат солидна финансова стабилност, но се стига до вероятността, ако заемът се разпредели между всичк ч ленк ина ЕС, Франция, България и Румъния да са нето платци като Германия, а Холандия да е сред получателите като Италия.
Според Хайнеман Италия няма да получи в нито един сценарий повече от 4,7% от БВП допълнително, което е сума, недостатъчна за решаване на проблемите й. За да има значителен ефект, трябва тя да бъде освободена от връщане на заема.
Хайнеман предупреждава обаче, че тогава ценните книжа на Италия ще се обезценят толкова, че ЕС ще трябва да заменя все повече от тях с еврооблигации и ако еврооблигациите са инструмент само за еврозоната, както бе първоначалната идея, то тя ще се разпадне.
„В момента проблемите се въртят твърде около еврозоната, а източноевропейските държави попадат извън погледа ни. Те обаче са по-бедни от Италия, особено страни като България и Румъния. Каква европейска солидарност е, ако не обърнем внимание на този проблем също?“, посочва още Хайнеман.
Според него трябва да спре да се мисли за еврооблигации, а да се насочи поглед към възможността за ефективно решаване на проблемите чрез други механизми като кредитните линии на ESM.
Дори и Италия да успее да убеди финансовите министри от еврозоната или дори от целия ЕС за поемане на общ дълг чрез общи облигации, то подобна стъпка е юридически незаконна в доста членки и докато се преодолеят правните спънки, ще измине твърде много ценно време. В същото време вече съсществуващи механизми като ESM могат да отпуснат пари веднага, посочва Хайнеман.
Различен от класическите общи еврооблигации механизъм вече е намерил Берлин, за да помогне на Италия, без да подлага на риск финанисте на стабилните държави в еврозоната. Пред репортери Меркел обяви днес, че има възможност, с която да се отпуснат пари за справяне с щетите от коронакризата, като се използва механизъм, подобен на еврооблигациите, но с намален риск за останалите членки и с ясни срокове на действие.
Възможно е да се увеличи бюджета на ЕС, като се надхвърли твърдата иначе граница от 1% над националния БВП. Успоредно с това стабилни финансово държави да могат да гарантират за заемите на Италия, Франция, Испания, посочи Меркел и по този начин показа, че явно се стига до компромис по болезнения въпрос за еврообилагциите. Класически общи облигации няма да има. Идеята е съвместима със съществуващите европейски и национални договори. Предложението й вече е обсъдено и доизяснено с президента на Франция и премиерите на Италия и Испания, както и председателит ена ЕС и ЕК.