Планът на ВМРО Съветът за електронни медии да бъде превърнат в орган, който решава коя новина в интернет е истина и коя не е, както и да се въведе затвор за разпространение на информация, която управляващите определят като „невярна“, засега не се увенчава с успех. Комисията по културата и медиите отхвърли проекта на партията на Красимир Каракачанов за промени в Закона за радиото и телевизия, станал известен като „закона на патриотите срещу фалшивите новини“. При гласуването той бе подкрепен само от представителите на ВМРО и на партията на Валери Симеонов- НФСБ. Против гласува БСП, а ГЕРБ и ДПС се въздържаха.
От името на вносителите Александър Сиди от ВМРО (на снимката) призна, че идеята да пише подобен закон му хрумнала, докато с евродепутата Ангел Джамбазки били на посещение в лагера за бежанци в Харманли. „В него нямаше никакви хора. След това отидохме в едно село в Странджа, където беше и председателят на БСП Корнелия Нинова. Местните хора ни обясниха, че чули, че от Германия към България вече летят самолети, които карат бежанци в лагера в Харманли, който и без това бил препълнен. Идеята на управляващите била да избием овцете и козите на баба Дора, за да настаним мигранти в нейното село. Г-жа Нинова не отрече това. „Новината“ беше толкова ужасяваща, че ние започнахме работа по този законопроект. Време е да сложим край на тази дезинформация в интернет, да спрем сайтовете, които разпространяват подобни глупости“, разказа Сиди, цитиран от „Сега“.
Александър Симов от БСП отговори, че заради един конкретен случай не може да се пише закон с толкова генерално действие, който ще превърне СЕМ в министерство на истината. „При липсата на ясна дефиниция какво е невярна информация, при възможността да бъдат санкционирани хора, които са обвинени, че разпространяват такава информация, се приближаваме опасно към територията на цензурата“, коментира Симов. Той припомни, че прокуратурата е повдигнала наскоро обвинения на шефката на Съюза на фармацевтите проф. Асена Стоименова заради интервюта, с които според обвинението се всявала паника. В началото на кризата с коронавируса Стоименова направи изказвания пред БНТ и БНР, че очаква проблеми при доставката на лекарства в условията на пандемия. „Оказа се, че изнесената от нея информация съвсем не е невярна. С приемането на този закон отваряме възможност всички журналисти да бъдат преследвани за разпространяване на информация, която на по-късен етап може да се окаже абсолютно вярна, но за която в момента на огласяването някой може да прецени, че е невярна“, коментира Симов.
„По силата на вашия закон един измежду шефа на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски и основния му опонент доц. Атанас Мангъров трябва да влезе в затвора. През последните седмици на брифингите на НОЩ се чуха много твърдения, които после не се потвърдиха. Законодателните ви предложения са изключително опасни и са в колизия с конституцията“, допълни съпартиецът му Анастас Попдимитров.
В началото на кризата с COVID-19 ВМРО внесе за обсъждане законопроект, който въведе термина „дезинформация в интернет среда“. Според вносителите това означава „разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове, или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица“. Формулировката „невярна информация“ изглеждаше доста обща и предоставяща широки възможности за репресивно използване, но въпреки това в допълнение ВМРО предложи имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. за собственика на домейна, в която тя е разпространена. Предвиден бе дори и затвор до 3 години за човек, който „чрез слово, печат или други средства за масова информация или по друг начин подава или разпространява невярна информация, невярно повикване или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога“. Критерият една новина да бъде обявена за фалшива е под нея да няма име на автор и също така на сайта да липсва лице за контакт, което да отговаря за спазването на новите европейски правила за защита на личните данни (GDPR).
Законопроектът на ВМРО бе подложен на сериозна критика от журналистически и други организации. По време на заседанието на медийната комисия бе съобщено, че отрицателни становища са изпратили СЕМ, БНР, БНТ, Българската стопанска камара, Асоциацията на европейските журналисти – България, асоциацията на частните радиа и телевизии и др.
На снимката: Александър Сиди