.. Втори ден следя сърцераздирателните вопли, сълзи и сополи на медийни „топ“ герои – каква загуба бил Милен Цветков за журналистиката и телевизионния ефир, как бил един от най-добрите телевизионни водещи, и как бил незаменим.
Куцо, кьораво и сакато в тв журналистиката, изживяващо се като „топ“, се изреди да реве за Милен Цветков. И да плаче върху гроба на журналистиката.
Чак и Нова телевизия се пренави, да и се чудиш на типигьозлъка. Две капки с вода, без вода, мапки, магърдичи, гали, „опозиционни“ УЖ телевизийки и така нататък, и така нататък, се покатериха върху убийството на Милен Цветков, белким блеснат, че и те „смели“, „уважавайки“ смелостта му.
Не се заяждам, ама тая „мъка“ у онези, които са могли да му помогнат приживе, ми идва чак до гърлото.
Къде бяхте, бре, оплаквачи, когато Милен Цветков през последните две години бе без работа?
Гледах тази вечер предаването на Генка Шикерова, посветено на Милен Цветков и въпреки че Генка бе подчертано обрана в емоцията, колежка на Милен, която е била изключително близка до него, не устоя и бе бясна на всички лицемери, които дори не са го поздравявали и не са му вдигали телефона, и как той – горд човек! – не го е боляло от друго, а че са го лъжели нагло и са се криели като мишки…
По Коледа Милен и е споделил, че спестяванията му позволяват да издържи до месец март т.г., а нататък…
Нататък не стигна. Като се изключи, че малко преди убийството му Тв1 му даде шанс.
Знам какво е „падналият няма приятели“, изживявала съм го.
И този оплаквачески хор на „примрели от мъка“ продуценти, тв босове и чорбаджии, и лицемерни колеги, които рецитират надгробни слова за смелостта на Милен Цветков, а самите те са се сгънали като мишоци, е позорно лицемерие!
Незаменим бил. Да, и кво?! Що не го взехте на работа? Защо не му дадохте предаване? Защо, бе, плашипутарници?!
Защото Чорбаджията на Хунтата Боко Тиквата щеше да ви „опраска“ ли? Ами, хубаво, плазмодии сте му, мълчете си и козирувайте, какво пищите сега лицемерно за Милен Цветков СЛЕД СМЪРТТА МУ?!
Ах, ох, оф, трябвало нещо да се промени, убийството на Милен Цветков го показвало…
Нищо няма да промените, мишоци, нищичко!
Защото това трябваше да правите непрекъснато и откакто въобще сте се докоснали до професията на журналистиката. Но, тъй като тая професия за вас е бакалия, нищо няма да направите, нищичко!
За журналистиката се иска свобода. Свобода, която всеки ден се извоюва с храброст, а не с лизане на задника на Властта, която управлява.
В България такива журналисти, на които не им пука да говорят истината, без да примигват, без грам автоцензура, без да надуват лицемерно джуки, се броят на петте ми пръстта.
И най-отвратителното е, че дори сега, когато лицемерно хленчите по храбростта на МЪРТВИЯ Милен Цветков, продължавате в битността си на журналисти да се държите като плазмодии.
Трябваше да умре Милен, че да се сетите за него.
Имаше преди години един лаф: „Здрасти, като те видях се сетих за тебе!“.
Ех, Милене, признаха те – като умря се сетиха за тебе.
Само още дето не са те върнали в сутрешния блок с трудов договор.
Нещастници.
Веселина Томова