Правосъдният министър Данаил Кирилов настоя наложените актове за нарушение на карантината да не бъдат обжалвани. Направено е предложение и за формулиране на нова дефиниция за понятието еднократно правно действие, съобщава news.bg.
За всички органи и институции на дистанционна и електронна форма на съдебни заседания се удължава срокът, стана ясно още при представянето на промените в Закона за здравето в парламентарната правна комисия, с които ще се позволи противоепидемичните мерки да бъдат продължени и след отпадането на извънредното положение на 13 май.
Туристическият министър Николина Ангелкова настоя, че е необходимо да има правна възможност наематели и концесионери да не плащат концесионно възнаграждение. Ако те изберат опция да не платят концесионно възнаграждение, това ще го задължи да предостави безплатни плажни принадлежности.
Ако пък концесионерът или наемателят реши да плати концесионно възнаграждение наполовина, то тогава и плажните принадлежности трябва да бъде намалени наполовина, поиска Ангелкова.
Туристическият министър призова да не се тълкува идеята, ако на концесионерите им бъдат опростени възнагражденията, те да не предлагат плажни принадлежности. Това би било абсурд.
Ангелкова настоя да бъде обсъдена между първо и второ четене на законопроекта и наредбата по категоризация за местата за настаняване и хранене.
Целта на промените е да се намали и забави епидемията и да се даде възможност на болниците да се подготвят, каза при представянето на законопроекта министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
В промените е записано, че здравният министър по предложение на главния държавен инспектор може да обявява извънредна епидемична обстановка и да въвежда временни епидемични мерки в страната или на отделен регион с цел защита на живота и здравето на българските граждани, поясни Ананиев.
Предвижда се конкретните противоепидемични мерки да се определят с акт на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор или на директора на Регионалната здравна инспекция.
Прави се промяна, с която се предвижда министърът на здравеопазването с наредба да определи условията и реда за задължителна изолация на лицата, болни от заразни болести; на заразоносителите; карантина на контактните с тях лица и на лицата, които са влезли на територията на страната от други държави.
С внесените текстове се променя и Законът за извънредно положение, част от мерките ще останат два месеца след неговото завършване, отбеляза министър Ананиев.
Кирил Ананиев съобщи, че е сформирал работна група, която в срок до 11 май трябва да изготви и представи в Министерството на здравеопазването необходимите административни актове и наредби, които да са готови при свършването на извънредното положение и евентуално обявяване на извънредна епидемична ситуация. Работим в момента с категоричната уговорка, че тези административни актове и наредби ще отчетат всичко, което се вземе като нови решения при гласуването на законопроекта в парламента на първо и второ четене, заяви здравният министър.
Целта на Закона за здравето е да запазим живота и здравето на българските граждани след извънредното положение, каза зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Ципов по време на дебатите. И така обясни позицията на управляващата партия в подкрепа на внесените текстове.
Зам.-председателят на БСП Крум Зарков обяви, че червените ще се въздържат при гласуването.
Проектът е прикачен към Закона за здравето, въпреки че по-голямата му част се отнася до Закона за извънредното положение, посочи Зарков. Според него разглежданите текстове влизат в противоречие с конституционни норми.
Законопроектът има за цел да уреди мерките на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение, се казва в мотивите на вносителя.
С проектозакона се предлагат промени, които имат пряко отношение към възможността за разпореждане на противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването.
Новите мерки срещу епидемията обаче може да се сблъскат с Конституцията. Здравният министър може да ограничава граждански права само при обявено извънредно или бедствено положение, смятат адвокати и депутати
Експерти и депутати от опозицията предупредиха, че начинът, по който управляващите са написали своя законопроект, може да постави здравния министър Кирил Ананиев в ситуация, в която да действа срещу Конституцията.
С проекта се правят промени в Закона за здравето, с които на министъра се позволява да обявява извънредна епидемична обстановка по предложение на главния държавен здравен инспектор. Така се въвеждат временни противоепидемични мерки, които могат да обхванат отделен регион или територията на цялата страна. Мерките се въвеждат със заповед или с наредба.
По тази начин на практика ще се даде възможност на здравните власти да използват при нужда действащите сега мерки срещу епидемията и след края на извънредното положение. Според правните специалисти обаче подобни ограничения върху правата на гражданите Конституцията позволява само при две хипотези – или при извънредно положение, както сега, или при бедствено положение. А със законовата промяна, която управляващите предлагат, отпада сегашното правно основание за ограниченията, без да бъде дадено друго.
„Извънредната епидемична обстановка досега не е била дефинирана. Ако не се дефинира сега и не се привърже към понятието „бедствено положение”, министърът няма да може да ограничава правото на придвижване и да са затварят заведения, или да се забраняват вид дейност .
При обявяване на бедствено положение възниква конституционният механизъм, който дава възможност на изпълнителната власт да извършва определени ограничения на правата на българските граждани по един общ начин”, обясни адвокат Валя Гигова, която редовно консултира депутатите в правната комисия.
Обезпокоиха се и депутатите от опозицията. „Предвижда се ред, по който да бъде обявявано извънредно епидемично положение – от министъра на здравеопазването по предложение на главния здравен инспектор. Тежка отговорност, г-н министър, са тези решения и съвсем не е ясно дали всъщност конституционно имате право да я поемете”, коментира Крум Зарков от БСП.
Управляващите не се смутиха. „Ние оставаме изцяло в онзи кръг от мерки, който е разпоредило медицинското законодателство с оглед на екстремните ситуации … Още в първия дебат на 13 март парламентът трябваше да прецени и да балансира – доколко да остави гъвкавост на изпълнителната власт, и доколко да ограничи изпълнителната власт да ограничава гражданските свободи. Твърдя, че тук нямаме нищо ново като ограничение. Специално по отношение на правото на придвижване, това е една от същественият инструментариум на медицината да се бори с разпространението на заразата”, заяви правосъдният министър Данаил Кирилов.
Самият Кирил Ананиев се защити с чл.35 от Конституцията, който постановява, че „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, но това право може да се ограничава в защита на националната сигурност и народното здраве. Адвокат Гигова обаче възрази, че въпросната разпоредба засяга „индивидуално ограничаване на права – който е болен, да го пратим в болница или вкъщи, за да не зарази други.” „Не е достатъчно да е предвидена в закона формата на ограничението, а трябва да са налице и тези две ситуации – или извънредно положение, или бедствие”, допълни Гигова.
С мъгляви обещания, че тези въпросителни около законопроекта ще бъдат адресирани между първо и второ четене, управляващите го гласуваха с подкрепата на своите партньори от „Обединени патриоти”, както и на ДПС и „Воля”. Социалистите се въздържаха. Законопроектът ще се гледа на първо четене в пленарната зала на парламента още в петък, 8 април.