В първата част на материала Илиян Василев описа базовите елементи на „властовата мрежа“, или Кабала, съзаклятие на хора с общи интереси в България. В нея влизат политици, бизнесмени и други социално, политически и бизнес значими фактори. Борисов е удобна фигура за Доган и Пеевски, която губи все повече власт, но е приемлив за Запада. В прокуратурата например хората на Борисов са изолирани, „Корпулентният“ има пълен контрол и върху правителството. Първата линия на контрол са службите и банките, втората – медийната среда.
Третата линия на контрол е законодателната власт
Тази работа изисква продължително време и усилия. Въпреки че Парламентът не контролира на микроравнище публичните кешови потоци, той контролира властта и бюджетите. Оставени без внимание и без „стимули“, депутатите могат да сътворят много беди. Те стават незаменими при приемането на лобистки текстове, за придаване на законодателна легитимност на важни кадрови избори – КПКОНПИ, членове на ВСС, на регулатори, централна банка, контролни органи. Всеки път, когато дадена поправка е неизгодна от имиджова гледна точка за Борисов, същата се прокарва от името на „група депутати“, често извън коалиционния формат.
Парламентът дава ултимативната индулгенция за всеки грях, на всяка корупция, щом тя е гласувана от него. Нито Белене, нито Турски поток, нито която и да е друга голяма корупционна схема с участието на топ-политици не може да бъде разследвана, ако е в изпълнение на решение на НС.
Там няма да видите големите играчи – нито Доган, нито Пеевски, дори Борисов ходи с досада, но всеки един от тях има доверени лица, „лейтенанти“, които „докладват“. Парламентът е важен, защото формално е най-високата власт, но само като „гумен печат“.
Всички партии в Парламента, без изключение, са под контрол на Кабала. Временни неудобства създава само малка група в БСП, но в изпълнителното бюро и в парламентарната група, има достатъчно „управляеми“ агенти на Мрежата, които могат да блокират всяко неизгодно решение. Не толкова текущият лидер на БСП Нинова е проблем, колкото възможността партията да подкрепи опоненти на статуквото на следващите избори. Както стана с кандидатите на „Демократична България“ за районни кметове в София. Пък и президентът проявява своеволие и използва високия си пост за да критикува Пеевски и Борисов.
Проектът за Държавна петролна компания
е логическа брънка във веригата след залпа на „Аврора“ – КТБ и хазарта на Божков, за се поставят под свой контрол огромните кешови потоци при горивата. Не е достатъчно вече да се „отчиташ“, както го правеха досега всички олигарси, както го правеше и Божков при срещите си с Горанов. Трябва им пряка и несподелена свобода да насочват средствата за финансиране на Мрежата, но най-вече да не допуснат същите да попаднат в „грешните“ ръце.
Сцеплението „вътре“ не се дължи на идеология, религия или про боно лоялност, а върху страх и съзнанието, че в конкурентна среда нито като отделни личности, нито като група имат шанс.
Именно принадлежността към това съзаклятие, точно както номенклатурата при БКП, е късият път към власт, пост и пари. При това в много по-сбити срокове и в много по-значими обеми, отколкото несигурния път на предприемаческия риск или стандартното кариерно развитие. Пеевски им е важен за това, за да разпределя всеки месец десетки милиони лева и постове, които по друг начин не биха могли да имат.
С появата на бензиностанциите на Марешки, се разбра, че той има гръб, толкова силен, че да може да устои на натиска на Златев и Борисов. Скоро стана ясно, че Пеевски и новият главен олигарх на властта изпробват
паралелна схема за договаряне
с новите силни в нефтения бизнес близки до Кремъл. В Русия също има нови играчи, които търсят паралелни схеми у нас. Малофеев е силен, но не колкото Костин. Алекперов е силен, но не колкото Сечин.
„Роснефт“ не е само най-голямата компания, родила се от насилието на Кремъл над частен бизнес, но и защото на практика има неограничен достъп до бюджетни средства. Не случайно ексгенералният прокурор Чайка и нашият ексглавен Цацаров си обмениха опит и се договориха родните прокурори да се обучават в Академията към Генералния прокурор на Руската федерация. Пак не случайно последният Главен прокурор на народната република стана съветник на сегашния. Консолидират силите в рамките на проекта „Мултигруп“ – който добива все по-ясни очертания.
Остана единствено
проблема с международната легитимност
на българския Кабал. Изглежда този път, благодарение на Борисов, имат някакъв успех. Какво се случи, че между грамите на посланик Байърли от преди 15 години и тези на сегашните дипломатически представители има разлика?
Първо, Борисов се задържа много дълго на власт и успя да убеди много хора, че е незаменим или че замяната му е възможна, но само с по-лош вариант.
Второ, с типичните за миналото си маневри между по-силните от него, успя да убеди и Путин и Тръмп, че всеки ще си получи „своето“, разчитайки на сделки. Путин иска „Турски поток“ и е на път да го получи. Не мислете, че Борисов не е представил картината по друг начин в Белия дом, но важното е, че са му повярвали.
У нас се продават вече първите количества природен газ, уж „американски“, но въпреки че е много по-евтин от руския, „Булгаргаз“ не го купува масово, а си изпълнява скъпия договор с „Газекспорт“. Борисов направи безпрецедентна сделка с американски самолети Ф-16, а това е език, който Доналд Тръмп разбира.
Деидеологизацията на американската външна политика води до по-нисък приоритет на теми като човешките права, корупцията и свободата на медиите и словото. Сделките са на първо място и Борисов има пълен контрол върху наратива.
Висшите представители на американската дипломация никога няма да тръгнат да опровергават публично „интерпретациите“ на българския премиер, в това число и особено „груби“ отклонения от истината като това, че Америка стои зад Турски/Балкански поток. Или че Гешев е „американски кандидат“ за прокурор и че той бори руското влияние у нас, което е толкова нелепо, че не става дори за виц.
Ето вече колкото месеца у нас има специален пратеник по темата корупция в американското посолство, който бе един от видимите резултати на визитата на Борисов в Белия дом. Да сте усетили някаква промяна в работата на прокуратурата и мащабни разкрития по темата корупция по високите етажи, каквито бяха обещани? Примерно за тол-системата (вкараха в ареста обществените информатори), или харчовете по Турски поток, или „Виваком“ (кой прибра този половин милиард и кои са българските политици в схемата?), къде отиват парите от картела в горивата, от хазарта и т.н.
Напротив, единственото значимо, което прави основния играч в проекта Мултигруп –
Гешев – е да напомня на ранния Борисов,
който сновеше из страната и караше пиарите си да задържат с дни оповестяването на разкрития и разработки, докато не пристигне „началникът“.
Но пък всички знаят, че Лозан Панов е лошият, който иска доказателства преди да решат съдбата на съдия Миталов, срещу когото има американски санкции. И внушението работи, че Гешев, тоест Пеевски, вече работят съгласувано с американските власти срещу Панов.
На българския премиер това му е достатъчно, да контролира „историята“ и да не го опровергават от Москва и Вашингтон, докато той заедно с Пеевски и Доган си доплитат кошницата на новата номенклатура на българския Кабал.
По същия начин стоят нещата и в Европейската комисия и с външния надзор от ЕС. Борисов умело използва „лошия“ пример на Орбан, за да не се набива в очи с българските експерименти върху фундаменталната тема за Европа – човешки права, свободи и ценности. Не мислете, че посолствата на основните страни в София, не подават информация към своите столици и лидери. Дори и когато изпитват трудности да преведат мафиотско-уличния жаргон на най-силното лице в държавата те предават своите оценки и контекст. Но колкото от чуждестранните посланици се появяват в опозиционни медии? В дипломацията също има „език на тялото“.
Проблемът е, че и Меркел, и Макрон, и Джонсън, пък и всички останали, са вдигнали ръце, защото този човек е вече 11 години на власт и
в техните очи, Борисов е изборът на българите.
Детайлите им убягват, но има толкова много страни, с толкова много проблеми, включително и „у дома“, като си го харесват избирателите, защото да го критикуват?
Не се заблуждавайте, на Запад ги няма нито Рейгън, нито Тачър, нито дори Буш или Тони Блеър, няма го Аденауер, няма и Дьо Гол. Наследниците им са „транзакционни“ политици, които търсят текущите баланси на политиката си в дигиталната епоха. Съдържанието отстъпва на формата, реалното – на виртуалното, принципите – на компромиса.
У нас не е много по-различно. Не се заблуждавайте – от акцията при горивата, фискът не печели, „Лукойл“ губи малко, Доган си има резиденцията, „ползите“ си вървят по каналния ред.
Пък и цените на горивата на бензиноколонките няма да станат по-конкурентни, ако има Държавна петролна компания. По-скоро парите, които досега отиваха към картела и „Лукойл“, към Доган и Борисов, ще отиват вече и към Пеевски и към новите руски играчи.
Промотират се
нови кандидати за званието „Цветан Василев“,
този път в нефтения бизнес, които са готови да сключат договор с Дявола за станат като Пеевски. Един подобен олигарх вече има банка, пак благодарение на Мефистофел, има и рафинерия, и потоци от суровини и продукти „към“ и „от“ нея, за които власти и медии мълчат. Има и лобисти, които са достатъчно мощни, за да спретнат поправки в закон.
Но съдбата му е предизвестена с поредното „македонско“ питане към него след няколко години. Олигарсите са заменяеми, кукловодите не.
Проектът „Мултигруп“ – българския Кабал на номенклатурата има един
основен генетичен дефект – неговия егоизъм и неефективност.
Паразитният му характер предполага узурпиране на все по-значителни ресурси от публичния сектор, от компаниите и от гражданите, което е относително възможно във време на растеж и стабилни публични финанси, но във време на криза, рецесия плюс коронавирус, въпросът стои без алтернативно – или България или „Мултигруп“.
Или Вие или Те. Изборът не е само техен, в по-голяма степен е ваш.