От седмици наред МВР облъчва обществото с твърдения, че хиляди българи са се запътили към затвора, защото са декларирали неверни обстоятелства в декларациите, които са оставяли на влизане и излизане в съществувалите месец и половина контролно пропускателни пунктове (КПП) около областните градове. Те бяха премахнати, но темата за неверните данни остава.
Тия дни дойде и новата порция плашене от страна лично на вътрешния министър Младен Маринов. В отговор на въпрос на депутат от БСП той разясни как вече четири държавни институции проверяват данните, с които се е влизало или излизало през КПП на МВР, разположени на входовете и изходите на областните градове. От думите му стана ясно, че ангажирани с проверката са
НАП, НОИ, Агенцията по заетостта и Главната инспекция по труда. За да има още повече напрежение, вътрешният министър обясни и че е разпоредил декларациите да бъдат съхранявани до края на противоепидемичните мерки, а когато документът е доказателство по образувано досъдебно производство, ще се пази до приключване на съдебния процес.
Плашенето със санкции, затвор, глоби продължи и през различни произволни числа, размятани основно от МВР. Като например, че са извършени проверки на 62 940 декларации. 3750 от лицата, които са декларирали, че отиват на работа, всъщност нямат регистрирани трудови договори, а 528 от тях са регистрирани като безработни. Или как по данни на МВР са образувани над 200 досъдебни производства за посочване на неверни данни в декларациите.
От Инспекцията по труда вече установили несъответствия в подадените по КПП-тата декларации и за ден са засечени 55 души, регистрирани като безработни, но посочили като основание „отиване на работа“ през съответните пунктове. За 14 от тях е установено, че са регистрирани като безработни, а полагат труд. От Инспекцията проверили и 53 работодатели, за които преминаващи декларирали, че работят. При 37 от тях е установено, че нямат никаква връзка с работниците, декларирали, че работят при тях.
И накрая бе съобщено, че всички несъответствия в декларациите се предават на прокуратурата. Както и че тепърва ще се проверяват всички декларации – разбирай всеки, който е посочил неверни данни, го чака прокурор, затвор, санкции. Или казано по-простичко хиляди, десетки хиляди и вероятно дори стотици хиляди да треперят, че ей сега и у тях ще влети отряд от барети, които ще арестуват и след съд ги чака тъмничен затвор.
Нищо от това няма да се случи по много причини. Някои от тях са чисто обективни, що се отнася до възможностите на МВР. За всички тези дни, в които имаше КПП-та около областните градове и се подаваха такива документи, вероятно са се натрупали няколко милиона декларации. МВР може да провери съвсем малка част от тях.
По-важното в случая е, заканите на МВР на практика няма как дори да се захванат за закона. Всъщност декларацията за преминаване през пунктовете бе въведена на 21 март, като изрично бе посочено, че тя е в полза на гражданите и за да могат те да бъдат улеснени. Оттогава изискванията към нея се променяха няколко пъти. Първо тя се попълваше собственоръчно и се показваше на КПП. После започна да се изисква заверка от работодател. След това МВР промени формата на декларацията, като отпадна заверката от работодателя и започна да се изисква служебна бележка, служебна карта или пропуск, удостоверяващ работното място на пътуващия. После екземпляр на попълнената декларация започна да се събира от служителите на пункта.
Малко по-късно министърът на здравеопазването издаде нарочна заповед, с която отново бе обявено, че се облекчава влизането и излизането от областните центрове. Посочено бе, че причина за пътуването вече може да е и необходимост от полагане на грижи за роднини или близки, когато населеното място, в което живеят, е различно от постоянния или настоящ адрес на пътуващия, както и необходимост от снабдяване със стоки от първа необходимост.
После внезапно дойдоха и заканите за глоби, съд, затвор. Но защо те изглеждат кухи? Дни наред въпросните декларации бяха само на основание мнение и решение на МВР. По-късно бе направен някакъв опит да бъдат легализирани чрез заповед на здравния министър. Дори това обаче не изчиства проблема за тяхното основание и доколко попълването на неверни данни в тях може да доведе до последствия от Наказателния кодекс и наказателно дело. Както бе посочено и в двата случая на споменаване на тези декларации – и от МВР, и от МС, те бяха обявявани като улеснение за хората.
Важното е обаче, че по текста от НК за неверно декларирани обстоятелства няма никакъв шанс каквото и да е разследване и дело. Първо, защото подобно изискване може да го има само в закон или акт на Министерски съвет. Тук подобно нещо няма. Нещо повече – въпросните декларации не са записани на практика никъде.
Отделно няма как декларирането точно на въпросните обстоятелства в декларациите на МВР да могат да бъдат съставомерни. Най-малкото, защото те би трябвало да са известни на органите, свързани са с документи за самоличност и категории като настоящ и постоянен адрес. Все декларирани от съответните хора. Да припомним, че например хората от властта не носеха дълго отговорност, ако излъжат в декларациите си за имотното състояние. Тезата на прокуратурата беше, че всичко те са декларарили пред данъчните и там, в данъчните декларации има наказателна отговорност. но такава не можело да има за публичния регистър, защото няма удостоверителна сила, а само уведомителна роля. И ако лицата от властта не може да бъдат наказвани, каква е логиката това да може да се прави спрямо хора, които също отдавна са декларирали обстоятелствата, свързани с адрес, документи за самоличност и т.н.? Никаква.
Сигурно и самите автори на заканите я знаят тази работа, защото вероятно неслучайно и под декларациите не пише нищо за неверни обстоятелства и за текстовете от НК, които се отнасят до това. Под декларациите е написано, че има наказателна отговорност за нарушаване на противоепидимични норми и карантина. По-точно следното:
„Известно ми е, че наказателната отговорност по чл. 355, ал. 2 от Наказателния кодекс за нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева“. И тук обаче въпросът е с какви точно неверни данни, свързани единствено с работа и адрес, са част или биха могли да са част от нарушенията? Ако приемем, че има някаква епидемична опасност, защо изобщо се пускат хора през КПП-тата? Ами, ако стотици хиляди декларират вярно адрес и работа, а пък са болни или носители, тогава кой е по-големият проблем?
Със сигурност и тук трудно ще издържи в съд каквото и да е обвинение по НК. Затова и в стила на шефа на НОЩ при въпрос „Влизам ли в затвора за неверни данни в КПП-декларациите“, отговорът е „Не, не влизате“.
Александър Александров, „Сега“