Рицарите на антикомунизма поведоха епична битка с мъртвия Валери Петров. Те обичат да размахват плашилата си срещу мъртви опоненти, които иначе биха ги заврели словесно в миша дупка, където им е мястото.
И понеже лягат и стават с думата “истина”, сега разкриват на “обществото” “ страшната истина”, че Валери Петров , когото упорито наричат Меворах, за да не остане съмнение каква е крайната им цел, бил написал поема (всъщност малка пиеса, която не са и чели) със заглавие “НароденЪ съдЪ”.
“Страшната истина” не е обаче съществуването на тази брехтова по характер пиеска, а нейното политическо манипулиране.
В какво обвиняват Валери Петров кафявите тевтонци? Че е имал леви убеждения. So what? Причинил ли е някому вреда? Не. Еволюирал ли е ? Да, той беше убеден демократ и го доказа с поведението си в Съюза на българските писатели.
Написа ли забележителни творби? И децата ще ви кажат да!
Извърши ли гигантския превод на целия Шекспир , заради който днес е достъпен за всички българи?
Изобщо допустимо ли е някакви духовни , самозабравили се пигмеи и глашатаи-кресльовци на кафявото дясно да упражняват ЦЕНЗУРА върху един поет за написано от него през 1945?
Не си ли дават сметка, че това е абсолютен ФАШИЗЪМ. Тези индивиди са абсолютно без значение. Онова, срещу което протестирам, е стадният, покорен начин, по който се равняват в името на някаква “истина”. Историята е такава , каквато е. Тя не е “истина”, а поредица от интерпретации на събитията.
Валери Петров може да бъде харесван, по-малко харесван, обожаван или отричан по естетически причини и според предпочитанията на различни категории читатели. Но не може да бъде ЦЕНЗУРИРАН по абсолютно гьобелсов начин, на какъвто бяхме свидетели по повод 100-годишнината му.
Не прочетох президентът, “видни” литератори и божем поети да кажат една дума за тази годишнина. Мълчат пред антикомунистическите комисари.
Което е жалко и ги прави смешни.
Леа Коен, Фейсбук