В България от едва няколко години се заговори за възможността за използване на биомаса като изцяло екологичен източник на енергия. Някои топлофикации обявиха публично плановете си, че ще биха искали да я внедрят в дейността си. Според тях въвеждането и като част от енергийния микс ще допринесе за подобряване на въздействието им върху околната среда. Дали е така? Ние ли открихме топлата вода? Или методът е заимстван?
Направихме проучване и се опитахме да разберем дали подобни източници на енергия се използват и в други страни, или това е поредната странна приумица, която придобива гласност в България.
Оказва се, че още през 90-те години на миналия век биомасата е била използвана на територията на ЕС като възобновяем източник на енергия. В началото на новото хилядолетие делът и е бил 63% от всички ВЕИ. Към днешна дата цифрите са различни, защото през последните 20 години в напредничавите страни бяха построени и внедрени в експлоатация мощности, произвеждащи енергия от слънчева енергия и вятър.
Но да се върнем на биомасата.
На първо място е редно да уточним какво представлява тя. За биомаса се причисляват отпадъчните продукти от селското стопанство и дърводобива. Такива са слама, дървесина и други. Могат да се използват и в обработена форма като пелети и брикети.
Прието е, че използването на възобновяеми източници на енергия води до чувстителен спад на емисиите на въглероден диоксид, намаляване на енергийната зависимост, както и развиване на нови производства и създаване на работни места.
Доказано е, че нивата на вредни емисии са значително по-ниски, когато се изгаря обработена биомаса. Съдържанието на пепел в 1 тон обработена дървесина и дървесни продукти е 88 пъти по-ниско от намиращото се в същото количество въглища.
Примерите от Европа са много. Най-сериозен опит в производството на енергия от биомаса сред страните член на ЕС имат Финландия, Швеция и Австрия.
Още през 1986 година във Финландия в гр. Ювяскюля е започнало изграждане на когенереционен котел, почти изцяло захранван от торф и промишлени дървесни отпадъци. Неговата мощност е била 295мв/ч.
За сравнение един котел от най-голямата въглищна централа в страната ТЕЦ „Бобов дол“ може да произведе около 200мв/ч. Това производство захранва град с 80 000 жители, фабрика за хартия и осигурява електроенергия за мрежата.
Този пример показва, че внедряването в експлоатация на подобни съоръжения е доказало преди десетки години своята висока ефективност. Със сигурност би се отразило благоприятно на екологията на нашите топлофикации. Но това ще се случи единствено, ако решат да преминат поне частично към използването на биомаса като източник на енергия. Тя със сигурност е далеч по-екологичен вариант в сравнение с остарялото вече използване на добивни ресурси, каквито са въглищата.