Вирусът хвана БСП в крачка. Корнелия Нинова тъкмо се бореше за нов кредит на доверие, беше насрочила за 26-и април пряк, вътрешнопартиен избор за председател /както правеше едно време СДС/, а на 3 май трябваше да има конгрес и затова в партията течаха отчетно-изборни събрания. Цялата кампания обаче спря в мига, в който се появи първият болен от covid-19 в България.
Спря, ама не съвсем.
Докато всички остроумничеха на тема коронавирус, Нинова действаше решително. Работеше активно, така да се каже, върху списъка на партийните гласоподаватели. Този списък е велика тайна, тъй като никой не знае колко са членовете на БСП, които ще имат право да гласуват на преките избори за председател. Правилно не знае, защото от „Позитано“ още не са решили колко да гласуват. Засега от централата звънят на избрани социалисти и ако те не вдигнат телефона, от централата ги отлюспват безкомпромисно. „Специално в организацията, където аз членувам, реално са зачеркнати с писмо редица живи, функциониращи председатели на големи села“, казва в едно интервю ексдепутатът от БСП Атанас Мерджанов.
Освен че отлюспва реални членове, Нинова започна и да уволнява – миналата седмица, докато критикуваше правителството, че не се грижи за хората, останали без работа и без доходи, тя съкрати половината /5 души/ от може би най-важния партиен отдел – организационния. Това ядоса всички, но най-много Младежкото обединение в БСП, защото един от съкратените бе зам.-председателят на младежката организация Атанас Атанасов. Не е тайна защо Нинова съкращава – защото в БСП няма пари. Липсата на пари официално се обяснява с орязването на партийните субсидии, което си е кофти признание – че
партията е полегнала изцяло на издръжка на бюджета
Поради същата причина – безпаричие, беше съкратена огромна част от служителите в партийната телевизия БСТВ. И преди БСП е била в опозиция, а субсидии не е имало, но партията никога не е била в толкова лошо финансово състояние. Един пример за безпаричието в БСП, който трябва да се помни – когато коронавирусът се развихри и всички започнаха да събират дарения, БСП не успя да се включи. Нинова все пак направи кампания, която се казваше „Солидарен Великден“. Партията раздаде козунаци и няколко яйца…
В БСП се говори, че заради липсата на пари, Нинова е започнала да тегли кредити, срещу които залага партийни имоти. Появи се информация, че Изпълнителното бюро на БСП продава имоти на партията и ипотекира къщата в Пловдив, дарена от Васил Коларов, и къщата в Казанлък – печатница на Георги Кирков, за изтеглен кредит от 500 000 лв. Корнелия Нинова категорично опроверга това: „Къщите в Пловдив и Казанлък не са и няма да бъдат ипотекирани от настоящото ръководство“. Дни по-късно се появи документ, от който става ясно, че къщата в Пловдив е ипотекирана и то преди изявлението на Нинова, а през февруари т.г. ИБ е взело решение за нови кредити.
Защо Нинова докара партията до такова финансово дередже, е трудно да се каже. Може би, защото Нинова е във война с хора като Георги Гергов, които финансират партията. Те бяха приятели, но са във война от 2017 г., когато Нинова подгони Гергов след ЦУМ-гейт. Спомням си размяната на реплики, разказана от Гергов от онова време: „На мен тя ми каза: „Трябва да си подадеш оставката“.
Аз й отговорих: „Майната ти!“
Въпреки това двамата продължиха да живеят в една партия – Нинова като национален шеф, Гергов като регионален.
Живяха така допреди няколко седмици, когато тя извади вътрешнопартийна кореспонденция и я пусна в публичното пространство. Нещо, което не се прави по принцип – партийци да си развяват мръсното бельо. В писмо до НС на БСП и председателите на областни съвети Гергов беше написал, че по време на епидемия партия като БСП не може да предлага проста опозиционност, трябва да предлага и решения. В случая Гергов не казваше нещо, което е тайна или което не се споделя от съществена част от симпатизантите на БСП. За да демонстрира опозиционност по време на криза, Нинова потърси алтернативна на официалната постановка и я намери в лицето на доц.Мангъров, според когото не е необходима някаква сериозна социална изолация, а е по-добре всички да изкараме т.нар. стаден имунитет. От тази позиция Нинова започна да критикува правителството и щаба, че предприемат неадекватни мерки, че властта плаши хората и т.н., и т.н.
Ако Нинова бе премиер, Мангъров щеше да е шеф на щаба.
Нинова обаче загуби и тази крепост – в мига, в който стана ясно, че Борисов и доц. Мангъров си пишат окуражителни sms-и, че правителството пренебрегва медицинските заключения на щаба и въпреки липсата на предпоставки, сваля ограничителните мерки. Оказа се, че Нинова трябва да поддържа нещо, което Борисов прави. След този момент Нинова съвсем заряза коронавируса. Съсредоточи се върху БСП.
Гергов бе обвинен, че е човек на ГЕРБ. Той също нарочи Нинова за човек, който е чужд на партията: „Аз винаги съм казвал, че нейното копче се натиска някъде отвън. Не може да е в партията това копче, защото тя не е партиен човек. И е тръгнала на война вътре в партията. Докога ще я рушим тая партия?“
С подобна епистоларна тайна кореспонденция Нинова изненадващо върна на поста му Борислав Гуцанов – председател на областната структура на БСП във Варна. Миналата година тя отиде във Варна и свали политическото си доверие от Гуцанов, който след това сподели: „Нивото, до което БСП е доведено в момента от това ръководство, е много посредствено“. Нито свалянето, нито качването на Гуцанов бяха актове на партията, а решения на Нинова.
Нинова последователно разчиства партията.
Тя започна този процес преди години, като успя за това време да подмени елита на БСП – с мотив, че той е остарял, непродуктивен, че е нужно да се даде път на младите и т.н. Подмяната обаче не роди изборна победа, доведе до повсеместно разцепление и финансова криза. Разцеплението е във върховете на БСП – на „Позитано“ и в ПГ. То накара Нинова точно преди година да подаде една „пунта мара“ оставка като шеф на БСП.
Сега имаме опозиционна партия, в която 20 души от ПГ на БСП гласуваха Валери Симеонов да стане зам.-председател на Народното събрание. 27 депутати от БСП пък гласуваха „за“ Сотир Цацаров като шеф на антикорупционната комисия /и те не бяха от вътрешната опозиция/. Имаме БСП, която не участва в протестите срещу безалтернавния избор на Иван Гешев. БСП не защити президента Радев в първите дни на атаката, която му спретна Гешев. Тази партия няма отношение към кризата в третата власт, нито позиция по повсеместното разбиване на четвъртата власт.
Въпреки продължаващото вече толкова време напрежение в БСП, е трудно да се каже, че там тече битка. Има съпротива, но за да има битка срещу Нинова, някой наистина трябва да я поведе.
Кое е лицето на съпротивата срещу Нинова?
Гергов, Гуцанов? Моля ви се! Гергов и Гуцанов не могат да обединят половин Пловдив и Варна, камо ли лява България. Имаше един заявил се като водач на бунта – Валери Жаблянов, който беше безцеремонно изхвърлен от Изпълнителното бюро на БСП. Но честно казано, и да беше останал, едва ли щеше да размърда партията.
Войната с Нинова би била спечелена само от достатъчно популярен човек в БСП, който иска да обедини партията, а не да даде реванш на „корнелките“. Не може в партията да няма такъв човек.
Петьо Цеков, „Сега“